Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало »

Новини

»

Теми 60-тото Берлинале ще остане в историята със своите награди

60-тото Берлинале ще остане в историята със своите награди
Някога фестивалът беше създаден в Западен Берлин като символ на стремежа за общуване със средствата на киното
Cinefish.bg

Теми
60-тото Берлинале ще остане в историята със своите награди

21.02.2010, 19:35  |   Видяна: 2275  |   actualno.com  |   ГОРЕЩА ТЕМА
60-ият юбилей на реномирания кинофестивал в Берлин можеше да бъде отбелязан по различни начини.

За шефа на фестивала Дитер Кослик най-значителното събитие беше надхвърлянето на бройката от 300 хиляди продадени билети.

От тях повече от 4000 бяха за прожекции в малките квартални кина далеч от центъра на германската столица.

За други вероятно незабравими ще останат онези почти три часа при  минус 10 градуса, прекарани пред импровизирания екран от рециклирани материали, опънат между колоните на Брандебургската врата. Близо 2000 бяха ентусиастите, които рискуваха да се простудят, но да не пропуснат след повече от 80 години уникалната повторна премиера на пълната версия на един от шедьоврите на немското и световното кино – „Метрополис” на Фриц Ланг. 

В историята обаче 60-тото Берлинале ще остане, разбира се, на първо място със своите награди.

А те бяха изключително категорични и доста лесни за интерпретиране. И седемте „мечки” – шест сребърни и една златна -  бяха адресирани в източна посока: Китай, Япония, Русия, Румъния, Турция + наградата за режисура на Роман Полански (поляк по произход, поставен под домашен арест по искане на лосанжелески прокурор).

Някога фестивалът беше създаден в Западен Берлин като символ на стремежа за общуване със средствата на киното между народите от двете страни на „желязната завеса”.

По времето на Берлинската стена това беше кинофорумът, на който най-последователно намираха място филми от бившите социалистически страни.

От тук започна шествието на новото съветско кино от епохата на перестройката и възходът на съвременното китайско кино. Но никога досега в Берлин не се е стигало до толкова категорично превъзходство на филмите от Източна Европа и от Далечния Изток, изразено в разпределението на наградите на 60-тото Берлинале. За първи път откакто Дитер Кослик е директор на фестивала нито един немски кинематографист не беше отличен. Една от причините може би е германският режисьор Вернер Херцог с успешна холивудска кариера – председател на международното жури – известен с безкомпромисния си характер и имал достатъчно поводи да се разочарова от колеги и филмови институции в своята родина.

Една съществена характеристика на значителна част от наградените филми се отдава на вкуса и кинематографичните предпочитания на Вернер Херцог. Считан за фетишист на пейзажа, той винаги е отдавал сериозен приоритет на природата като едно от действащите лица във филма.

Натурната среда е наистина определяща за внушението както в руския „Как прекарах онова лято”( „Сребърни мечки” за най-добър оператор и най-добра мъжка роля на двамата актьори Сергей Пускапалис и Григорий Добригин), заснет сред арктическата пустощ на полуостров Чукотка, така също на турския „Мед” („Златна мечка”), който дълбоко поетично разкрива планински гледки от Анадола, или на клаустрофобичния островен  пейзаж  от „Писател под чуждо име” на Роман Полански.

Именно на фона на внушителната естествена среда драмите на героите придобиват допълнително измерение на екзистенциалност. Всъщност това е другата характерна черта на наградените филми – по същество всички те са скромни наглед лични истории, в които обаче се проектират националният характер и актуални политически алюзии.

Китайският „Разделени заедно” („Сребърна мечка” за най-добър сценарий)  разказва за пенсиониран военен от бунтовническата армия на Тайван, който иска да започне отново живота си с бившата си любима, която е останала навремето в социалистически Китай. Главната героиня в японския „Гъсеница” („Сребърна мечка” за женска роля) е принудена да живее с тираничния си съпруг,  доставен у дома от фронта без крака и ръце, но с неугаснало желание да заповядва.

Единственият дебютант сред създателите на наградените филми беше Флориан Шчербан, режисьор на „Ако ми се свирка, свиркам” (Голямата награда на журито „Сребърна мечка”), който е представител на същото поколение румънски кинематографисти, които донесоха вече поредица от награди от фестивала в Кан.

Неговият филм разказва историята на младеж, който броени дни преди да излезе от затвора извършва тежко престъпление, за да попречи на майка си да отведе по-малкия му брат в Италия.

Отреждането на двете главни награди за филми от съседни на България страни – Турция и Румъния, неминуемо поставя въпроса „къде сме ние”. Филмовата общност доказа, че продължава да гледа с очакване и любопитство към киното от Балканите. Само от нас зависи как ще отговорим на това очакване и ще разкажем българските истории, които светът е готов да забележи.
Споделете:

Cinefish.bg ОЩЕ НОВИНИ
Cinefish.bg - Всичко за киното МНЕНИЯ Cinefish.bg - Всичко за киното


За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.


 

 
Cinefish.bg Cinefish.bg