Когато се разбере, че някое прилично британско шоу ще има американски римейк, почти ясно доловимо се чува колективната скептична въздишка на публиката. Вероятно има много основателна причина за това. Обикновено американците започват да преиначават цялата идея на добре замисленото шоу и го обличат в чуждата за британците политическа коректност. Само че не винаги е така. Понякога американските версии на сериалите и предаванията са по-добри, по-остри и по-впечатляващи от самия оригинал. Ето няколко такива случая.
Къща от карти
През 90-те години във Великобритания се роди една от най-великите политически драми в телевизията. Историческото време тогава беше различно – министър-председател на острова беше Желязната лейди и политическите игри бяха на дневен ред. Ето защо, когато години по-късно продуцентите от Нетфликс решиха да възобновят сериала за американската публика, всички повдигнаха вежди. Целият скептицизъм изчезна на мига, когато се разбра, че в главната роля ще е майсторът на превъплъщението Кевин Спейси. Американската версия е много по-завладяваща и ни възпита в гледането на сериали онлайн.
Кошмари в кухнята
Гордън Рамзи стартира това предаване по британския Канал 4 през далечната 2004 г. Тази документална поредица разказваше как той обикаля по западащи ресторанти дава съвети на собствениците как да излязат от бизнес блатото. Само три години по-късно той е звезда в Щатите със същото предаване с леко променено име и по-агресивна концепция. Шоуто вече си е чиста проба риалити блюдо. Повечето сцени са преднамерени, всичко е помпозно и драматично и колкото и да се отдалечава от оригинала си, този римейк е атестат за това как се прави телевизия, за да събира аудитория и пари. Американската версия води до пристрастяване, макар че малцина ще си признаят.
Офисът
В този конкретен случай е много трудно да се определи дали американската версия или британския оригинал са по-добри. Въобще кой би избрал между Рики Джервейс Стийв Карел. Така или иначе, трябва да признаем, че в американската версия има доста подобрения. Без да броим първия сезон обаче, който е копие кадър по кадър на оригинала. От втория сезон нещата влизат (или по-скоро излизат) от релси и сериалът придобива свое лице. Появяват се доста повече смахнати образи, отколкото в оригинала и сериалът създава своя собствена иконография и цветущи цитати. Шоуто се превръща в нарицателно за добра и успешна американска комедия.
Robot Wars
Технически погледнато, в Щатите предаването се нарича Battlebots и не е стриктно наподобяване на британския си събрат, но в основни линии е същото шоу, защото става дума за състезание на хора, които създават роботи, които след това се бият помежду си.
В оригиналното британско шоу от 90-те има много чар и яростни битки между роботите, но липсва съспенса на американския ъпгрейт. Там войната е истинска, а на моменти и зловеща. Роботите се нападат един друг, докато някой от тях се разпадне на съставните си части. Много адреналин и много ефекти, съпроводени от нахъсващия коментар на водещия сякаш ни пренасят на бойно поле в бъдещето.
Pop Idol
Може би някои хора вече са забравили, че причината за съществуването на шоуто с едни от най-високите рейтинги в американската телевизия е съществуването на този британски първоизточник. Това е основоположникът на цялата тази огромна инвазия от музикални състезания на малкия екран, започнала конкретно в Щатите с American Idol. Саймън Фулър започва целият този бранд през 2001г. на Острова. Той произвежда успешни изпълнители като Уил Янг и Гарет Гейтс. Освен цялата идея, Фулър пренася в Щатите и адаша си Саймън Кауъл, който е съдия и в оригиналната продукция. Това е един от многото успешни ходове на продуцента. Водещ става обичания от публиката Райън Синкрест, а шоуто с годините става все по-голямо и по-голямо и ражда свръхуспешни музикални изпълнители като Кели Кларксън и Дженифър Хъдсън, с каквото британския му родител не може да се похвали.
