Той е барабанчик в траурен оркестър на гробищата, а мечтае да свири във филхармония. Всеки ден следи вестника, изрязва обявите за конкурси във филхармонията и ги слага във папка.
Тя - жената, която живее с него, шие пухени възглавници, за да припечели някой лев и непрекъснато чете една книга за радостта от живота. Първата му жена го е напуснала и е взела двете деца, от които е останала само една кутийка. Идва рожденият му ден. Дори на него той е на погребение.
А така му се иска да бъде по-различно. Но всичко, което може да каже за себе си, е: "Цял живот чаках нещо да се случи. Някой да дойде. Трупах обяви, свирех и мълчах."