„Добър родител е този, който е подготвил децата си за своята кончина.“ - Заветни думи на крал Т’Чака, баща на принц Т’Чала, суверен на Уаканда
За средношколците от моето поколение ключовите думи „престол“, „крал“, „чичо-цареубиец“ и „принц търсещ възмездие“ биха били достатъчни, за да предизвикат реакция свързана с датския принц Хамлет. Съвременният читател би могъл да добави с лекота и „Черната пантера“, тъй като водещата сюжетна линия в новия холивудски блокбастър частично е вдъхновена от произведението на Уилям Шекспир.
Нека читателите не търсят на картата Уаканда. Неголямата монархия е скрита някъде в Африка, вдън гори (в случая - джунгли) тилилейски. Мястото е райско и изглежда превъзходно като перспектива за пенсионери и рентиери, които ценят приятния климат, красивите пейзажи и добрата храна. Още повече, че благодарение на природните си богатства (предимно уникалният метал „вибраниум“, отсъстващ от менделеевата таблица), изолирана от останалия свят, страната е успяла да постигне невиждан технически прогрес и нейните технологии са значително по-напреднали от тези, които приемаме за авангардни. Начело на Уаканда стои бившият принц и понастоящем крал Т’Чала (Чадуик Боузман). Сред редицата качества, които го правят изключителен е и неговата способност да се превръща в черна пантера. Благодарение на костюм с леко виолетов нюанс, плътно следващ мускулатурата му, изваяна с часове труд в някой фитнес-център, той е неуязвим за куршуми, или острите предмети, с които си служат противниците му. Литературната версия на Т’Чала е сътворена през лятото на 1966г. и той е първият чернокож персонаж от поредицата на Marvel comics. Интересно е да се отбележи, че движението за граждански права на афроамериканците, носещо това име е създадено в късната есен на същата година, така, че определено може да се говори за социално-политически контекст на фиктивен персонаж, отстояващ справедливостта.
Филмът е логична стъпка в проспериращата индустрия на супергероите и представя обаятелен, колебаещ се в себе си чернокож властелин, заобиколен от жени (сестра, майка, гвардия от очарователни телохранителки с бръснати глави), с които поддържа нормални човешки взаимоотношения. С аристократичната си осанка, той вдъхва страхопочитание, без да е принуден да демострира силата на суперспособностите си, като остава скромен и дистанциран.
Режисьорът Райън Куглър избира обикновеността и опростява задачата си като разбива схемите, превърнали се в шаблон по отношение на супергероите. Той предлага повече от 130-минутно триизмерно зрелище, в което зрителят се потапя в занимателна история, напомняща африканска приказка. Тя, историята, е многопланова и се развива предимно в Уаканда, където, подобно на документален филм на Националното географски дружество (National Geographic Society), зрителят открива широк спектър от африкански фолклор, шеметни пейзажи, цветове, костюми и хилядолетни нрави и обичаи. Кратки разходки в миналото, в Южна Корея и в Лондон създават разказ ясен за проследяване. Филмът остава настрани от агресивността на пикселите и използва пестеливо и разумно специалните ефекти. Зрителят би следвало да оцени отсъствието на сцени показващи разрушаването на градове. Ефектът от това естетическо решение позволява насочването на усилията към задълбочен психологически анализ на персонажите. А те са много, и се отличават с многопластовост, вътрешни терзания и логични амбиции. Сред тях бих откроил забавната Шури (Летисия Райт), сестрата на вожда Т’Чала, която с фризурата си напомняща първата принцеса Леа от „Звездни войни“, е непряка наследница на джеймсбондовия Q. В своята лаборатория тя разработва специално оборудване за мисиите на брат си, тъй като зад крехкото й тяло се крие могъщ ум и научни познания, поне колкото една академия на науките.
Филмът е красива легенда от африканския контитент, разказана с майсторство и любов, озвучена от Кендрик Ламар. За разлика от масовата продукция с чернокожи персонажи (известна на експертите като Blaxploitation), „Черната пантера“ не е продукция адресирана предимно за чернокожа публика. С посланията си по отношение на моралните задължения на богатите държави, логично се вписва в съвременния социално-политически контекст в глобален мащаб в търсене на признание и интерес от глобална публика.
