Голям късмет е нужен, за да се изявиш още като студент в първи курс в постановка на Александър Морфов, и то на сцената на Народния театър в обкръжението на „тежката му артилерия“ – Наум Шопов, Мария Каварджикова, Руси Чанев, Валентин Ганев...
Ана Пападопулу наистина е галеница на съдбата. Дори във времена, когато българските актьори рядко се изявяваха в родни продукции, младата актриса успя да се снима в някои от най-успешните ни филми. Освен това в театъра направи поредица запомнящи се роли при едни от най-добрите ни режисьори.
„Много се радвам, че имам възможност да играя в театъра и да се снимам в киното. Разбира се, опитът ми пред камера е малък, но благодаря на късмета си досега и се надявам да снимам още. Надявам се също българското кино да намери своя път и да бъде подкрепяно от държавата.“
Като ученичка в гимназията тя се запознава с Ани Петрова, за която си спомня с приятни чувства: „Ани е изключителен педагог и прекрасна актриса. Когато завършвах, съвсем случайно се видяхме на улицата и тя ме попита какво искам да правя. Бях се насочила към ветеринарната медицина, понеже в целия ми род са все доктори и стоматолози. Ани ми каза, че няма да ми го позволи и лично тя щяла да ме подготви за изпита в НАТФИЗ.“ Петрова знае, че Стефан Данаилов се кани да взима свой клас в академията, и е убедена, че мястото на Пападопулу е именно там. Така и става.
Ана е много щастлива, че става ученичка на Данаилов, и му е много благодарна, че не е спестявал нищо на своите възпитаници за това, което ги чака в бъдеще. „Много студенти за съжаление не си дават сметка какво ги очаква в истинския театрален живот. Пазарът е много стеснен и на година излиза безобразно количество актьори, които няма къде да изразят себе си. Аз имах късмет, че работих с Александър Морфов още в първи курс по „На дъното“, а после в четвърти курс направихме „Декамерон“. Когато завършвах, той вече беше директор на Народния театър и ми предложи да стана част от тази изключителна трупа“ – сподели Пападопулу.
Ана признава, че да се изявяваш на сцената на Народния театър, е голяма отговорност. Но винаги получава
ПОДКРЕПА ОТ ВСЕКИГО
„Всички колеги от всяко поколение се стараят всячески да интегрират другите. Народният театър е едно от най-хубавите места, в които един млад актьор може да попадне и да се развива.“ Единственият и проблем е сценичната треска. От нея страдат всички и треперенето преди спектакъл е неописуемо.
Освен в спектаклите на Морфов в Народния театър Ана участва и в тези на Мариус Куркински, Явор Гърдев и на Стоян Радев, за когото впрочем е омъжена за кратко. Казва, че с всички режисьори е работила с голямо удоволствие, всички те знаят как да подходят към всеки актьор и той бързо разбира какво искат от него. „По време на двата месеца, през които репетираме даден спектакъл, ние се превръщаме в едно семейство.
ОБИКВАМЕ СЕ, ПОСЛЕ СТРАДАМЕ
– липсват ни целодневните срещи помежду ни. Ние сме много малко и се познаваме. Няма никаква дистанция между нас.“ Като повечето си колеги, и Пападопулу се изявява в няколко представления. Успява обаче винаги да запази концентрация и да не обърква текста. „Спомням си как Мариус идва преди представление и казва: „Моля ви, знам, че играете в 10 други представления, но тази вечер играем „С любовта шега не бива“, мислете за този спектакъл!“ Въпрос на лична хигиена е човек да успява да ги разграничи нещата“ – споделя тя.
Много е неприятно, когато по време на спектакъл в сублимен момент зазвънят мобилни телефони в залата, но Ани казва, че вече това се случва рядко в Народния театър.
Тя твърди, че в театъра се създава магическа реалност, а тя има нужда от едно много интимно пространство. В днешните кризисни времена се случва рядък парадокс – за много представления в Народния театър
БИЛЕТИТЕ СА ПРОДАДЕНИ ЗА МЕСЕЦИ НАПРЕД
Според Ана това показва, че точно в такива времена хората имат нужда от нещо, което да ги откъсва от реалността. „Театърът е едно от малките места, където човек може да забрави проблемите си за два или три часа. Смятам, че затова идват толкова хора на тези представления. Публиката вече е възпитана и сама открива това, което є е необходимо, ориентирала се е в театралното пространство.“ Още докато следва в НАТФИЗ, късметът на Ани отново проработва. Тя е избрана от Иглика Трифонова за главната женска роля в дебютния й филм „Писмо до Америка“. За младата актриса стресът е голям, още повече че никой в академията не я е учил как трябва да се снима в киното. „До днес не мога да разбера
ЗАЩО НЕ ВИЖДАМЕ КАМЕРА, ДОКАТО СЛЕДВАМЕ
Преди години снимахме с колега, много по-голям от мен и с много повече опит. Той ми каза: „Аз за първи път заставам пред камера, дори не знам кога тя работи.“ Трябва студентите, които учат в НАТФИЗ, да работят и пред кинокамера.“ Когато режисьорът Димитър Митовски започва работа по своя дебютен филм „Мисия Лондон“, той отново се сеща за Ани.
Само че предложението му я шокира – тя трябва да играе стриптийзьорка, която се подвизава и като двойничка на принцеса Даяна. „Аз твърдях, че въобще не приличам на Даяна, но режисьорът ме убеди, че не е така. Работата с гримьорите беше много важна. Сменяхме различни перуки, изгледахме много снимки, филми, клипове с Даяна. Беше ми доста притеснено, но аз все пак играя двойничка, а не самата Даяна.“ Другото предизвикателство, с което Пападопулу се сблъсква по време на снимките, е...
ДА ТАНЦУВА НА ПИЛОН
като една истинска стриптийзьорка. За хореографията на танца й помага Сашка Димитрова, а истински стриптийзьорки, които се появяват и във филма, я открехват на някои номера.
„Много е трудно да се въртиш около един пилон. Около месец след снимките се възстановявах от ожулванията по ръцете ми. Беше много трудно, но и много забавно и приятно. Сега вече мога да се въртя. Така научих нещо ново и интересно.“ Ана е убедена в успеха на новия си филм. „Мисия Лондон“ показва абсурда на времето, в което живеем. Филмът подчертава някои наши черти с много чувство за хумор и ирония и има за цел да забавлява зрителите.
“Мисия Лондон”
Екранизацията по романа на Алек Попов изобилства от комични и абсурдни образи, като че излезли от филм на Гай Ричи.
Сред тях са властната съпруга на българския президент Деворина Селянска (Ернестина Шинова), посланикът ни в Лондон и нейно протеже Варадин Димитров (Юлиан Вергов), готвачът на посолството Коста Баничаров (Любомир Нейков), актьор далавераджия (Георги Стайков), прекаляващ с пиротехниката дизайнер (Коцето Калки), руски мафиоти, красиви жени, наемни убийци, детективи от Скотланд Ярд и красивата студентка стриптийзьорка Катя (героинята на Пападопулу), която чисти кабинета на посланика, но всъщност работи като принцеса. Димитров е назначен с важната мисия да уреди присъствието на нейно величество Елизабет II на прием на първата ни дама.
Но тази мисия изглежда невъзможна, когато си заобиколен от корумпирани и нескопосани служители, криминална банда, настанила се в кухнята на посолството, и пиар агенция, предлагаща двойници на известни личности.
0 гласа