Мартин Скорсезе е господар на напрежението и да избереш една сцена сред останалите е наистина трудно решение. Забавният обрат на Джо Пеши от „Добри Момчета”. Което и да е застрелване в главата от „От Другата Страна”. Обиколките на Ник Кейдж през града в „До Краен Предел”. Всичките са страшни, но „Шофьор на Такси” от 1976 ни обсебва най-много. В знаковата си роля, Робърт Де Ниро ни кара да потръпваме със здравеняшкия си разговор пред огледалото и когато за първи път го виждаме с прическата на мохаук. Срещата в порно киното също е доста некомфортна, но всичко това е една прелюдия към опъващия сухожилия финал, който започва с прострелването на Харви Кайтел в корема и продължава с убийственото вилнеене на Травис Бикъл в хотела.
Пристигането на влака на гара Сиота
Този късометражен филм от 1895 на братята Люмиер не изглежда като нищо особено днес, но той променя света завинаги. Зрителите, които го виждат в салоните тогава откачат, защото си мислят, че локомотива ще излезе от екрана и ще ги убие. Някои скептици твърдят, че историята е недостоверна, но ние ще се възползваме от легендата.
Кинетичната адаптация на Дани Бойл от 1996 по книгата на Ървин Уелш за шотландските наркомани е изпълнена с напрегнати моменти, започващи с радостната анархия от откриващата сцена, в която героите бягат от мръсотията по време на „Lust for Life” на Иги Поп. Но частта, която е почти негледаема е отдръпването на антигероя Рентън от хероина и халюцинациите му за прераждането на бебето на мъртвия му приятел. Наркотици? Просто кажи не ... благодаря, приятеееееел.
Филмите на Куентин Тарантино поднасят подобен проблем на този от филмите на Скорсезе – може да разчитате, че напрежението ще се покачи до 11. Горящият кино пъкъл от „Гадни Копилета”? Стрелбата на Джон Траволта и Самюел Джаксън при Брет в „Криминале”? Проправянето на пътя на Булката през Лудите 88 в „Убий Бил”? Колата мускул среща женска глава в „Разходка Смърт”. Всички са много силни претенденти, но ние си избрахме тристранната престрелка от „Глутница Кучета” между господин Бял, Добрия Еди и Джо. След дългото нарастване на напрежението, нещата приключват с паралелни изстрели – и публиката е издухана до края на салона.
Тази година се навършват 40 години от епохалния еротичен филм на Бернардо Бертолучи, в който Марлон Брандо се вплита във връзка от анонимен секс с младата Мария Шнайдер. Най-напрегнатия момент идва, когато аналното изнасилване прави своя арт хаус дебют, насърчен от парче масло. Дори в наситената от порно днешна действителност, сцената е все още неудобна за гледане. Шнайдер, която почина през 2011, определено не е преодоляла сцената дълго време след снимките. „Тази сцена не беше в сценария. Истината е, че идеята хрумна на Марлон. Плачех с истински сълзи. Почувствах се унижена и да бъда честна, сякаш изнасилена. За щастие, снимахме само един дубъл. От тогава, никога не съм използвала масло за готвене, само зехтин.”
Епичната трилогия на Франсис Форд Копола се върти около една напрегната сцена, в която Майкъл Корлеоне прави хода, който ще определи живота му. Досега избягвал семейния бизнес, той е въвлечен в него, след като е направен опит за отнемане на живота на баща му. Застъпвайки се, Майкъл премахва нарко лорда Върджил Солозо и корумпирания високопоставен полицай – Марк МакКлъски. Тази убийствена сцена в ресторанта е крайно напрегната, независимо колко пъти я гледате.
Дани Бойл оптяга нервите отново с клаустрофобичната драматизация за катерачът Арън Ралстън, пламенно изигран от Джеймс Франко, чийто лош късмет го заклещва в каньон, притиснат от голям скален блок. Единствения начин да се измъкне от смъртта – както той и публиката безжалостно откриват – е да ампутира заклещената си ръка. Говори се, че по време на суровата сцена, зрители припадали в кино салоните и дори да звучи леко преувеличено, гледайки как Франко забива ръждясалото ножче в ръката си кара слуховете да звучат доста правдоподобно.
Екзистенциалната нео-ноар уестърн адаптация по романа на Кормак МакКарти ни закова по местата ни със своята напрегнатост – от животоопределящото хвърляне на монета от кучето от Ада, Антон Чигур до отбягването на куршуми от опортюниста Люълин Мос. Но най-напрегнатия момент? Ние дори не го виждаме, просто усещаме неговото въздействие, след като късметът на нашия артист по изплъзването тип Худини привършва в опърпания мотел.
В края на скалата на американската асоциация по определяне на рейтинга, „Заклинателят” царува като отвратителен ужас, който стига там, където друг филм не е посмял. Адаптацията на Уилям Фридкин от 1973 по книгата на Уилям Питър Блати прекарва публиката през преса за изцеждане със своето графично изображение на малко момиче, обладано от древен демон. Въртенето на главата, опръскването с повръщано и паякоподобното вървене на малката Рейгън, правят същинско изродско шоу. Но най-напрегнатия момент е, когато тя се протяга за разпятието.
Сцената в Кръстникът наистина е много силна. Но е в едно цяло с целия филм. Имаше си подготовка за да се случи и да въздейства по начина по който го прави.
За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.
0 гласа
Сцената в Кръстникът наистина е много силна. Но е в едно цяло с целия филм. Имаше си подготовка за да се случи и да въздейства по начина по който го прави.