Тази седмица има една кинопремиера и тя е абсолютно достатъчна. Всяко друго заглавие с премиерна дата - 5 март 2010 г. щеше да е обречено на малка посещаемост. Защото „Алиса в страната на чудесата” на Тим Бъртън си заслужи мощната рекламна кампания, нетърпеливото очакване и както рядко се случва – големите надежди не се оказаха напразни.
Триизмерният прочит на „Алиса в страната на чудесата” се оказа изключително приятно изживяване. То за пореден път ме наведе на мисълта, че дори и пораснали е хубаво да отделяме време да четем приказки, защото по този начин си припомняме важните неща, които лесно забравяме, докато пътуваме намусени в тролея.
Филмът на Тим Бъртън е пъстър, подвижен, красив и събуждащ очите и мислите. Честно да си призная, след като видях някои снимки от продукцията, си мислех, че животните са доста страшни и децата едва ли ще ги оценят и възприемат положително.
За щастие, опасенията ми се оказаха излишни - Котаракът не беше зъл, въпреки безкрайната си уста, пълна с дребни зъби, а мъдрият Абсолем (зад когото веднага разпознаваме глъсът на Алън Рикман) не гледаше плашещо.
Превръщането на гъсеницата в какавида беше една от най-въздействащите и „меки” сцени. Дори и под многото грим нямаше как да не познаем любимецът на режисьора – Джони Деп, който пък твореше наистина невероятни шапки.
С изключително присътвие се отличава Хелена Бонам Картър в ролята на Червената кралица. Няма как да не повярвате колко е зла, само като погледнете голямата й глава, стисната й малка устица и пискливия й ужасен глас.
С такъв успех не може да се похвали положителната кралска особа във филма, изиграна от Ан Хатауей, в чийто актьорски възможности сериозно се съмнявам. Роботизираното й бяло разхождане не успя да ме спечели до края на филма. Бъртън не изневерява на себе си и в отношението си към малкия детайл - достига до перфекционизъм в изображението на всяко листенце, шапка, чайник, муцуна. Няма празни пространства - всеки пиксел има значение и носи емоция.
За мен филмът трябва да застане достойно до класиките.Уникален е наиситна и всеки от една до сто и една години трябва да го гледа, защото има какво да научи.
В понеделник си запазих билет за прожекцията в петък по обят и имаше защо. Залата беше пълна, а филма оправда всичките ми очаквания. Бъртън отново е сатворил шедьовър, чрез невероятни ефекти, прекрасен soundtrack и с помоща на изкусна актьорска игра. Деп беше напудрен и с забавно разтояние м/у зъбите. Хелена Бонам Картър, чиято реплика: "Оff with her/his/their head/s" не мога да спра да имитирам, игра прекрасно. Непознатата ми Мия Вашиковска, която не мога да скрия намерих за доста чаровна, разтопи сърцето ми със своя ангийски. Аз също се съмнявах че Ан Хатауей ще успее да влезе в ролята си, но според мен тя бе доста галантна като кралица и бях приятно изненадан. Чешър беше просто уникална, както и нервния заек, леко глупавичките, но добродушни близнаци, също така и храброто мишле. Колкото до Алан Рикман. Той просто бе, ако мога да се изразя така, "убийствен" в ролята на гасеницата, която многохора първоначално асоциираха с "напушен гуру" (извинявам се за това сравнение). Филмът има за всеки по-малко, а за фенове и ценители-много. Бъртан не изневерява на стилъ си и е включил популярните за него "мрачни" елементи, като мъртвите глави във водата, одрязани пръсти и някое друго чудовище. Филмът е едно уникално преживяване за всички. (Извинявам се за правописните грешки. Както и за използването на някои фрази от рецензията. Надявам се да не се убидите.)
За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.
0 гласа
Скука ; скука ; скука !