Безспорно сюжетът на „Четецът” се нарежда измежду най-любопитните не само в жанра, но и като цяло в киното. Започва като странна приказка за неестествената любов между петнадесет годишно хлапе и възрастна жена, която го спасява от среща със смъртта. Може би трябва да споменем, че същата е представена доста живо, което може да се третира както като плюс така и в обратен смисъл. Години по-късно момчето става мъж, изучава право и попада на процес срещу участниците в Холокоста. И там намира момчешката си любов.
Така лентата на режисьора Стивън Далдри бързо се превръща в драмата на човек разкъсван между вината, любовта и ненавистта. За борбата с тези свои чувства и за опита му да възстанови душевния си мир. Все неща, с които немалко немци са се сблъсквали при досега си, в исторически или пряк смисъл, с демоните от модерната история на Германия. В добавка към сценария се сблъскваме със страхотна режисура и актьорска игра от висока класа, които допринасят към цялостното удоволствие от лентата.
Мълчанието, когато настъпва осъзнаването, че може да промени курса на процеса, е може би една от най-силните черти на филма. Още повече, че никой не се опитва да натика отговора в очите на зрителя отговора на въпроса „Защо го прави?”, няма стремеж за пряко изясняване на мотивите и въпреки това те стават ясни. Този пример всъщност идва да покаже откъде идва цялостното добро впечатление от „Четецът”. От една страна погледът към един проблем, който отдавна е прехвърлил границите на Германия, от друга – това, че сценарист и режисьор ни оставят да премислим нещата в себе си и за себе си.
Ако лентата има някаква слабост, то това са финалните сцени. От една страна неубедителни, от друга не предизвикват желания ефект. А в добавка спокойно можеше да се мине и без тях. Но това се преживява. Трябва да отбележим играта на Кейт Уинслет, която буквално излъчва страст, когато е необходимо, блести и завладява екрана и сърцата на околните и на зрителя. Също добро впечатление с убедителната си игра прави Дейвид Крос в ролята на младия Берг.
Предполагам има още много какво да се каже, но надали изобщо могат да се съберат на едно място всички нюанси, които виждаме в тази лента. Без съмнение обаче можем да кажем, че това е един от най-добрите филми за изминалата година и номинацията за Златен глобус в категорията най-добра драма далеч не е незаслужена, даже напротив – лентата е сериозен участник, да не кажа дори фаворит. И дори да не грабне нито една награда, в моята лична колекция от любими филми влезе с взлом и няма намерение да я напуска.
