Без съмнение Робърт де Ниро е най-добър в ролите на гангстери. Дори когато става за смях. Или още повече за смях, като налудничавото му поведение (ами че той пее откъси от “Уестсайдска история”, включително женските партии!) с цел измъкване от затвора в началото на “Анализирай онова”.
Новият филм на Харолд Реймис ни среща с вече познатите гангстер и психоаналитик, които доста често (макар и неволно) разменят местата си - единият се учи да удря, а другият да мисли позитивно. Продължението е почти толкова смешно, но още по-изобретателно от първия филм.
Пол Вити (Робърт де Ниро) излиза от затвора под попечителството на своя психолекар Бен Собъл (Били Кристъл), който се нагърбва с нелеката задача да му намери почтена работа. Самият д-р Собъл се намира “в процес” на страдание - криза причинена от смъртта на баща му, когото всъщност не е обичал…
Харолд Реймис си пада по повторенията. Като доказателство можете да си припомните необикновеният му “Омагьосан ден”, където метеоролог егоист (Бил Мъри) преживява непрекъснато един и същ “изкупителен” ден от живота си. Реймис обича повторението, защото то му предоставя възможност да си поиграе с вариации и нюанси, които превръщат историята в гег. Особено историята на кървавите мафиотски стълкновения, превърнала се в жива митология.
