"Артистът", черно-бял и ням, с музика вместо диалог, взе най-много глобуси (3) на 69-ата церемония на наградите на чуждестранните журналисти в Холивуд (HFPA) - за най-добра комедия или мюзикъл, актьор (Жан Дюжарден) в същата категория, оригинална музика.
2012 започва мечтано за киноманите. Две заглавия - обяснения в любов към самия филмов медиум, водят парада на наградния сезон. Първо французинът Мишел Хазанависиюс сваля шапка на нямото кино и стария Холивуд от времето на Рудолф Валентино и Фред Астер с "Артистът".
Мартин Скорсезе връща жеста с "Изобретението на Хюго", възкресявайки (на 3D, с директната технология на "Аватар") раждането на чудото на движещите се образи във Франция в края на ХІХ век.
"Артистът", черно-бял и ням, с музика вместо диалог, взе най-много глобуси (3) на 69-ата церемония на наградите на чуждестранните журналисти в Холивуд (HFPA) - за най-добра комедия или мюзикъл, актьор (Жан Дюжардин) в същата категория, оригинална музика. Филмът на Скорсезе получи приза за режисура и вече води в предвижданията за продукция на годината на оскарите. Този път затворената ложа на най-скъпоплатените фрилансъри в професията (86 пожизнени гласуващи) предпочете да разпръсне наградите си. С 2 глобуса - за най-добра драма и актьор в нея (Джордж Клуни), бе отличен "Потомците" (The Descendants). С по един - "Полунощ в Париж" на Уди Алън (сценарий) и още 8 филма.
Куриозно, Спилбърг взе статуетка в категорията за анимация - "Приключенията на Тинтин", по стар белгийски комикс. Макар спорни като тежест и с нарастващи обвинения в лобиране (делото за $2 млн. на дългогодишния говорител на HFPA Майкъл Ръсел за незаконни облаги от страна на членовете ще се гледа на 24 януари от съда в Лос Анджелис) "Златните глобуси" все още са индикатор за моментните настроения в индустрията с влияние върху "Оскарите". Тазгодишната им реколта показа прилив на интернационални сюжети и теми, и поощряване на режисьорите автори.
Освен Спилбърг с белгийския комикс и Скорсезе с приказката за Люмиер и Мелиес тук е и Мерил Стрийп, стигнала до осмата си статуетка с "Желязната лейди", разказващ личната история на британския министър-председател Маргарет Тачър.
Уди Алън, който по традиция не присъства на подобни церемонии, спечели с филма си за Париж в две епохи - на Гертруд Стайн и на Тулуз-Лотрек. Филмът на Мадона "W.E." (награда за песен) е за любовта на английския крал Едуард VІІІ. Номинираният "Опасен метод" на Кроненбърг има за декор Виена от времето на Фройд и Юнг.
Но моделен за глобализацията на сюжетите е "Артистът". Подобно на Трюфо и Годар режисьорът му Азанавицио е захранен от студент със старо американско жанрово кино - дебютът му "Ca Detourne" (La Classe Americaine) е колаж от клипове на стари филми на "Уорнърс", премонтирани и озвучени на френски. Следващите му два филма са шпионски пародии за френския "Агент 117" - микс от чертите на Джеймс Бонд и Инспектор Клузо, и с откритието Жан Дюжардин в главната роля.
"Артистът" е самата филмова магия от времето на невинността й - безсловесна (затова универсална) и черно-бяла (важно е общото внушение, не детайлите). Целият филм е един голям цитат, направен с преклонение - от драмата на Валентино и Джон Гилбърт, и любовта на последния с Грета Гарбо, през сияйната усмивка на Дъглас Феърбанкс до копираната ситуация от "Пеейки в дъжда" и самата музика от "Шемет" на Хичкок.
Повторена е прочутата монтажна сцена във времето с мълчаливото четене на вестници за закуска от съпрузите в "Гражданинът Кейн", онагледяващо разпадащ се брак. Дори кучето във филма "Джак Ръсел" - териерът Юги, също е събирателен образ - от Рин Тин Тин и Аста от "Клющавият" до Ласи и Бетовен. То беше на път да открадне шоуто от водилия за трети път грубоват английски комик Рики Жерве, държа се с глобуса си като истинска звезда.
В отсъствието на доминираща суперпродукция наградите се разпределиха между сериозни филми с възрастно съдържание, предимно на режисьори извън студийния конвейер. Примерът е "Потомците" на винаги алтернативния Александър Пейн ("Относно Шмид"), завръщащ се седем години след пино-ноар трагикомедията "Отбивки".
Интересното е, че тогава Джордж Клуни отчаяно кандидатствал за ролята на арогантния безработен актьор в двойката, но бил отхвърлен, защото режисьорът не искал звезди. Сега Клуни е безапелационен като обикновен и леко глуповат баща, опитващ се да се справя с живота и порастващите си дъщери, докато съпругата му е в кома, а агенти опитват да отнемат земята му на хавайски остров.
.jpg)
Мартин Скорсезе връща жеста с "
Куриозно, Спилбърг взе статуетка в категорията за анимация - "
Освен Спилбърг с белгийския комикс и Скорсезе с приказката за Люмиер и Мелиес тук е и Мерил Стрийп, стигнала до осмата си статуетка с "
Но моделен за глобализацията на сюжетите е "
В отсъствието на доминираща суперпродукция наградите се разпределиха между сериозни филми с възрастно съдържание, предимно на режисьори извън студийния конвейер. Примерът е "
