От край време харесвам комедиите с Бен Стилър. Може би дори не толкова самия него, въпреки че е симпатичен актьор, но голяма част от продукциите с участието му. Просто защото американският комик е отявлен отборен играч, и за разлика от редица свои съратници не се опитва да изнесе абсолютно цялата комедия на гърба си. Или поне не се сещам за силно изпъкващ подобен случай. А след двете запознанства с Робърт де Ниро, следващата най-любима негова лента поне за мен остава "Нощ в музея".
Тук идва момента, в който с известно съжаление трябва да отбележа, че втората част е малко по-слаба. Все така забавна, също толкова ефектна и изпълнена с най-разни колоритни персонажи, но има едно нещо, което осезаемо и липсва - онази дори съвсем лека и невинна драматична жилка, способна да изкара една-две сълзи от крайчето на окото и всъщност превръщаща произволната комедия от прилична в добра.
Ако си спомняте първата лента от преди три години, това беше най-нормалното желание на Лари - малко неудачник, най-вече много фантазьор - да съумее да се докаже като баща пред малкото си момченце. Във втората обаче, сценаристите не са успяли да вградят този, поне по моему, основоположен камък при изграждането на сюжета, или поне не са уцелили правилния, и резултатът като че ли е с една идея по-неудовлетворителен.
Всъщност, заварваме Лари Дейли най-сетне успял като изобретател, с иновативното си фенерче, и отдавна не работещ в Музея на естествената история. Самият той пък е на път да претърпи ремонт и нововъведения, които - както се оказва - засягат и експонатите. И така, стъпка по стъпка, бившият нощен пазач и неговите не точно живи приятели се оказват в подземията на Смитсоновия институт, най-голямото хранилище на произведения на изкуството, търсейки начин отново да заемат полагаемите им се места.
Както можете да се досетите, това отново се завърта около древното египетско проклятие, минава през цяла кавалкада комични ситуации със стари и нови, но все така известни лица - а визуално "Нощ в музея 2" е като че ли дори малко по-пищен от предшественика си и включва наистина хитроумни хрумвания. Но, както споменах, е може би малко по-скечов, ситуационен и малко по-малко забавен.
Така или иначе, обаче, напълно си заслужава един безгрижен летен следобед - дори ако ще и само заради кастинга - и стига човек да е в настроение за симпатична и не кой знае колко дълбока комедия, едва ли ще има твърде много, за което чак да съжалява.
0 гласа
исторически забавен филм