ВЪЗГЛАВНИЦАТА България, игрален, 11 мин., 2010 г. Режисьор – Ана Китанова, сценарий – Ана Китанова и Ясен Василев, композитор – Валентин Стамов, оператор – Веселин Апостолов, монтаж – Бохос Топакбашиян, художник – Евелина Величкова. Участват: Весела Казакова и Теодор Папазов НАГРАДА ЗА РЕЖИСУРА НА ВТОРИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ LIONS В ИСТАНБУЛ, 2011 НАГРАДА ЗА ВТОРИ НАЙ-ДОБЪР ФИЛМ НА ФЕСТИВАЛА “ПРИЯТЕЛЯТ, КОЙТО МЕ НАПРАВИ ПО-ДОБЪР”, СОФИЯ 2011 Селекции: Фестивал “Ранно пиле”, 2010, София – Конкурсна програма Фестивал “Хонорис кауза” 2010, София – Конкурсна програма Фестивал “Кратка форма”, 2011, Сърбия – Конкурсна програма Фестивал “Златна роза”, 2011, Варна – Конкурсна програма Фестивал “Comedy Cluj”, 2011, Румъния – Конкурсна програма
Млада жена с налудничаво поведение (Весела Казакова) страда от безсъние. Неспособна да признае пред себе си истинската причина за това, тя търси решение на проблема в непрестанното сменяне на възглавници. Накрая, благодарение на продавача (Теодор Папазов), тя открива сред купчини от пера, създадената от нея възглавница.
ЛЕГЕНДА ЗА РЕСЕЛА И ФЕНОМЕНИТЕ В С. РЕСЕЛЕЦ България, документален, 30 мин., 2011 г. Автор, сценарист, постановка, изпълнител на текста – Валентин Стамов, режисьор и оператор – Петър Манолов, монтаж и музикално оформление – Петър Кърпаров, продукция на Българска национална патриотична телевизия (БНПТВ).
Село Реселец и намиращият се до него каньон някога са били най-голямата митница между Мизия и Илирия. Имало е римски град обграден от непристъпна крепост, охранявана от римски легиони. Открита е била златна мина. По време на османското нашествие крепостта е отбранявана героично от българската войска и местното население. Целият каньон и планинските усои са изпълнени от непристъпни пещери. Тук е и прословутата пещера “Темната дупка”, в която легендата гласи, че са скрити съкровищата на Вълчан войвода и поп Мартин. Каньонът и селото са разделени от реселешката река Ръчене, а в планината и долината се намира най-голямо разнообразие от дървесни и растителни видове, билки и природни феномени. Тук човек се прехласва пред огромните скални структури и мегалити, наподобяващи Великия мъдрец, застиналите монаси, фигури на хора и животни. За живота и бита на реселчани и красотите на този край, обявен от немски и австрийски климатолози за най-лечебното място в България, където въздухът се сменя от целодневен циклон, се разказва в тази документална притча.
ХИЛЯДОЛЕТНИТЕ ЧИНАРИ В БЕЛАЩИЦА РАЗКАЗВАТ ... България, документален, 30 мин., 2011 г. Автор, сценарист, постановка, изпълнител на текста – Валентин Стамов, режисьор и оператор – Петър Манолов, монтаж и музикално оформление – Петър Кърпаров, продукция на Българска национална патриотична телевизия (БНПТВ).
Край с. Белащица до Пловдив, в полите на Родопите, се намират най-големите хилядолетни чинари в света, посени от спасилите се Самуилови воини. Говори се, че на най-величавия от тях някога цар Калоян е връзвал коня си. Край тези природни чудеса се намира вековната чинарова гора, приютила параклиси, чудотворни извори и чешми и руините на старата крепост, отбранявана от царшишмановите бойци и от българите, устоявали дълго срещу Османското нашествие. Наблизо е светата обител манастирът “Св. Георги Победоносец” с уникални икони и стародавно аязмо, чиято вълшебна вода е излекувала незрящи и недъгави. Тук са просъществували стари чифлици, природата е изляла своята благодат. Под тежката сянка на чинарите някога Пенчо Славейков е сътворил известната си творба “Стройна се Калина вие” и едни от най-популярните си произведения. За притчите, които чинарите шептят, за ритуалите на местните ловци и вълшебното обаяние на това сакрално място зрителите ще узнаят от този документален филм.
