"Лудост посред лято" е ексцентрична романтична комедия, чието действие се развива в Латвия, в най-кратката нощ от годината - нощ, в която цялата страна полудява. Младият американец Кърт (Орландо Уелс) каца в Рига в търсене на своята полу-сестра Мая (Биргит Минихмайр) и намразва мястото в момента, в който осъзнава къде е попаднал. Но всичко, което му се случва - и един много приказлив таксиметров шофьор - го карат да погледне по различен начин на нещата и докато пукне зората, той вече има страхотен тренинг. Затова не му мигва окото, когато вижда как едно кенгуру е закарано в болницата, за да му се окаже първа помощ!
Паралелно с премеждията на младия американец Кърт са разказани четири други истории - всяка от тях се случва в тази магическа нощ в средата на лятото.
Филмът се разпространява от "Арт Фест" и вече можете да го гледате в кината.
Режисьорът на филма, Александър Хан, обяснява, че Нощта на Яну (или на св. Джон) е традиционен празник в Латвия, по време на който семейства и приятели се събират, наклаждат се големи огньове, приготвя се трапеза и пиене и всички страхотно се забавляват.
Според предания и легенди, любовниците и онези, които искат да се влюбят, в тази нощ могат да потърсят в гората " магическа папрат". Именно около нея се въртят шестте истории в "Лудост посред лято", тя е метафората за основната тема във филма - как да открием толкова ценното сърдечно чувство. Главният въпрос във филма е може ли търсенето на любовта понякога да завърши с успех? Всяка от историите се опитва да даде отговор, който всъщност може да бъде открит в изводите, подредени на финала на филма - по забавен и незабравим начин.
Търсенето на любовта може да бъде успешно, въпреки че обикновено не сме сигурни как точно трябва да действаме.
Роденият в Рига Александър Хан цитира объркващо много и разностранни влияния - включително Вим Вендерс, Монти Пайтън, Андрей Тарковски, ранните филми на Уди Алън и за Джеймс Бонд.
"Когато бях на 15 г. направих Джеймс Бонд-филм на Super 8, беше дълъг 43 минути и аз самият играех Джеймс Бонд. Но липсваха Бонд-момичета, защото в училището бяхме само момчета."
Това си спомня Хан, който емигрира в Германия през 1977 г. и учи във Виенската филмова академия. В момента живее и работи във Виена и Рига.
"Лудост посред лято" е завръщането на Хан у дома след "Последният съветски филм" от 2003 г.
"Мисля, че "Лудост посред лято" може да отвори пътя на Латвия към международната публика, - казва Хан. - Като показваме нашата страна на чужденците, ние самите се запознаваме още по-добре с нея и се стремим да не виждаме нещата от нашата си, национална гледна точка."
Хан въвлича истинска европейска общност от актьори във филма, включително Доминик Пинон, Мария де Медейрос, Тобиас Морети, Детлев Бук, Роланд Дюрингер, Орландо Уелс, Биргит Минихмайр, Чулпан Хаматова и латвийската звезда Гундарс Аболинс.
"Това не е европудинг - по-скоро обратното, защото се опитвам да дам възможност на всяка националност да защити своята култура, - твърди Хан. - Разбира се, повечето от героите говорят на английски език, но разменят реплики по между си и на руски, латвийски, литовски, а "Лили Марлен" е изпята на естонски. В този филм се опитвам да направя истински празник на Европа."
Александър Хан беше у нас като гост на София Филм Фест. Той представи филма си пред българска публика, а в Пловдив след прожекцията даде и кратко интервю за фестивалния сайт, което можете да прочетете отдолу.
Още при представянето на филма ти зарази публиката с чувството си за хумор! Десет минути смях в залата преди даже да е почнала прожекцията...
Искам след моите филми хората да си тръгват усмихнати, весели и с много настроение. Не искам да правя тежки и силно драматични филми. Не искам след мой филм някой да се обеси. Ето веднъж след прожекция идват към мен няколко радостни лица и виждам ги, че се чудят какво да ме питат... чудят се, чудят се и накрая измислиха - Благодаря, казват. Това е - този филм е позитивен и повдига настроението.
Предстои скоро да тръгне и по българските кина - имаш вече бг разпространител.
Да, очаквам да е скоро и да е масово. След няколко дни е премиерата му в Естония. В Латвия имаше голям успех, но там аз се занимавах с рекламата - "заразявах хората". И пуснах там своята версия на филма. А в Австрия вървя австрийската му версия. Лудост някаква! Сценаристът ми идва у дома (дома ми във Виена) и носи 80 плаката на филма, оставени от продуцентите да събират прах някъде. Обясни, че това е срамота и ме накара да минем по улиците и да ги разлепим. То с продуцентите винаги има проблеми, но чак пък две версии да се правят...
Разкажи за версиите.
Значи - всички сме европейски граждани... но продуцентите (австрийци и англичани) поискаха два варианта на филма. Един за Изток, и друг за Запад! Като начало не искаха в западния вариант действието да се развива в Латвия. Предпочитаха просто някакъв безименен град и нищо латвийско да не се вижда в него. Даже народния ни празник, близък до вашия Еньовден, искаха да изрежат. А той е важна част от идеята. Музиката не им хареса - акордеоните били много източни. Така не трябва, казват. И аз им пиша писмо и ги питам какви музикални инструменти са разрешени. Да ги изброят - да знам. И стана ясно, че противоречията ни са много - така се стигна до двете версии на филма. А актьорският състав е много силен. Все големи имена и брилятни актьори. Интернационал! И всички обичат източната версия, а западната никой не я иска.
Тук също показваш източния вариант.
Да, аз харесвам България. Идвам тук за втори път и надявам се не за последно. Но най-много харесвам Пловдив. Чувствам се съвсем на място във вашия град и фестивалният тук дух е прекрасен.
