Отчасти продължение, отчасти римейк на едноименния филм от 1981 г., новият "Кървавият Свети Валентин 3D" се оказва доста приличен трилър на ужаса - особено предвид силно съмнителните качества на архивната лента, а и на класическите кървави ужаси от онова време като цяло.
Тогава... Навръх Деня на влюбените, небрежност погубва смяна миньори. Вендетата на единствения оцелял е безмилостна, а години по-късно, когато предупреждението му празникът да не бъде честван е добре забравено, невинната младежка забава из романтичните тунели на същата тази мина - сцена на злощастния инцидент, прераства в кървава баня...
Сега... Том Ханингер - един от малцината оцелели - се завръща у дома за десетгодишнината от трагичните събития. За своя изненада обаче се оказва заподозрян за кошмарната касапница, като продължителното му отсъствие от родните места далеч не разсейва недоверието на бившите му съграждани, начело с новия шериф, стар познайник и брат на някогашната му изгора Сара - Аксел Палмър. И докато Том, с подкрепата на Сара, се опитва да разнищи отдавна изстиналия случай, в градчето започва нова серия убийства. В добре познатия от миналото маниер...
Въпреки че на практика продължава историята, обаче, "Кървавият Свети Валентин 3D" от 2009 г. следва същата логика и същите опорни точки, които и предшественика му - и именно за това може да се смята и за римейк. Голямата разлика заема мястото между месарските сцени - толкова характерният за второкласните филми на ужаса от осемдесетте пълнеж от разменени наивни (и почти безсмислени) реплички през новото хилядолетие е заменен със сюжет. Сюжет, който наистина не претендира за творба на Шекспир, но поне е смислен. Добавя по някоя драматична тук, романтична - там, и дори криминална нотка, като най-важното е, че все пак може не само да се проследи, но и заема солидна част от филма.
Ефектите - визуални и звукови - също са на далеч по-високо ниво, което не е никаква изненада само по себе си, а човек определено може да размисли върху въпроса колко многофункционално сечиво може да бъде една кирка. Особено що се отнася до разфасовка. Хубавото е, че за разлика от доста представители в жанра, някои дори видни, този път отговорните лица са си направили труда да разлистят човешката анатомия - пък било то набързо и за кратко - и липсват сцени, които да се превърнат в култови... анекдоти. Изключая, разбира се, прекомерните количества кръв, но без тях накъде.
Последното вероятно се дължи и на режисьора. Името на Патрик Лусие през последните петнайсетина години се свързва почти неизменно с филмите на ужаса, и е доста добре познато на почитателите - дали с поредицата "Писък", първата част на "Mimic", или пък съвсем скорошната лента с Джесика Алба, "Окото". За сметка на това актьорският състав е напълно непознат. Изключение прави уврелият в схватката със "Свръхестествено"-то Дженсън Екълс, в главната роля, и може би Еди Гатеги, когото едни има шанс да помнят от четвъртия сезон на "Хаус", а други - от второстепенната роля в "Здрач" (всъщност и тукашната му е епизодична).
В резюме, "Кървавият Свети Валентин 3D" - който излиза у нас уместно на тринадесети февруари - може и да не е най-подходящият подарък за влюбените, освен в някои частни случаи, но пък може да свърши добра работа като за Трифон Зарезан. А и като цяло, за любителите на ужаса, сякаш влиза в графата добро попадение.
