Начало »

Новини

Теми Антони Христов от PIXAR за създаването на “УОЛ.И”

Според мен е само въпрос на време тази свобода, комбинирана с пазарна динамика да роди плодове в сферата на българското кино.

Теми
Антони Христов от PIXAR за създаването на “УОЛ.И”

15.10.2008, 18:37 | Видяна: 4771 | синефиш.бг | ГОРЕЩА ТЕМА

Винаги ли сте си представяли, че ще се занимавате с рисуване, имало ли е моменти, в които да искате да правите нещо друго, особено след пристигането Ви в САЩ?

Антони Христов: Винаги съм си мислил, че ще се занимавам с рисуване по някакъв начин, въпреки че в самото начало опитах различни неща.

Смятате ли, че сте постигнали американската мечта или това, което Ви се е случило е въпрос на късмет и добро стечение на обстоятелствата?

А.Х.: Всяка държава има самовеличаеща се митология, включително и България, но винаги ми е било интересно как сме приели американската такава и сме я асимилирали в България. Каква е разликата между американската, българската или латвийската мечта на мен не ми е много ясно. Не съм убеден в това американско манипулиране на концепцията за нормален живот. Ако идеята е да си осигурил нормален живот на семейството си, занимавайки се с това, в което те бива, то повечето ми приятели в България технически са постигнали американската мечта, без да е стъпвал крака им в Америка.
В началото на миналия век, мащехата на дядо ми (тогава шест годишен) изгонва от къщата него и малкото му болно братче. По пътя братчето умира на гърба му, докато го носи. Дядо ми отива в Чирпан и става един от най-заможните и уважавани хора на града. Какво е постигнал той. Чирпанската или американската мечта? Но идва 9.ІХ.1944г., комунистите му взимат всичко и го пребиват от бой, това вече е българската трагедия, но и тук нямаме монопол.

От колко време работите за Пиксар, чувствате ли се на мястото си там? Получавате ли предложения от други компании и въобще те биха ли Ви заинтересували?

А.Х.: Назначиха ме през 1999г. и там се чувствам на място. Въпреки че както за всички, парите са много важни за мен. Но това, което оставям като творческо завещание е също голям фактор. Чувствам, че единственото, което друга компания би ми предложила на този етап е повече пари и без да минимализирам този факторр Пиксар все още се фокусира върху качеството преди всичко. А това е голям прелъстител за мен. Да поговорим малко за последния филм на студиото “УОЛ.И”. Според мен, той е изключителен, заради емоцията, която изважда от зрителя! Вие сте художествен директор на продукцията, а чия е идеята за визията на двата робота и по-точно на УОЛ.И. В днешно време е голяма рядкост хората да показват толкова силни чувства, но този робот успява, как направихте това?

А.Х.: Идеята е на Андрю (Адамсън). Всички филми тук са идея на директора, а всичко органически е родено сред нас. Колкото до емоцията, всяка част от процеса има различни оръжия за ефект върху зрителя и манипулиране на емоциите му. Монтажът, сценографията, играта (в нашия случай анимацията) и най-вече историята, разбира се. “УОЛ.И” е много дълбоко произведение на изкуството и те засяга на различни нива. Според мен, най-важното е никога да не се подценява публиката. Сервиране на продукт с жълто качество, който предизвиква най-примитивното у нас е късогледа стратегия. Това не означава, че съм почитател на елитното кино, което се цели само към един тесен кръг “разбирачи” и изключва обикновения зрител. Това е другия тип подценяване на публиката. Първият е когато им даваш евтини зрелища, очаквайки да се радват, вторият е умишлено да им натриваш носа с това, което считаш за интелектуална недостъпност. И двете са формули за провал и докато някои холивудски продукции са виновни за първото, то много европейски филми могат да се разпознаят във второто. Всъщност пазарът е широк и има място за всякакви идеи, но зависи от индивида да реши къде принадлежи като човек на изкуството.

Има ли рязка разлика между цветовете на “земните” сцени и УОЛ.И (сепия) и тези в “космическите” (червено, синьо, бяло) или това не е било умишлено?

А.Х.: Всичко, което ние правим е умишлено. Цветът беше много внимателно анализиран във всяка стъпка. Всичко това беше по идея на Ралф Егелстън - мой приятел от 20 години.

Гледали ли сте българската версия и какво мислите за дублажа?

А.Х.: За съжаление не успях, но имам пълно доверие на екипа на “Съни Филмс” и “Дисни Интернешънъл”, заради професионалистите, които работят там.

Ще се съгласите ли, че в анимационните филми все повече можем да намерим по- ясни и човешки послания отколкото в игралните филми, особено американските, които всъщност се стремят към по-добри продажби?

А.Х.: Не съм съгласен и с двете. Има много дълбоки американски игрални филми и много евтини анимационни продукции. Всеки се стреми към по-добри продажби. Това е факт на живота – тези, които плащат заплатите очакват печалба. Иначе ще разчитаме държавата да финансира (или плащачите на данъци) и там вече идва шуробаджанащината (моя любима българска дума), елитарността и най-вече монументалната скука.

Гледате ли български игрални и анимационни филми? Какво мислите за вакуума, в който е изпаднало родното кино? В момента има два български филма, които непрекъснато са канени за участие на различни фествали и наградите им се увеличават - „Дзифт” и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, успяхте ли да ги видите?

А.Х.: Без да претендирам, че имам някакви особени познания за българското кино, аз въобще не съм сигурен че родното кино е било на кой знае какви величини преди, за да е изпаднало в някакъв мистериозен вакуум. Кога беше последния път когато гледахте български филм отпреди 20-30 години? Имаше няколко по-смели опита, но повечето ако ги гледа човек сега, не се държат особено добре. Американската, италианската, френската, английската кинематографии винаги са били на много нива. Вината, че българската не е като тях, не е на българските кинаджии. Ние бяхме една изолирана и изтормозена малка страна и въпреки че държавата плащаше за кино, тези пари идваха с толкова много абсурдни условия, че убиваха бебето, което се опитваха родят. Според мен социалистическият ни период е една творческа пустиня, дори и с държавната поддръжка на изкуствата. Нямаше друг избор. Хората на изкуството се влият един от друг – заедно създават течения и тенденции, заедно градят идеите на колегите си, но затова трябват отвореност и достъп до информация - неща, което го нямахме преди. Ние, българите сме доста талантливи хора и аз съм много оптимистичен за бъдещето. Като гледам каква невероятна експлозия има у нас в света на музиката, дори и в чалгата (която много хора не харесват), има невероятно оригинални и интересни творци на пазара във всички музикални жанрове. Същото се отнася и за рекламата, модата и други комерсиални творчески форми, които се развиват бързо в сравнение със стартовата база, въпреки факта, че все още не са оценени напълно като изкуства в България. Нека не забравяме, че Моцарт и Леонардо също са били тяхната версия на комерсиални творци. Според мен е само въпрос на време тази свобода, комбинирана с пазарна динамика да роди плодове в сферата на българското кино. Първите признаци могат да се различат в музикалните клипове, накои от които с нищо не отстъпват на световните.
Между другото, току-що гледах “Дзифт” и много ми хареса! Не е случайно, че това е най-дългият ми отговор. Според мен, ние българите трябва да се отърсим от тази изопачена носталгия за псевдоинтелектулното ни минало, защото рискуваме да изпуснем истинския ренесанс, който е на път да се развие под носовете ни. Като част от този псевдоинтелектуализъм много от нас се придържат към закостенели понятия за валидно и невалидно изкуство, за платено и неплатено такова. И това, че ако правим нещо за пари, то някакси си губи валидността си като произведение. Време е да си отворим съзнанието. Нека не забравяме, че самото кино се е считало за нискокачествено извращение на театъра, зрелище, създадено с цел да се правят пари от най-ниските слоеве на обществото. Това разбира се е било преди да се наложи като изкуство, колко хора биха оспорвали това сега?

Кои са следващите проекти на Пиксар, може ли да ни дадете малко информация за тях?

А.Х.: Проектите, по които вече се работи са “Up”, “Колите 2” и “Играта на играчките 3”. Но за съжаление, повече информация за тях не мога да дам.

интервюто взе Мариана Иванова

Още горещи теми:
• Някои от най-добрите каскади в киното
• Моделите актриси
• Десет големи актриси без „Оскар”
• 12 от горещите хитове на 2009
• Най-добрият приятел на човека

Споделете:

ОЩЕ НОВИНИ

Последни от Теми

Последни от новини

МНЕНИЯ

1 Коментара

подреди по: нови стари рейтинг

lus Неутрално

1 17.11.2010, 03:51

Оценка: 0
0 гласа

"Според мен, най-важното е никога да не се подценява публиката. Сервиране на продукт с жълто качество, който предизвиква най-примитивното у нас е късогледа стратегия. Това не означава, че съм почитател на елитното кино, което се цели само към един тесен кръг “разбирачи” и изключва обикновения зрител. Това е другия тип подценяване на публиката. Първият е когато им даваш евтини зрелища, очаквайки да се радват, вторият е умишлено да им натриваш носа с това, което считаш за интелектуална недостъпност. И двете са формули за провал и докато някои холивудски продукции са виновни за първото, то много европейски филми могат да се разпознаят във второто."

Чудесно формулирано!

За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.

ПОПУЛЯРНИ ФИЛМИ ДНЕС