Рецензии
Bling-ring – всичко що блести е злато

За човек да се прослави е така опасно, както за свинята да затлъстее.
Китайска мъдрост

Социалните мрежи безжалостно разбиха тази мъдрост идваща от Поднебесната. Фейсбук и туитър обявиха, че един адрес на електрона поща е равнозначен на приятелство и глобализираното мнозинство прие новата формулировка насериозно.

Звездната система, запазена само за избраниците на медиите, стана достъпна за всички.

Популярността получи конкретното си измерение в броя на кликванията, броя на последователите и броя на (псевдо) приятелите. Тя се оказа и печеливша – телевизионните програми с директни включвания от кухнята или от спалнята като Биг Брадър и неговите деривати направиха звезди, които станаха рекламни кумири.

Това встъпление е само част от мислите, които събуди в мен "Блясък" на София Копола. Подобни наблюдения и разсъждения могат да бъдат универсално въведение към една трета от статиите отнасящи се до антропологията на нашето съвремие, а този филм е именно поглед към определена широка прослойка на днешната американска младеж.

Интересът на дъщерята на Френсис Форд към славата и популярността може да се открие в почти всички нейни предишни заглавия, така че тя не е новодошла на тази територия. Филмът е ироничен поглед към откровената празнота (граничеща с глупост и идиотизъм) на група млади фейсбук-нарциси. Петимата тийнейджъри – четири момичета и един младеж с хомосексуална ориентация, не произхождат от бедни семейства и не живеят в квартали със социални проблеми. По-скоро обратното. Обединява ги интересът им към марковите дрехи, бижутата и аксесоарите.

И известна доза смелост и дързост, защото без особени усилия и предварителна подготовка, те проникват в домовете на много звезди, за да се снабдят с това, което им харесва. Бандата крадци е далеч от познатите прототипи от екшъните, в които всеки обир се планира дълго и до най-малкия детайл.

Проследявайки светската хроника в Интернет, те предвиждат ангажиментите на поредната жертва и насочват пазаруването си на нейния домашен адрес. Къщите на Линдзи Лоън, Миранда Кер, Парис Хилтън и Меган Фокс се оказват лесна плячка. Будоарите на звездите се преръщат в луксозни супермаркети без каса и скоро в актива на групата се оказват обувки, дрехи и бижута за около три милиона долара.

Кученцето на Парис Хилтън се отървава с лека уплаха, защото една от участничките в обира го намира за много сладко, но решава да го остави на стопанката му. Абсурдна е лекотата, с която крадците проникват в домовете на въпросните знаменитости, защото алармените инсталации на домовете им не са включени.

Историята е абсурдна и с това, че в почти безмозъчното търсене на популярност, участниците в поредицата кражби разпространяват снимки на своите подвизи във Фейсбук. Абсурдна е и реакцията на съучениците им, които окачествяват като готино, това, което техните познати правят.

Твърде много абсурди ще се оплачат зрителите, но сега е момента да се подчертае, че историята на бандата не е продукт на авторската фантазия, а е реален факт от съдебните хроники. София Копола майсторски успява да пресъздаде колажно-клиповата естетика на Интернет, Фейсбук и да постигне ефекта реалити-шоу в повествованието.

Парис Хилтън любезно предоставя дома си на снимачния екип, което ни потапя непринудено царството на кича, където властва русокосата наследница на хотелската империя.

Идиотизмът поражда сатиричен абсурд и в друг запомнящ се момент: домашното училище, в което майката на една от главните героини (великолепната Лесли Ман) възпитава дъщерите си и разработва темата Защо Анджелина Джоли е модел за подражание?. Отговорът: Защото има великолепен задник! е красноречив пример за повърхностното мислене на тази внушителна група граждани на планетата, за които единствен източник на информация са жълтите издания.

Тематично Блясък на София Копола се нарежда до миналия неотдавна по екраните Купонджийки.

Макар и различни като естетика, и двете истории поглеждат с тревога към съвременната американска младеж и нейните стойности. И в двата случая равносметката е нерадостна. А в един свят, в който глобализацията е нещо реално и необратимо, континенталните граници се размиват със скоростта на Интернет.