Последният филм на Анна Петкова „АВАНТЮРИСТА“ – с премиера на 26-ия София Филм Фест
Българската филмова общност и публиката ще почетат паметта на уважаваната авторка на документални филми
Преди няколко дни от този свят си отиде майсторката на документални филми Анна Петкова. Тя завършва първия випуск на специалността „Филмова и телевизионна режисура“ в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“ в класа на проф. Христо Христов; по-късно самата е преподавател там. От 1978 до 1992 работи като режисьор в Студия за телевизионни филми „Екран“. От 1992 е на свободна практика; водила е авторската рубрика „Трета възраст“ по БНТ с над 40 документални филма. Игралният ѝ дебют „Откога те чакам” (1984) донася много национални и наградата „Пиер Паоло Пазолини“ на Италианския международен фестивал за неореалистични филми в Рим, но след това тя се ориентира изцяло към документалното кино. Прави социално ангажирани творби, които получават призове на национални и международни фестивали. На филма за комунистическите лагери „Обвинението” от дилогията „Присъдата” („Вината” и „Обвинението”) е присъдена Специална награда на журито в Карлови Вари 2000. Нейният филм „Агресията“, продуциран от Гала Филм, имаше своята премиерна прожекция на 20-ия София Филм Фест 2016 година. Документалната творба изследва и търси българските следи в епохалните събития на 1968-а... Официално българската комунистическа държава е част от инвазията. Въпросът е неофициално, у нас в България, била ли е налице съпротива?! Физическа, мисловна, психическа. Ние записахме ли се в календара на антикомунизма?! Или мълчанието ни е погълнало?...
Анна Петкова и Галина Тонева са тандем от далечната 1990, когато започва съвместната им работа в СТФ „Екран“ по проекта „Присъдата“ с фокус комунистическите лагери в България. Проектът е замислен в три части – вина, обвинение, процес – формалните етапи на съдебната процедура, която води до ПРИСЪДА. „Реформите в киното от началото на 90-те години не дадоха възможност да се изпълни този замисъл докрай, – споделя Галина Тонева. – Успяхме да завършим само първата част „Вината“ през 1992… Анна имаше невероятното качество никога да не се отказва в името на търсене на истината. С цената на много лични жертви Анна продължи работа по проекта... За да остане вярна на себе си – безкомпромисна и целеустремена. През 1999 Гала Филм успя, с помощта на Документален фонд СОРОС-Ню Йорк и БНТ, да осигури необходимото финансиране, с което Анна Петкова да довърши втората част „Обвинението“. Международното признание за филма, показан на повече от 20 фестивала, донесе Голямата награда „Златната ракла“ 2000, както и Специалната награда на журито в Карлови Вари. За нас като продуценти „Обвинението“ е най-яркият изразител на таланта на Анна Петкова.“
Световната премиера на последния филм на Анна Петкова „Авантюриста“ е през юни 2021 в конкурсната програма на фестивала „Biografilm“ в Болоня, Италия. Историята проследява съдбата на българския дисидент Григор Божилов Симов - един от основателите на Дружеството за правата на човека у нас. Авторите на сценария Анна Петкова и Константин Петров и деликатната камера на опитния оператор Христо Ковачев създават разказ, който дава шанс на зрителите да се докоснат до мислите и спомените на един уникален човек, а чрез него – до важни фрагменти от истината за отминалите десетилетия… Музиката на филма е дело на Борис Чакъров. Продуценти на „Авантюриста“ са Гала Филм – Галина Тонева и Кирил Кирилов, с подкрепата на ИА „Национален филмов център“.
В покрайнините на обезлюдено село на българо-сръбската граница, в порутена къща, живее гражданинът Григор. Името му не говори нищо на никого. Зад неговата съдба прозират онези процеси, които вървяха под повърхността на събитията, и които направиха България такава, каквато е днес... Какво се случи? Защо се случи така? Историята на живота му е част от историята на България в последните 70 години. Годините, прекарани по затворите, изселванията, борбата му за правата на човека, бедността... съпътстват жизнения му път в търсене на свободата и истината и до днес... Комунизмът си отиде, но дали демокрацията дойде?
Анна Петкова бе сред най-активните и редовни зрители на Дома на киното. До последно не пропускаше премиерно заглавие и разпалено споделяше своите впечатления с екипа ни. Мислим за нея с тъга, но и с благодарна усмивка. Раздялата с нея ни припомня за сетен път да не пропускаме шанса да се учим от големите личности в нашето кино, докато са сред нас. Светъл път, Ани!
