Юън Макгрегър и Жан-Пол Готие са в журито на фестивала
От 16 до 27 май в Кан отново ще си дадат среща традицията и светският блясък, киноизкуството и могъщите киноиндустрии.
Достолепният Жил Жакоб (81 г.), дългогодишен президент на фестивала, дефинира събитието най-точно: „Нашата сила е вкореняването в страстта към киното и към онези, които я носят: големите автори. Шансът на Кан е в способността да събира хората в привилегирования момент, когато откриват един филм... От цял свят идват, за да открият творческия порив - това незаменимо магическо сгъстяване. Новите технологии, интернет, пиратството, едновременните световни премиери, новите формати и всичко, което ще последва, не могат да променят нищо, защото обединяващата колективна страст е тук...”
И тази година празникът на „изправеното кино” (по формулата на Жан-Луи Бори - френски кинокритик и писател) ще отрази целия поток на съвременната продукция: от големите майстори, през утвърдените вече търсачи, до младите открития.
Официалната селекция
Чакана винаги със затаен дъх, е в две части: конкурсът с 22 заглавия и „Особен поглед” с други 20. Състезанието респектира с имената на Ален Рене - една от емблемите на френската Нова вълна (действащ режисьор на 90 години), Кен Лоуч (представящ комедия), Абас Киаростами (заснел филма си в този път в Япония), Михаел Ханеке (с мистериозната история ”Любов”, където играят 80-годишните Трентинян и Еманюел Рива)...
Всички те са носители на Палми или специални отличия от Кан. Тук са и най-интересните и непредвидими автори от средното поколение - да споменем само мексиканеца Карлос Рейгадас, бразилеца Валтер Салес, датчанина Томас Винтерберг... Напират и по-младите, но не по-малко амбициозни като Кристиан Мунджиу от Румъния (вече носител на „Златна палма”) и блестящият документалист, озадачаващ с мрачните си игрални прозрения – Сергей Лозница.
Както винаги Кан предлага и екзотични дестинации - филм от Египет и две заглавия от Южна Корея на двама режисьори със сходни имена: Хонг Сангсу (снимал Изабел Юпер) и Им Санг-су... Тази година обаче прави впечатление солидното, да не кажем доминиращо, присъствие на американското кино, с цели 5 филма и стъписваща звездна чета, задаваща се по червения килим в целия си блясък: Брад Пит, Джесика Частейн, Брус Уилис, Едуард Нортън, Бил Мъри, Матю Макконъхи (с два филма), Никол Кидман, младока Зак Ефрон, да не говорим за „здрачните” герои Кристен Стюарт и Робърт Патинсън, които неизбежно ще бъдат добре осветени.
Разбира се, не е подценено и френското кино, представено от Жак Одиар и Леос Каракс. Зайчето може да изскочи отвсякъде... В този ред на мисли не бива да пропуснем и канадецът Дейвид Кроненбърг с неговия обсесивен и стряскащ „Космополис”...
Журито
Те са много и много важни. Голямото жури, което ще оценява конкурса, е председателствано от италианския режисьор Нани Морети, самият той получил своята „Златна палма” за „Стаята на сина” (2001) и наградата за режисура за „Скъпи дневнико” (1994). Неговото модерно и интелигентно присъствие е смятано за въплъщение на най-доброто в киното от последните 30 години.
Сред интересните имена са британският актьор Юън Макгрегър и малко неочаквано – френският дизайнер Жан-Пол Готие. Всеки от деветимата членове на журито има солидна филмография и респектиращи постижения в своята област. Президент на „Особен поглед” пък е Тим Рот – номиниран за "Оскар" британски актьор и режисьор, познат ни от Тарантино, но снимал и при титани като Уди Алън, Вендерс, Малик.
Принцесата на фестивала
Митично събитие като Кан има нужда от своята добра фея или принцеса на фестивала, както я наричат. Вероятно хиляди красиви и талантливи актриси копнеят за тази риалити роля, но една е избраницата и тази година това е Беренис Бежо.
Миналата година тя подлуди публиката с изпълнението си на обикновеното момиче Пепи Милър, което стана звезда от нямото кино във вълшебния черно-бял филм „Артистът”. Пленителната Бежо ще води церемониите по откриването и закриването и ще присъства като лъч на всички останали светски събития и чествания.
Знаковата личност в Кан също е от най-висока филмова проба. Става дума за фотосите, плакатите, каталозите и всички материали на фестивала. Тази година отвсякъде ще гледа безсмъртната Мерилин Монро. Организаторите са избрали черно-бяла снимка на Ото Бетман, представяща звездата, духаща торта с една свещичка - елегантна препратка към юбилея на фестивала, но и отдаване на почит към филмовата персона на Мерилин и отбелязване на 50 години от смъртта й през 1962-ра.
Българското участие
И тази година го има - не в заветната официална селекция, но все пак във високо престижната седмица на критиката, покровителка на дръзките първи опити.
Младият режисьор Илиян Метев, направил документалния филм „Последната линейка в София”, повтаря модела на Константин Божанов от миналата година – формиране в чужда кинообразователна среда и „особен”, малко отстранен, но и остро критичен поглед към нашата действителност...
Дали това е печелившата формула? Да напомним още, че това е единственото документално свидетелство в състезание от игрални филми и че предишният му филм „Голешево” силно впечатли професионалистите с наблюдателността, пестеливостта и точността на изразните си средства. Дано „последната линейка” донесе и първа награда от Седмица на критиката за новото българското кино...
Чакана винаги със затаен дъх, е в две части: конкурсът с 22 заглавия и „Особен поглед” с други 20. Състезанието респектира с имената на Ален Рене - една от емблемите на френската Нова вълна (действащ режисьор на 90 години), Кен Лоуч (представящ комедия), Абас Киаростами (заснел филма си в този път в Япония), 
Сред интересните имена са британският актьор 
Миналата година тя подлуди публиката с изпълнението си на обикновеното момиче Пепи Милър, което стана звезда от нямото кино във вълшебния черно-бял филм „
Младият режисьор Илиян Метев, направил документалния филм „
