Дни преди българската премиера на филма „Състоянието на света”, тазгодишният носител на „Златна палма” от фестивала в Кан Апичатпонг Уирасетакул, намери време да отговори на нашите въпроси.
В едно интервю специално за рубриката „COOLтурно”, режисьорът сподели защо новелата от филма е най-личната му творба, как се работи в Тайланд и защо предпочита да работи с непрофесионални актьори.
В тазгодишното издание на фестивала „Късо съединение” е включен филмът „Състоянието на света”, част от който е вашата новела „Светещи хора”. Кои са „светещите” хора?
Филмът е за граничната зона между две страни, на истината и на измислицата, на смъртта и на живота. „Светещ” в случая се отнася както към видимите, така и към невидимите неща. Филмът е посветен на мъртвия ми баща. Представя ритуала, при който се разпръсва пепелта на мъртвеца, когато материалното изчезва и се слива с водата. Лентата също така е портрет на хората от екипа, с които работя, но тук те са пред камерата и са в ролята на членовете на моето семейство.
Колко тежи „Златната палма”?
Много. Тя е резултат от много труд. От друга страна е изключително лека. Отдъхнахме си, донесе ни много радост след една година усилена работа.
Как приемат филмите Ви във вашата родина Тайланд?
За разлика от предишните ми филми „Uncle Boonmee Who Can Recall His Past Lives” беше добре приет и не предизвика спорове. През изминалите няколко години хората в киното, заедно със зрителите изградиха по-силна независима филмова общност.
Предполагаме, че масовите филми в Тайланд са много по-различни от вашите, ще ни опишете ли какво е характерно за тази кинематография?
Въпреки че държавата ни е малка, филмовата индустрия е доста развита, имайки предвид малкия пазар. Най-разпространените жанрове са хорър, тийнейджърски любовни истории и комедии с псевдотравестити.
Къде намирате вдъхновение за вашите филми?
Живеейки тук откривам какви ли не начини да се вдъхновявам. В страната властва агресия /физическа и емоционална/, политически и социален натиск, пропаганда… Но същевременно всеки ден можеш да станеш свидетел на нещо приятно и красиво.
Как избирате актьорите си? Предпочитате професионални актьори или аматьори, които сте срещнали случайно?
Това зависи от проекта. Обичам да работя с непрофесионални актьори, защото те не внасят във филмите ми персонажи от техни предишни роли. Винаги правя собствено проучване, за да намеря подходящи хора в града, в който снимаме. В това се крие очарованието на снимачния процес.
Знаем, че освен режисьор сте и сценарист на всичките си филми. Готов ли сте да режисирате филм по чужд сценарий?
Може и да стане. Просто трябва да намеря подходящия сценарий, който да ме вдъхнови.
Преди да започнете да се занимавате с кино сте завършил архитектура. Помага ли ви образованието в създаването на един филм?
Всъщност съм завършил архитектура, но никога не съм работил по специалността, въпреки това образованието много ми помага, когато конструирам даден филм. Това е опорната ми точка, когато взимам решения и правя анализ на пространството.
Кои са режисьорите, от които се учите?
Режисьорите от Френската нова вълна, в които продължавам да откривам нови неща, както и тайванската и иранската кинематография.
Работите ли върху нов проект след “Uncle Boonmee…”?
Продуцирам два напълно различни филма на млади режисьори. Единият представя любовна история от 90-те и засяга настоящата финансова криза. Другият е експериментален филм за множество пътешествия с влак. Освен това намирам време и да пиша сценария на новия си филм, който ще бъде посветен на мъртвите животни.
0 гласа