Батман, заедно със Супермен и Спайдърмен, е един от супергероите, които са толкова емблематични, че сигурно дори и баба ви е чувала за тях. Но за разлика от фитнес маниака с прилепнало трико и маскирания тип с шантав костюм и съмнително лепкави ръце, Брус Уейн притежава мрачен чар и мистериозност, които го държат на върха на славата в продължение на десетилетия.
Първата поява на персонажа е в „Случаят на Химичния синдикат“, история, публикувана в Detective Comics през далечната 1939. Стилът на изданието е криминален, което обяснява до голяма степен липсата на действителни суперсили и фокуса върху жаждата за справедливост.
Комиксът
Комиксът става такъв хит, че една година по-късно получава собствено заглавие и се нарежда до Супермен като един от основните източници на приходи и признание за издателството. През 1940 е въведен и Робин – Уотсън-ът на Батман.
Негови „татковци“ са художникът Боб Кейн и писателят Бил Фингър, а някои от останалите псевдоними, под които Брус се е подвизавал са Кръстоносецът с наметало, Черният рицар и Най-великият детектив на света. Той е силно повлиян от елементи от попкултурата на 30-те – филми, комикси, списания, заглавия от пресата, както и черти от характера на самия Кейн.
Първоначалната криминална и мрачна атмосфера бива смекчена в периода след Втората световна война.
В комиксите от 40-те се набляга на образа на успешен бизнесмен и уважаван гражданин за сметка на търсенето на справедливост и свързаното с това търсене насилие.
В следващото десетилетие комиксът търпи сериозна критика, както заради сцените на насилие, които дават лош пример за подражание на детската аудитория, така и заради предполагаемата хомосексуална връзка между Батман и Робин.
Това е причината да бъдат въведени няколко женски персонажа, които да разсеят съмненията. А и всички знаем, че около супергероите трябва да се навъртат или безпомощни красавици, или барбита с оскъдно облекло и съмнителни суперсили.
Друга новост през 50-те е все по-честата поява на фантастични елементи – извънземни, чудовища, мутанти. Суперсилите на Батман (или липсата на действителни такива) остават непроменени. През 1960 той официално става част от Американската лига на справедливостта.
Славата на Черния рицар бележи нов връх през 1986 с лимитираната поредица на Франк Милър. „Батман: Черният рицар се завръща“, където се разказва историята на 50-годишния Брус.
Филмът
През годините Батман се появява и в множество екранни интерпретации, най-ранната от които е сериалът „Батман“ от 1943 година, в която той е правителствен агент на САЩ, който се изправя срещу японеца доктор Дака по време на Втората световна война.
През 1949 е излъчен още един сериал – „Батман и Робин“, в който двамата се изправят срещу мистериозен враг, чиято самоличност остава в тайна до самия край.
През 1966 е създаден първият пълнометражен филм за Батман, който представлява адаптация на оригиналния сериал.
Двадесет и три години по-късно, Тим Бъртън се заема със задачата да върне славата на Батман, която бива изгубена поради забавния и граничещ с кич стил на предхождащите заглавия.
Запазвайки комиксовото усещане, Бъртън успява да превърне Батман отново в мрачния и респектиращ Черен рицар. През 1992 той режисира и продължението „Батман се завръща“, въпреки смесените си чувства към проекта.
Следващите две заглавия, режисирани от Джоел Шумахер, са успешни от финансова гледна точка, но не са приети радушно от критиците. „Батман завинаги“ (1995) и „Батман и Робин“ са леко отклонение от мрачната визия, която Бъртън възвръща.
През 2005 Кристофър Нолан слага началото на своята трилогия с „Батман в началото“. В първата част от сагата Нолан отново дава детайли за миналото и мотивите на Брус, и също така представя своята визия за героя, която е дори по-мрачна от тази на Бъртън.
Продължението „Черният рицар“ от 2008 представлява невероятен успех с приходи от един милиард долара и винаги ще бъде помнен с емблематичното изпълнение на покойния вече Хийт Леджър.
На 27-и този месец по кината у нас тръгва последното заглавие от трилогията на Нолан. „Черният рицар: Възраждане“, което трябва да затвори поредицата, поне от гледна точка на режисьора.
Действието се развива осем години след това на последния филм. След бягството си Батман се е превърнал от обществен любимец и герой в издирван престъпник.
Той се отчуждава от ролята на маскиран герой, но появата на двама нови злодеи го принуждава да излезе от прикритието си и да прави отново това, което прави най-добре.
Ние очакваме с нетърпение заключението на Нолан, но сме далеч от мисълта, че това ще е последната творба, подхранваща славата на Батман. Маскираният борец за справедливост ще вълнува децата ви, както е вълнувал вас и поколенията преди вас.
Комиксът става такъв хит, че една година по-късно получава собствено заглавие и се нарежда до Супермен като един от основните източници на приходи и признание за издателството. През 1940 е въведен и Робин – Уотсън-ът на Батман.
