Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало »

Новини

»

Теми 12-те филма в международния конкурс на 15-ия София Филм Фест

12-те филма в международния конкурс на 15-ия София Филм Фест
„Денят, в който не съм се родила” (2010), копродукция между Германия е Аржентина, е игралният дебют на режисьора Флориан Мику Косен, създаден пет години след успеха на късометражния му филм „Нощта на вълците”.
Cinefish.bg

Теми
12-те филма в международния конкурс на 15-ия София Филм Фест

21.02.2011, 11:54  |   Видяна: 3787  |   синефиш.бг  |   ГОРЕЩА ТЕМА

За първи път два български дебюта ще се състезават с филми от цял свят в София

За девети път ще бъде присъдена Голямата награда за най-добър филм в Международния конкурс (първи или втори игрален филм на режисьори от целия свят). Международното жури на 15-ия София Филм Фест ще определи основните награди на фестивала.

Тази година 173 филма от 54 държави проявиха интерес към Международния конкурс на София Филм Фест. Сред кандидатствалите имаше филми от Австралия, Кения, Тайланд, Нигерия, Нова Зеландия, Филипините... Финалната дузина включва разнообразна палитра от филми от 4 континента – копродукция на Португалия, Русия, Испания и Бразилия, филми от Израел, Иран, Ирландия, Великобритания, Турция, Унгария, Швеция, САЩ, още една копродукция – между Германия и Аржентина и за първи път в историята на София Филм Фест – два български филма!

Чулпан ХаматоваЗвездата на международната копродукция „Америка” (2010) е Чулпан Хаматова. Родена в Казан, актрисата е не само знаменитост в Русия, но и любимка на европейските режисьори. Участията и в международни продукции са добре познати на българската публика, която е имала възможност да види „Лунен татко”, „Сбогом, Ленин”, „Лудост посред лято”, „Хартиеният войник” и „Приспивни песни”, благодарение на София Филм Фест през годините. Чулпан Хаматова беше специален гост на фестивала през 2009 година. Копродукцията между Португалия, Русия, Испания и Бразилия „Америка” е игрален дебют за младия режисьор Жоау Нуно Пинто.

Той пише сценария като драматична любовна история, която се случва в среда на бедност и престъпност, там където емигрантите от Източна Европа и аутсайдерите на португалското общество търсят мястото си. Чулпан Хаматова е в ролята на привлекателната рускиня Лиза, омъжена за дребния мошеник Виктор. След една разрушителна буря в района на предградието, където живеят, малкият им свят се преобръща и променя завинаги.

„Денят, в който не съм се родила” (2010), копродукция между Германия е Аржентина, е игралният дебют на режисьора Флориан Мику Косен,Денят, в който не съм се родила” (2010), копродукция между Германия е Аржентина, е игралният дебют на режисьора Флориан Мику Косен, създаден пет години след успеха на късометражния му филм „Нощта на вълците”.

Той е и автор на сценария, в сътрудничество с Елена фон Саукен. За главната роля на Мария, германка озовала се в Буенос Айрес на път към Чили, е избрана известната акртриса Джесика Шварц. Тя има зад гърба си повече от 20 роли в киното и телевизията, и споделя, че любимите й филми винаги ще останат независимите дебюти на млади европейски режисьори. След различни случайни събития по време на престоя си в Буенос Айрес, Мария постепенно открива неподозирани факти за собствения си живот и истинските си родители....

„Децата на зеления дракон” (2010) на унгарския режисьор Бенце Миклаузич е вторият му игрален филм след успешния дебют от 2002 г.Децата на зеления дракон” (2010) на унгарския режисьор Бенце Миклаузич е вторият му игрален филм след успешния дебют от 2002 г. „Сомнамбули”. Оттогава са и признанията за уменията му като сценарист и режисьор – Наградата на ФИПРЕССИ от фестивала във Висбаден през 2002 г., Наградата на публиката и Наградата за дебютен сценарии на Унгарската филмова седмица от същата година. С огромен опит в киното и телевизията, Миклаузич е снимал и продуцирал късометражни и телевизионни филми, бил е и актьор в началото на кариерата си.

В „Децата на зеления дракон” главният герой е самотен агент на недвижими имоти, принуден да продаде един склад в предградията. На пръв поглед една нормална случка може да преобърне представите ни за съвременното общество, в което всичко на повърхността изглежда спокойно и нормално. Тук се проявява майсторството на режисьора, който усложнява ситуацията, създавайки един хаотичен и сложен свят.

Иранският филм „Кучешка пот” (2010) е дебют за режисьора, сценариста и продуцента Хюсейн Кешаварз.Иранският филм „Кучешка пот” (2010) е дебют за режисьора, сценариста и продуцента Хюсейн Кешаварз. Той е участвал и в монтажа му, с особено внимание към всеки детайл от провокативната творба.

В нея публиката ще стане свидетел на проблемите на младите в живота в съвременен Иран – невъзможността да изразяваш желанията и копнежите си.

Изправени пред лицето на един жесток и консервативен режим, шестима млади иранци мъчително потискат личностни желания и стремежи. Филмът „Кучешка пот” тепърва ще печели адмирациите на публика и критика не само поради художествените си качества, но и заради смелостта на създателите му.

Израелският режисьор Нир Бергман ще представи втория си игрален филм „Лична граматика” (2010) в София.Израелският режисьор Нир Бергман ще представи втория си игрален филм „Лична граматика” (2010) в София. В последните няколко години в киноиндустрията на Израел правят впечатление режисьори и филми с изключителна стойност, признати от критиката и публиката в целия свят, като една от отличителните им характеристики е липсата на компромиси към темите и изразните средства. Към списъка с имена като Ари Фолман и Самуел Маоз се нарежда и Нир Бергман. Още с дебютния си игрален филм „Прекършени криле” (2002) Бергман печели Наградата на публиката, на екуменическото жури и Наградата C.I.C.A.E. на Берлинале през 2003, и още Гран при на фестивала в Токио и награда от фестивала в Палм Спрингс.

В основата на втория му проект „Лична граматика” стои романът на Давид Гросман, писател с особен поглед върху историята на Израел. Подобно на сюжета в романа, камерата се връща към  60-те години в новосъздадената страна Израел и личната съдба на едно момче, което отказва да порасне. Всъщност метафората с историята на персонажа носи директни препратки към социалните промени и някои непопулярни истини. Макар че творбата вече успя да спечели номинация за най-добър филм на Израелската филмова академия и отново голямата награда в Токио, все още има много критици, които изтъкват съображението, че филмът няма да успее да впечатли масовия зрител с трудните си за възприемане послания.

Може би именно това превръща „Лична граматика” в задължителен филм за любителите на независимото кино, което е далеч от фалшифициране на историческите сюжети.

Английският сценарист Пол Фрейзър дебютира в игралното кино с „Моите братя” (2010) – ирландска продукция, която тепърва ще трупа активи от награди по световните фестивали.Английският сценарист Пол Фрейзър дебютира в игралното кино с „Моите братя” (2010) – ирландска продукция, която тепърва ще трупа активи от награди по световните фестивали. Режисьорът, популярен като сценарист в киното и телевизията, е носител на награда за най-добър сценарий от Международния филмов фестивал в Солун през 1997 за филма „Twenty Four Seven”. Фрейзър има в актива си и номинации за най-добър сценарии на Наградите за британското независимо кино през 1999 и 2008 година.

След повече от десет години като сценарист Пол Фрейзър предприема следващата стъпка заставайки зад камерата на първия си късометражен филм – „Мръсникът”, създаден през 2006 г. С него режисьорът влиза във фокуса на внимание от страна критика и продуценти, с номинацията за „Златна мечка” за късометражен филм в Берлин през 2006 година. „Моите братя” носи белезите на голямото кино, в което брилянтно разказаната история и актьорският състав са от особено значение.

Ирландска провинция, годината е 1987, а трима братя навръх празника „Вси светии” решават да тръгнат на епично пътешествие. Целта им е да открият нов часовник на умиращия им баща. На фона на типичния ирландски пейзаж момчетата преминават през изпитания най-вече в братските си отношения и откриват, че най-съществен е пътят им към дома.

Американският филм „Полският бар” (2010) на режисьора Бен Бърковиц, по негов сценарий в съавторство с Бен Редгрейв разказва историята на млад евреин, израснал в буржоазно семейство на бижутери. Американският филм „Полският бар” (2010) на режисьора Бен Бърковиц, по негов сценарий в съавторство с Бен Редгрейв разказва историята на млад евреин, израснал в буржоазно семейство на бижутери. Рубен иска да докаже себе си като хип хоп ди джей и работи за полски гангстери в местен стриптийз клуб. В света на секса, кокаина и насилието, той се натъква на нещастната Ибони (в ролята на шефа на клуба е индирок легендата Мийт Лоуф).

По-късно се появява негов силно религиозен братовчед - Мойсей, който кара Рубен да си зададе въпроси за своите собствени действия и убеждения. Семейството, алчността и вярата се изправят срещу младия евреин, докато той се бори с гангстерския Чикаго. „Полският бар” е филм за загубите и оцеляването. Чрез бездиханно реалистичния си стил филмът разкрива запотените барове, пълни със секс, наркотици и гняв. Това напрежение извежда на преден план човешката същност от искреното състрадание до слепите амбиции”, пише критиката за втория игрален опит на Бен Бърковиц.

През 2000 г. той снима „Мъжкарят”, където работи отново в тандем със сценариста Бен Редгрейв. Филмът е представен на кинофестивалите в Берлин и Лос Анжелис. Бърковиц и Редгрейв се срещат в Школата на Института по изкуство в Чикаго.

Пишат сценария на „Полският бар” по времето, когато заедно работят над няколко документални филма. Самият Бърковиц също е израснал в силно религиозно семейство.

„Симфония на шума” (2010) на режисьорите Ола Симонсон и Йоханес Стярне Нилсон. Киното със скандинавски адрес винаги е асоциирано с новаторски кино език, кинематографични, актьорски и сценарни експерименти. Подобна е и шведската продукция „Симфония на шума” (2010) на режисьорите Ола Симонсон и Йоханес Стярне Нилсон. Филмът е игрален дебют за дългогодишния тандем Ола Симонсон и Йоханес Стярне Нилсон, режисьори с впечатляваща биография и пълен списък с награди за късометражните си филми.

За дебюта си „Музика за един апартамент и шест барабанисти” те печелят номинация за „Златна палма” за късометражен филм в Кан 2001. „Симфония на шума” е своеобразно продължение на големия интерес на създателите си към възможностите на музиката. От друга страна филмът безкомпромисно критикува реалността, в която живеем. В нея допускаме спокойно вредния шум около себе си, но не и истинското изкуство на музиката.

Абсурдната история около полицейския комисар Амадеус Варнебринг, член на известна музикална фамилия и музикален инвалид, е колкото комична, толкова и поучителна. А музикалния съпровод е толкова съществена част от филма, че може да бъде определен като самостоятелен персонаж.

В дебюта си „Скелети” (2010) Ник Уитфийлд е сценарист и режисьор, въпреки че публиката на Острова го познава добре като актьор в комедийни филми и телевизионни сериали. В дебюта си „Скелети” (2010) Ник Уитфийлд е сценарист и режисьор, въпреки че публиката на Острова го познава добре като актьор в комедийни филми и телевизионни сериали. До голяма степен в „Скелети” той представя и личното си отношение към сериозните теми – с много английско чувство за хумор и задължителната ирония към него. Историята на филма напомня за изключителните традиции на британският комедиен жанр от „Монти Пайтън” до наши дни.

Сюжетът разказва за двама специалисти по екзорсизъм – Саймън и Бенет. Те буквално работят по отстраняване на скелети от гардероби и скринове на не едно английско семейство, спазвайки правилата на тайнствена „процедура” с древни български корени. Типичните за всяка английска комедия неочаквани обрати превръщат филма в истински шедьовър.

Изречението „Ако си достатъчно смел” е избрано като мото от дебютиращия в игралното кино турски режисьор Селим Гюнеш, който е и сценарист на „Снежнобяло” (2010). Изречението „Ако си достатъчно смел” е избрано като мото от дебютиращия в игралното кино турски режисьор Селим Гюнеш, който е и сценарист на „Снежнобяло” (2010). За основа на филма е използван текстът „Айрян” на майсторът на късия разказ Сабахатин Али – световно признат турски писател. Зрителите ще открият непосредственото изпълнение на младият турски актьор Хакан Коркмаз, изпълняващ ролята на малкото момче Хасан, продавач на айрян. Филмът успява да улови не само духа на епохата - 70-те години на 20 век, но и атмосферата и историите на обикновените хора в дълбоката турска провинция. Според критиката името на Гюнеш ще се нареди до важните имена на съвременното турско кино.

За първи път в историята на София Филм Фест два български филма ще се борят за приза в Международния конкурс на фестивала.

Световната премиера на „Подслон” (2010) на Драгомир Шолев беше в секцията „Нови режисьори” на фестивала в Сан Себастиан, а на Фестивала на българското игрално кино във Варна е отличен с награди за дебют и за операторска работа. Световната премиера на „Подслон” (2010) на Драгомир Шолев беше в секцията „Нови режисьори” на фестивала в Сан Себастиан, а на Фестивала на българското игрално кино във Варна е отличен с награди за дебют и за операторска работа. Историята разказва за 12-годишния Радо, син на треньора по водна топка Стойчев, който се изживява като пънкар. Баща му не може да разбере защо.

След като е бил добър с него, синът му е готов на всичко, за да избяга с „първите срещнати на улицата наркомани”. Филмът е камерен и в него участват три деца и двама възрастни - Янина Кашева и Цветан Даскалов. Това ще бъде голямото завръщане на Янина Кашева в българското кино, след като в края на 70-те нашумя с „Всичко е любов” на Борислав Шаралиев и „Голямото нощно къпане” на Бинка Желязкова. Съсценаристи на „Подслон” са Разван Радулеску, Мелиса де Рааф и Драгомир Шолев. Оператор е Крум Родригес, продуценти са „Клас филм”, Българската национална телевизия и Националния Филмов Център. Драгомир Шолев вече е отличаван на София Филм Фест през 2005 г., когато неговият „Преди живота, след смъртта” получи наградата за най-добър късометражен филм в конкурса Jameson и бе представен в Седмицата на критиката в Кан. По-същото време се заражда и идеята за „Подслон”.

Игралният дебют на Виктор Чучков-син „Тилт” (2010) участва в конкурса в София след три отличия на фестивала за българско игрално кино „Златна роза” във Варна през 2010Игралният дебют на Виктор Чучков-син „TILT” (2010) участва в конкурса в София след три отличия на фестивала за българско игрално кино „Златна роза” във Варна през 2010.

Продуценти на филма са „Чучков Брадърс” (България), Ostlicht Filmproduktion (Германия) и Българската национална телевизия. „TILT” е заснет в София и в немското градче Хайлигенщат, където главните герои Сташ, Ангел и Гого Торосян емигрират.

Името на филма идва от термин в играта флипер. Главният герой Сташ, заедно с трима свои приятели мечтае за собствен бар с флипери, билярдни маси и хубава музика. Случайната му среща с Беки прераства в опасна авантюра, която поставя героите в истински TILT. Актьорският състав е уникална комбинация от млади открития след тригодишен кастинг, заедно с утвърдени имена в българското кино. Оператор е Рали Ралчев („Писмо до Америка”, „Самсара”, „Луна Папа”).

Режисьорът Виктор Чучков – син влиза в света на киното още на 10-годишна възраст, като получава специална диплома за главна детска роля от Международния филмов фестивал в Москва през 1981 г. за ролята си в българския филм „Йо-хо-хо”. Оттогава той преследва мечтата си – да създава кино, но от другата страна на камерата – като режисьор.

Споделете:

Cinefish.bg ОЩЕ НОВИНИ
Cinefish.bg - Всичко за киното МНЕНИЯ Cinefish.bg - Всичко за киното


За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.


 

 
Cinefish.bg Cinefish.bg