Начало »

Новини

Рецензии "Assassin's Creed"– Искам твоята памет!

"Assassin's Creed"– Искам твоята памет!

Рецензии
"Assassin's Creed"– Искам твоята памет!

23.12.2016, 11:00 | Видяна: 4341 | синефиш.бг | dalt | РЕЦЕНЗИЯ

„Работим на тъмно, за да пребъде светлината“
Девиз на Ордена на убийците

Не бих се представил като познавач или любител на видеогрите, но от около десетина години, напук на моите интереси, следя различните издания и еволюцията на „Assassin's Creed“. Причината е, че Ubisoft, студиото разработващо този продукт (с над 100 милиона копия продадени по планетата), е главен спонсор на фестивала Fantasia, един от най-крупните форуми за фантастично кино в световен мащаб и събитие, към което храня искрени симпатии. Неизбежната и агресивна рекламна среща с водещия продукт на главния спонсор ме направи съпричастен към разказите за Ордена на убийците през различни епохи и посрещах техническото им подобряване с нескрит възторг и интерес. През годините, Третият кръстоносен поход, Френската революция, Леонардо да Винчи и Войната за независимост на САЩ се превърнаха в отправни точки на идентичната интрига, към която се добавят нови персонажи, исторически факти и много приключения.

„Assassin's Creed“ ни въвежда в историята с публичната екзекуция на криминално проявения Келъм Линч (Майкъл Фасбендер). За зрителя е лесно да се досети, че леталната инжекция не е смъртоносна, а е само повод за извеждане на главния герой в нова драматургична орбита. Оказва се, че неговият далечен прародител, Агилар де Нера, професионален убиец и член на секретно братство, се е сдобил с изключително ценен предмет, пряко свързан с библейска легенда. Чрез съоръжението Анимус, визуализиращо генетичната памет на индивида, София (Марион Котияр) и нейният баща Алън (Джеръми Айрънс), върховен ръководител на Ордена на Тамплиерите, се домогват до въпросния артефакт. Техният път преминава през спомените, скрити дълбоко в съзнанието на Келъм.

„Assassin's Creed“ отбелязва за пореден път срещата на двата най-мощни и най-популярни клона на индустрията на забавлението – видеоиграта и киното. 42-годишния режисьор Джъстин Кързел принадлежи на поколението кинотворци, за което прескачането през жанровите граници не изисква усилия. Неговият разказ е изпълнен със сцени на схватки, преследвания и жестоки убийства,... представени на екрана без капка кръв. Това насилие може да се определи като синтетично и стерилно, е неспособно да засегне чувствителността на най-младите зрители и е част от съвременната култура на пиксели и виртуална реалност. С наниз от блестящо заснети и монтирани сцени на схватки и преследвания, сред които се прокрадват скромно няколко разсъждения за етиката на научните експерти и за утопичния свят без конфликти, филмът предлага драматургичен мост между съвременната епоха и времето на Испанската инквизиция.

Киноразказът остава верен на индивидуалните черти на централната фигура от видеоиграта - скрито от качулката на кафтана лице, силует, напомнящ шлиферите на герои от филмите на Серджо Леоне и смъртоносно лезвие, скрито в ръкава на дрехата. В желанието си да не разочароват многомилионната аудитория, авторите разработват старателно лайтмотива с птицата, кръжаща над сцената на действието, имитирана от персонажите на екшън сцените. Всичко това повдига въпроса за творческата свобода на снимачния екип при адаптирането на видеоигра за голям екран. Предизвикателството и рискът са сериозни, тъй като всяка неоправдана приумица, би предизвикала отдръпване и разочарование у зрителите, (които, не ще и дума, са експерти), но разумното вмешателство в повествованието на видеоиграта, в името на киноизкуството е осъдено на сигурен успех. Може да се твърди, че „Assassin's Creed“ е именно такъв.