Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало »

Новини

»

Интервюта Братя Чучкови подготвят ''18 процента сиво''

Братя Чучкови подготвят ''18 процента сиво''
Братя Чучкови подготвят „18% сиво”: Да снимаш кино в България е авантюра. Трудна. И понякога успешна
Cinefish.bg

Интервюта
Братя Чучкови подготвят ''18 процента сиво''

01.06.2012, 12:04  |   Видяна: 4601  |   синефиш.бг  |   ИНТЕРВЮТА

Да снимаш кино в България е авантюра. Трудна. И понякога успешна

Вече 10-а година Чучков брадърс продуцира различни проекти – от музикални клипове, през телевизионни програми, до игрални и документални филми. Най-големият успех до момента на братята Виктор Чучков-син и Борислав Чучков и ръководената от тях компания е филмът им “TILT”, с който първият дебютира в игралното кино като сценарист и режисьор, а вторият като продуцент.

Рискованото начинание да правиш кино у нас се оказа печелившо за тях – филмът се представи добре не само в родния бокс офис с приходи от над 900 000 лв., но беше избран да представлява страната ни в надпреварата за чуждоезичен „Оскар” и до момента е бил на над 30 международни фестивала, от които е донесъл награди за режисура от Международния фестивал за независимо кино в Калифорния (California Independent Film Festival), нагарада за дебют в Лондон на (Raindance film festival), най-добър филм от Международния фестивал на независимото кино в Лос Анжелис (Independent Filmmakers Showcase), монтаж от Международния фестивал в Уудсток (Woodstock Film Festival) и др.

Сега двамата работят по втория си проект за игрален филм – екранизацията на роман номер 1 за 2008 г. у нас – „18% сиво” от Захари Карабашлиев.

Преди година вашият проект „18% сиво” беше включен в пазара на проекти София Мийтингс – какви бяха резултатите от участието му там?

Борислав Чучков: Събитието София Мийтингс винаги ни е помагало, още откакто направихме първия си пичинг там (пичинг се нарича представянето на проект за филм в подобни форуми-пазари на проекти – бел. ред.). Понеже нямахме все още първи филм зад гърба си, бяхме извън официалната програма. Беше най-смешното ни представяне, на което се изложихме жестоко, защото все още се учехме как да пичваме, бяхме подготвили презентация за 10 минути, а разполагахме по регламент с 5. Но всички се смяха на това колко усмихнати бяхме и това някак си повлече крак в положителна посока. После отидохме представяме проекта в Солун, Котбус, Манхайм…

Виктор Чучков-син: … на тези големи европейски фестивали има такива програми за представяне на проекти, подобни на София Мийтингс, който се превръща във все по-голямо събитие, защото отваря врата на българските филми в проект.

Братя Чучкови подготвят 18% сиво
фотограф: Жоро Марков

Борислав Чучков: Сваляме шапка на Кита и на Мира Сталева, за това, че го организират, защото знаем много добре какво им коства.

По време на представянето на „18% сиво” се забавлявахме доста. След това към нас се обърнаха няколко сериозни продуцента, които заявиха интерес и в момента изчакват, за да видят докъде ще докараме проекта си. Вече имаме трети вариант на сценария, който е доста задоволителен, макар и не финален. Спечелихме субсидия от програмата за подкрепа на европейското кинопроизводство и разпространение МЕДИА. Много съм щастлив, че тя съществува, защото благодарение на нея учих в програмата MEDIA Business School MEGA в Ронда – един от най-добрите 6-месечни курсове за хора, които искат да се занимават с производство, дистрибуция и продуциране на филми. Нашият сътрудник Георги Иванов също я завърши. Много от хората, които са на добри позиции в европейското кино, са я завършили, а това ни помага, защото с тях си говорим на един език.

МЕДИА подкрепя финансово различни тренинг програми. Сценарият на “TILT”, например, развивахме в Scripteast с Бернд Лихтенберг (сценарист на „Сбогом, Ленин”) и Бил Форсайт (най-известният шотландски сценарист и режисьор, автор на “Local Hero”, “Being Human” и др.) За застрелване съм, че не се сетих да го поканя на фестивала в Глазгоу, когато представяхме там “TILT”, но Бил Форсайт се появи изневиделица, макар че живее на 50 км от града и никога не присъства на фестивала, избягва публични изяви без последните 10 години. Сам беше проверил кога ще прожектират филма, дойде, поздрави ни и сподели, че е много приятно изненадан от крайния резултат.

С „18% сиво” тепърва ни предстои да присъстваме на различни събития, подкрепяни от МЕДИА, на които да търсим ко-продуценти. Благодарни сме за подкрепата, която сме получили от програмата до момента и се надяваме МЕДИА да продължи да съществува, за да дава така необходимото рамо на нашето кино. От тях имаме 80 000 лв. финансова помощ – това е първата и най-важна капка в бюджета на филма, защото всички изчакват да тръгне проекта, за да се решат дали да застанат зад него. Сега чакаме резултати от кандидатстването ни в НФЦ. Ако получим финансиране и от там, имаме достатъчно партньори от Европа и САЩ, готови да заложат на нас. Ако не го получим обаче нещата ще се отложат във времето, защото всички чуждестранни продуценти първо очакват да видят подкрепата от нашата държава.

Защо избрахте именно Захари Карабашлиев за сценарист? Не е ли малко рисковано, защото литературният език е един, а този в киното съвсем различен?

Виктор Чучков-син: Захари се занимава и с писане на сценарии. Специализирал е в това. Наистина хубав въпрос, защото литературният език е различен от киноезика. Адаптацията на книга е много рисковано и трудно начинание. Наскоро четох, че Вим Вендерс препоръчва да не се правят филми по книги. Но пък има има и много добри примери на адаптации в световното кино.Трудно е, наистина, но ние имаме доверие в Захари и от разговорите, които сме водили той се държи като истински професионалист, а не като човек, който държи като автор на книгата нищо да не променя. Напротив, обсъждаме много неща, заедно се убеждаваме в различни идеи и мисля, че вървим в много добра посока.

Нека се върнем малко по-назад – с какво ви привлече книгата? Историята пак има някаква връзка с прехода, макар в книгата тя да е само отправна.

Борислав Чучков: Тази сюжетна линия отпадна от сценария. За нас темата е изчерпана, защото няма влияние на това, което се случва на героя в Америка. Преходът присъства в книгата, защото той се е случил на автора й, както и ние разказахме за него в “TILT”, защото сме го преживели и той ни е формирал. Затова “TILT” е личен филм. Героят в „18% сиво” преживява голяма загуба и трябва да намери сили да я преодолее. Това е много човешка, дори обикновена история, но как ще бъде възприета зависи от гледната точка към нея. Мисля, че Виктор ще намери начин да я разкаже по подходящ и интересен начин.

Виктор Чучков-син: Когато прочетох книгата преди 2 години, аз видях в нея много потенциал за кино. Историята ме развълнува като откровен, личен разказ и я свързах с желанието си да направя един различен, съвременен филм. В същото време това е универсална история, чието основно послание лесно може да стигне до зрителя. Във визуално отношение ми се иска филмът да е модерен, впечатляващ като начин на заснемане и разказ. Видях в „18% сиво” възможност да реализирам мечтата си да снимам в Америка, в друг континент и с филма да покажем на българския зрител нашия поглед към този съвсем различен свят. Първо възприех всичко като някаква авантюра. Чудех се как ще снимаме филм в Америка, как да го реализираме като ко-продукция. Това е голяма авантюра, почти нереална в първия момент. Може да ни отнеме много време, но ако получим финансиране и от НФЦ нещата могат да се развият доста бързо.

Борислав Чучков: Освен това Виктор отдавна се занимава и с фотография и макар още да не е решил да покаже тази своя страна на зрителя, в „18% сиво” има много силен фотографски елемент в историята, който също ни запали. Работим върху това да привлечем много талантлив фотограф към проекта, не задължително известен в световен мащаб, но оригинален, интересен и неговите снимки също да са част от филма.

TILT” обаче също си беше авантюра – първи филм на режисьора и на продуцента, при това ко-продукция, която искахме да снимаме в Германия и то с подкрепата на Евроимаж, чиято политика дотогава беше да не се подкрепят дебютанти. Но в крайна сметка ние се справихме, дори с помощта на тези хора, които в началото ни казваха, че е невъзможно всичко да стане както сме го замислили, и затова сме благодарни и на немския фонд MDM, на немските ни ко-продуценти Ostlicht filmproduktion, Евроимаж, НФЦ, МЕДИА, БНТ, Столична община. Успяхме да убедим много хора да се включат и с частни инвестиции. Сега вече можем да кажем, ето вижте първия ни филм, преценете как се справяме и ако искате, подкрепете новия ни.

Братя Чучкови подготвят 18% сиво

Освен това, „TILT” наскоро спечели наградата за чуждестранен филм от фестивала на независимото кино в Лос Анджелис. Това далеч не е първата международна награда на филма. С какво печели той в чужбина, какви са отзивите на фестивалите за него и с какво те се различават от отзивите от тези на българските зрители?

Виктор Чучков-син: Има разлика между фестивалните зрители и масовата публика в кината, те са по различен начин претенциозни, иначе разлика в реакциите не съм забелязал. Ходил съм на много прожекции в нашите кина – интересно ми е къде и как хората реагират, защото на премиера присъстват колеги и усещането е по различно различно. Истинската реакция е после в обикновените кинозали.

Борислав Чучков: Международната премиера на филма беше на фестивала в Гьотеборг в Швеция. Прекарахме прожекцията на първия ред на залата, обърнати към зрителите и бяхме изключително изненадани от абсолютно същите реакции като българската публика. А всички бяха шведи с изключение на двама българи родени там. Филмът се възприема без разлика в Европа, а и в Америка.

Какво печели един български филм когато бъде избран за родното предложение за „Оскар” и как го подпомага държавата в битката с останалите претенденти?

Виктор Чучков-син: Това е голяма отговорност, преди всичко. Оттук нататък за продуцента следват адски много усилия, за да стигне филмът до повече хора. Ако сме филмова държава като Великобритания, Франция, Италия, Иран, техните филми автоматично се следят. Ако си от малка филмова държава като нашата с производство от 2 до 8-9 заглавия годишно, колкото бяха през последните две години, трябва да направиш огромни усилия да накараш членовете на американската филмова академия да гледат филма ти. А те са огромен брой хора, разпределени в различни комисии, и са задължени да гледат 80% от всички предложени заглавия, т.е. винаги можеш да попаднеш в останалите 20%.

Трябваше да положим огромни усилия да се заговори за “TILT” – наехме ПР в Лос Анжелис и изградихме цяла стратегия за популяризиранети на филма. Рекламирахме филма с платени рекламни карета в най-големите киномедии като Варайъти и Холивуд рипортър, организирахме  много прожекции, запознахме се с много хора от киноиндустрията там.

Борислав Чучков: Дори фактът, че имахме положителни рецензии в най-авторитетните издания като Варайъти, Холивуд рипортър, Скрийн дейли и Дедлайн считаме за успех.

Виктор Чучков-син: Защото това вече е рекламата, за която ти не плащаш – всичко зависи дали на прожекцията ти ще дойде журналист от тази медия и дали ще хареса филма. Ако това се случи, той може да вземе интервю с теб или да напише рецензия. Прекарахме общо 3 месеца в напрегнат работен режим от сутрин до късно вечер, за да може да се случи нещо. Попаднахме сред огромната конкуренция на 63-те най-добри филма на годината според всяка държава. Целият този опит може да помогне както за новия ни филм, но и за следващите български кандидати за „Оскар”, защото имаше много хора, които ни казаха, че гледат за първи път български филм.

Борислав Чучков: Мога много отговорно да кажа, че от българските предложения за „Оскар” най-сериозно с промотирането на филма си са се занимавали Стефан Китанов със „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” и ние. Не говоря против колеги, защото те не са длъжни да поемат риска, който ние поехме – държавата ни подпомогна с колко можа, може би с около 30% от общата ни инвестиция. Мисля, че системата трябва да се промени, защото дори в Сърбия филмът, който бъде избран да представлява страната за „Оскар”, получава автоматична подкрепа от 50 000 евро. Ние с голяма борба се преборихме за 12 500 и в то в момент, в който вече бяхме поели различни ангажименти. Чест прави на БНТ, че ни подкрепиха със скромна сума, въпреки че не бяха длъжни.

Очаквайте втората част на разговора ни с братя Чучкови.

от Лора Трайкова

Споделете:

Cinefish.bg ОЩЕ НОВИНИ
Cinefish.bg - Всичко за киното МНЕНИЯ Cinefish.bg - Всичко за киното


За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.


 

 
Cinefish.bg Cinefish.bg