Те са най-сексапилните серийни убийци в света! Филмите на Стоун винаги са изпълнени с твърде реалистично насилие и "Родени убийци" не прави изключение.
Бейтман е абсолютно брутален персонаж. Сериен убиец, психопат (или социопат, по ваш избор), но в същото време предизвиква в зрителя чувство на симпатия и уважение.
Той е красиво, богато и стилно юпи, водещо се на собствени принципи и на всичкото отгоре звучи като Фил Колинс.
Осъзнаваме изцяло садистичните му действия и въпреки това, на определени моменти изпитваме съжаление към това егоцентрично чудовище, което има всичко, за което някога сме мечтали. Уважаваме го и заради финалната реплика, в която изцяло в стила на Достоевски признава: "Дори и след като съм признал, че катарзис не съществува, наказанието ми продължава да ми се изплъзва и не постигам по дълбоко себепознание. Реално погледнато, от моите признания не можете да спечелите нищо, а тази изповед е толкова безмислена, колкото и всичко останало".
Симпатягите от "Криминале"
Едно от най-добрите качества на Тарантино е да съчетава елементите на брутално насилие с типичното човешко ежедневие. Това вероятно обяснява и защо иначе страховитите персонажи на Брус Уилис, Винг Реймс, Траволта и компания от култовия "Криминале" изглеждат и се държат като момчетата, с които вечер пием по бира или ритаме футбол в квартала. Е как да не ги харесваш?! Те са лоши, садистични маниаци, които убиват за удоволствие и въпреки това в тях има нещо толкова земно и чаровно.
Помните ли как Брус и Винс се дебнеха в магазина в желанието си всеки да тегли куршума на другия и въпреки това си бъбреха по приятелски за сексуалните си предпочитания?! На това му се вика да подходиш с нужното уважение… Джон Доу от "Седем"
Това да разплачеш самия Брад Пит, не е шега работа. Анджелина не успя, но виж Кевин Спейси направо му "разката майката" в "Седем". С майтапа дотук, този филм е един от най-страховитите и потресаващи трилъри, които сме гледали някога и признаваме си, не бихме повторили без нужното осветление.
Заслугата до голяма степен е на персонажа на Кев, който може и да е тотален сбърканяк, садист и перверзник, но е толкова умен, хитър и интелигентен, че пред него Морган Фрийман и Брад изглеждаха като абсолютни първолаци. При това Джон Доу се появява на екран за не повече от 15-20 минути, но те се оказват абсолютно достатъчни да го сравним дори с Ханибал Лектър. И повярвайте ни, веднъж като го видите, няма да го забравите…
Вик Вега от "Глутница кучета"
След "Криминале", дойде ред и на друг ненормалник от хит на Тарантино. Вик обаче и до днес е сред най-сполучливите му екранни персонажи заради уникалното си черно чувство за хумор. Няма как да забравим сцената, в която отрязва ухото на горкото ченге, след което крещи в него: чуваш ли ме, ало, чуваш ли ме?!
Вероятно ви звучи твърде брутално, но в крайна сметка с тези кадри Майкъл Медсън се завърна в голямото кино, а Куентин се утвърди като Краля на екранния жаргон…
Даниел Плейнвю от "Ще се лее кръв"
Този филм и до ден днешен е сред класиките в световното кино, въпреки че бе направен преди едва няколко години, а изпълнението на Даниел Дей Луис не само показа, че е перфектен за отрицателни роли, но дори и му донесе дългоочаквания "Оскар".
Даниел е алчен и циничен търсач на петрол, който е готов да продаде и собствената си майка в името на черното злото, да се откаже от всичко ценно в живота си, стига да постигне целта си. И все пак, той предизвиква симпатия.
На финала Плейнвю остава съвсем сам, разрушил връзката с единственото същество, което все пак запазваше човешкото в него - сина му, а за компания останаха само бутилката с алкохол и тоталната омраза към човешкия род. И парадоксално, но някак си започнахме да го харесваме, когато убива основния си конкурент Илай Съндей, виждайки в него всичко това, в което сам се е превърнал през годините...
Томи де Вито от "Добри момчета"
За актьор, висок едва 163 сантиметра, Джо Пеши е твърде впечатляващ в шедьовъра на Скорсезе – "Добри момчета".
Когато убива някой с… химикалка в гърдите или пък застрелва невинен сервитьор заради това, че го е обидил, никой не припознава в него, да речем, Дани де Вито. Той е завършен и брутален мафиот и все пак… притежава неповторима харизма. Способен е след кърваво убийство да седне на стола и да похапне спагети, докато разменя шеги с околните. Има завидно чувство за хумор и умее да се забавлява. Изглежда точно като човек, с който да "убиеш" един два часа по приятен начин. И това всъщност е най-страшното в Томи Де Вито. Защото той не е луд, просто не му пука за никой и нищо... Карл от "Sling Blade"
Когато става дума за персонаж на чаровни шизофреници, едва ли на този свят има по-подходящо име за пресъздаването им от Били Боб Торнтън. В това отношение бившият съпруг на Анджелина Джоли просто няма равен и изпълнението му в "Sling Blade" е най-яркото доказателство за това.
В лентата, която дефакто е и режисьорският му дебют, той изпълнява ролята на умствено изостаналия Карл Чайдлърс, излежал 25 години в затвора още от 12-та си година, след като убива майка си и нейния любовник.
Когато излиза на свобода, той се завръща в родния си град, където се сприятелява с малкия Франк и постепенно ни убеждава в истински доброто си сърце. Затова, когато на финала убива доведения баща на момчето - Дойл, единственото, което можем да изпитаме е просто тъга, че понякога животът е твърде предвидим за тези, които не се вписват в традиционните рамки на обществото… Мики и Малъри от "Родени убийци"
Те са готини, естествени и чаровни! Те са забавни, усмихнати и щури! Те са най-сексапилните серийни убийци в света! Кажете "здравей" на Мики и Малъри Нокс. Филмите на Оливър Стоун винаги са изпълнени с твърде реалистично насилие и "Родени убийци" не прави изключение.
Сатиричният критичен поглед върху американското общество, така типичен за режисьора, обаче присъства и тук, и именно той смекчава някои от сцените до степен, в която дори започваме да съчувстваме на главните герои.
Мики и Малъри са брутални убийци и в това спор няма. Те обаче не са родени такива, а са продукт на американската социална система и точно затова всъщност не ги съдим. Всичките им садистични актове изразяват собствените им виждания за по-добър свят или са просто в името на нещо положително. Трудно е да кажем, че ги харесваме. Със сигурност обаче не ги мразим…
Антон Чигур от "Няма място за старите кучета"
Този филм е шедьовър, братя Коен са гении, а Антон Чигур е един от най-впечатляващите килъри в историята на киното. Той изглежда като пълен идиот - прическата му е способна да разплаче и най-некадърния фризьор, а в същото време е социопат, който трепе като муха всичко живо, което се изпречи на пътя му.
Един от най-зловещите и завършени екранни психопати убийци досега, Чигур убива толкова спокойно, сякаш пие сутрешното си кафе и решава дали да запази живота на някой… подхвърляйки монета. Каменното му, лишено от всякаква емоция, лице по време на поредното убийство и новаторския подход откъм оръжие – пушка, свързана към резервоар със сгъстен въздух , ни карат ако не друго, то поне да изпитаме нужното уважение към него. Изпитаха го и в Холивуд, където за ролята си Хавиер Бардем стана първият испански актьор, отличен с "Оскар". Убийствен изстрел, не мислите ли?!