С наближаването на „Оскарите” е важно да си припомним, че зад всеки голям „филмов автор” стоят стотици други артисти. Тези хора работят неуморно, за да създадат някои от любимите ви филмови моменти, само и само имената им да бъдат изброени с малък шрифт докато публиката си излиза от залата или в най-добрия случай – чака пет-секундната сцена, в която Железния човек яде бурито.
Представяме ви шест човека, които умеят да уловят момента, така че да ви оставят без думи...
6. Боб Андерсън е виновен за всяка една битка с мечове, която харесвате.
Помислете си за най-готината битка с мечове, която сте гледали. Сетихте ли се за тази с пирата Уестли срещу Индиго Монтоя от „Принцесата булка”? - http://www.youtube.com/watch?v=k7zvffHu_wo
Всъщност, няма голямо значение коя ще си изберете, защото един човек е виновен за всички тези битки и много още. Боб Андерсън държи една от най-готините възможни филмови титли – майстор на меча – в почти всеки един филм, в който даден герой вдигне меч, сабя или шпага. Андерсън започва като дубльор на Ерол Флин („Приключенията на Робин Худ”) през 50-те и работи до миналото десетилетие, през което тренира актьорите от „Властелинът на пръстените”, „Карибски пирати”, „Легендата за Зоро”, „Алатристе” и „Винаги ще има утре”.
Междувременно, Андерсън тренира всички от Роджър Мур и Пиърс Броснан във филмите за Джеймс Бонд, както и Антонио Бандерас, и Антъни Хопкинс в „Маската на Зоро”. Когато най-детайлния режисьор в историята на киното, ши*аният Стенли Кубрик се нуждаел от отличен майстор на меча за своя филм „Бари Линдън”, Кубрик повикал Андерсън. Боб работи също по „Тримата мускетари” с Чарли Шийн и Кийфър Съдърланд.
А да, той е и Дарт Вейдър. Точно така. В добавка към това, че Дейвид Проус доставя тялото, а Джеймс Ърл Джоунс – гласа, Боб Андерсън е дубльор на всички битки с лазерни мечове, в който Вейдър участва. Той е човекът, който отсича ръката на Люк Скайуокър, а дори не е вписан в надписите на филма. През 1983, самия Марк Хамил разкрива, че тогава под костюма на Вейдър не е Дейвид Проус, а Боб Андерсън – факт, който Джордж Лукас крие през тези три години.
5. Кайл Купър създава всяка сцена с надписи, по-добра от самия филм.
Понякога, началните надписи на един филм или сериал са много по-задоволяващи от това, което те представят. Вземете началото на „Живите мъртви”, което изразява напрегнатия ужас от инвазията на зомбита по-добре от първите два сезона на сериала. - http://www.youtube.com/watch?v=O8W9qr7DB-o
В общи линии, когато попаднете на начални надписи толкова добри, че каквото и да последва се усеща като разочарование – един човек е виновен, а името му е Кайл Купър. Сериозно се чудим как изобщо успява да си намира работа ... Рано в кариерата му, Купър става известен със създаването на началните надписи от филма „Седем”. - http://www.youtube.com/watch?v=-k2gsEI34CE
Купър също така създава поразяващите начални сцени от филмите на Сам Рейми за Човека паяк. Само тази, за „Спайдър-мен 2” отнема цяла една година и изисква непосредствени наблюдения на паяци и октоподи (след като злодея в случая е Д-р Октопус), и дузини дигитално сканирани стари комикси за един 5-секунден монтаж. Откриващата сцена за „Спайдър-мен 3” пък е толкова добре, че целия филм трябваше да свърши с нея. http://www.youtube.com/watch?v=GQyl0R-H1uY
Когато работата ви включва филми като „Флабър” и „Този див, див запад” не можете да позволите на самите филми да отнемат влагането на всичките ви усилия в началните надписи. За „Мумията”, Купър прави проучвания и създава исторически прецизен шрифт, което значи, че надписите са около 10 пъти по-проучени от самия филм. Кайл използва истинска кръв за началните надписи на римейка на „Зората на мъртвите”. Дори режисьора Зак Снайдър признава, че надписите са по-добри от самия филм. - http://www.youtube.com/watch?v=875R8kHxzrA
4. Деби Еванс е всяка луда героиня, която сте виждали зад волана.
Цялата поредица „Бързи и яростни” е изградена от сцени с преследвания и пет минути сюжет във всеки един от тях, който да обясни преследванията. Но особено внимание се полага на сцената от първия филм, при която Мишел Родригес прокарва Хонда Сивик под един тир, преди да разбие колата. - http://www.youtube.com/watch?v=g2swrQrcPtA
Само че това не са Мишел Родригес, Танди Нютън или Кари-Ан Мос – това е Деби Еванс.
Още от 70-те, почти всеки път когато жена застава зад волана на кола или мотор и започва да върши глупости, Еванс най-вероятно е зад волана. Тя е дублирала всички от Памела Андерсън до Упи Голдбърг. Помните ли как Линда Хамилтън стреля от задната част на ван в „Терминатор 2”? Това бе Еванс. А Анджелина Джоли, караща като ненормална в „Неуловим”? Еванс отново. Паркър Поуси в сцената с бягството от „Супермен се завръща”? Разбирате какво имаме предвид. Деби дори изиграва ненормалната приятелка на Стив Мартин от „Мухльото”.
Деби Еванс кара мотори от 6-годишна и започва да печели награди когато е едва на 9 години. Което ни навежда на мисълта, че дори киното да не съществуваше, Деби пак щеше да прави всички тези ненормални неща за себе си.
3. Дъглас Тръмбъл оформя изгледа на научната фантастика преди компютърните ефекти.
Лесно е да се подиграваме на старите научно-фантастични филми, които изглеждат глупаво днес, но какво ще кажете за тези, които не изглеждат глупаво? Например „Блейд Рънър” – в началния кадър на корпорация Тайрел – пирамидите все още спират дъха ни, а това е направено през 1982 година.
Разбира се, дядото на всички тях е „2001: Една одисея в космоса” – тази совалка изглежда по-внушително от всякога, въпреки че е на 45 години. Чудили ли сте се някога как са успявали да постигнат всичко това още преди компютърните ефекти да съществуват?
Краткият отговор е Дъглас Тръмбъл, който е отговорен за „специалните фотографски ефекти” на някои от най-внушителните научни фантастики и построява всичко, което току-що ви показахме с голи ръце (и помощници).
Уникалните „специални фотографски ефекти” е другия начин да се назоват „невъзможните неща, които днес се правят с компютри”.
Примерно, началната сцена от „Блейд Рънър” е създадена като една маса е покрита с миниатюрни модели със засилена перспектива, които са ръчно оцветени и осветени от оптични влакна. След което са изложени на двойна експозиция върху огнени кълба, които екипът на Тръмбъл заснема на автомобилен паркинг пред студиото.
Уникалната сцена с преминаването между звездите в „2001” също не е създадена с помощта на компютър, а с оптични трикове, които са също идея на Тръмбъл. Дори и днес, Тръмбъл бие шута на компютърните ефекти, създавайки космоса по физически начин за „Дървото на живота” на Терънс Малик - използвайки неща като химикали, бои, мляко и много приближено варио на камерата.
2. Братята Шърман, които написват саундтрака на детството ви.
Днес, озвучаването с музика на детско филмче се състои от това да се закупят правата на една поп песен, след което да се анимират животни, които да танцуват на тази песен. Помните ли, когато в детските филмчета се влагаха усилия в саундтраци?
Какво се случи? Как преминахме от всичко това до един ужасен лемур, пеещ „I Like to Move It” (от „Мадагаскар”)? Простият отговор е, че Братята Шърман спряха да работят. Дик и Боб Шърман са написали всяка една от изброените песни и още много – те дори измислят темата от „Мечо Пух” – мелодия, която ще живее дълго след като планетата ни е станала на пух и прах. - http://www.youtube.com/watch?v=xHYvpXe75b8
Всичко при братята започва, когато техният баща – успешен композитор от 20-те и 30-те ги провокира, че двамата не могат да напишат популярна детска песен. Те правят всичко по силите си, за да го опровергаят и написват всяка една популярна детска песничка като стават много по-известни от него.
В крайна сметка, братята се обвързват с Уолт Дисни. Дисни не само използва таланта им за префасонирането на мрачни романи в леки хитови филми, а и възлага на Братя Шърман задачата да пишат песнички за тематичните паркове на Уолт Дисни. Може и да сте чували тази тяхна песничка, наречена „It’s a Small World” - http://www.youtube.com/watch?v=nxvlKp-76io
Дългогодишното сътрудничество на братята с Дисни продължава до 2000 година и филма „The Tiger Movie”. Работата им разбира се не се ограничава само до Дисни. Братята пишат и музиката за филми като „Паяжината на Шарлот” и „Мечта на колела”.
1. Денис Мърън създава модерния компютърно-генериран образ.
Визуалните ефекти са еволюирали страшно много за последните 30 години. Те преминават през най-различни фази, които влияят на публиката по различен начин за времето си – от шок към летящото колело от „Извънземното”, секващата дъха трансформация в агрегатното състояние на Т-1000 от „Терминатор 2” до безразличното гледане на битката между цели армии от компютърно-генерирани обекти в предисториите на „Междузвездни войни”.
Цялата форма постепенно се е променила с годините, а по-голямата част от промените са извършени общо взето от един човек – Денис Мърън. Кариерата на Мърън започва, като той мести модели на космически кораби пред син екран, след което ръчно свързва кадрите с ефекти за „Междузвездни войни” и „Близки срещи от третия вид”.
След това, е коронясан за супервайзор на визуалните ефекти на „Извънземното” – като до момента под „специалните ефекти” се разбират съвсем различни неща. Мърън се превръща в изключително високо търсен специалист в областта си, работил още по филмите „Индиана Джоунс” и „Ловци на духове”, но това не е достатъчно за него – да бъде най-добрия в областта си. За това той продължава напред и създава нова област.
Докато остатъка от света все още се чуди как се включва компютъра, Мърън се учи да използва Photoshop. Осъзнал силата на сливането на различни изображения в едно, Мърън започва все повече да използва тази технология и създава изумителните водни същества в „Бездната” на Джеймс Камерън, а по-късно и самия Т-1000 от „Терминатор 2”.
Но най-големия принос на Денис Мърън в популяризирането на компютърно-генерираното изображение е точно там, където не е вписан – „Джурасик Парк”. Когато приятелчето му, Спилбърг му казва, че ще прави филм с динозаври в стоп-моушън, Мърън му отговаря – „Нее, човече, забрави това и ела да ти покажа нещо.”
И сега имаме „Джурасик Парк” такъв, какъвто го знаем и обичаме. Благодаря ти, Денис! Ти ни върна ши*аните динозаври!
от Дейвид Кристофър Бел, cracked.com превод: Стефан Димов
Помислете си за най-готината битка с мечове, която сте гледали. 
Или как Конър Маклауд отсича глави в „Шотладски боец” - 
А да, той е и Дарт Вейдър. Точно така. В добавка към това, че Дейвид Проус доставя тялото, а Джеймс Ърл Джоунс – гласа, Боб Андерсън е дубльор на всички битки с лазерни мечове, в който Вейдър участва. Той е човекът, който отсича ръката на Люк Скайуокър, а дори не е вписан в надписите на филма. През 1983, самия Марк Хамил разкрива, че тогава под костюма на Вейдър не е Дейвид Проус, а Боб Андерсън – факт, който Джордж Лукас крие през тези три години.
Една добра сцена с преследване може да оправдае съществуването на цял един филм. Такава е сцената на магистралата от „
Още от 70-те, почти всеки път когато жена застава зад волана на кола или мотор и започва да върши глупости, Еванс най-вероятно е зад волана. Тя е дублирала всички от Памела Андерсън до Упи Голдбърг. Помните ли как Линда Хамилтън стреля от задната част на ван в „Терминатор 2”? Това бе Еванс. А Анджелина Джоли, караща като ненормална в „
Лесно е да се подиграваме на старите научно-фантастични филми, които изглеждат глупаво днес, но какво ще кажете за тези, които не изглеждат глупаво? Например „Блейд Рънър” – в началния кадър на корпорация Тайрел – пирамидите все още спират дъха ни, а това е направено през 1982 година.
Или огромния космически кораб от „
Уникалните „специални фотографски ефекти” е другия начин да се назоват „невъзможните неща, които днес се правят с компютри”.
Само „Мери Попинс” на Дисни зароди половин дузина класически парчета, от неизбежната примамливост на „Chim-Chim-Cher-ee” … - 
В крайна сметка, братята се обвързват с Уолт Дисни. Дисни не само използва таланта им за префасонирането на мрачни романи в леки хитови филми, а и възлага на Братя Шърман задачата да пишат песнички за тематичните паркове на Уолт Дисни. Може и да сте чували тази тяхна песничка, наречена „It’s a Small World” - 
Визуалните ефекти са еволюирали страшно много за последните 30 години. Те преминават през най-различни фази, които влияят на публиката по различен начин за времето си – от шок към летящото колело от „
След това, е коронясан за супервайзор на визуалните ефекти на „
Докато остатъка от света все още се чуди как се включва компютъра, Мърън се учи да използва Photoshop. Осъзнал силата на сливането на различни изображения в едно, Мърън започва все повече да използва тази технология и създава изумителните водни същества в „Бездната” на Джеймс Камерън, а по-късно и самия Т-1000 от „
