Горещо препоръчвам на порасналите, вместо да изберат постна история „за големи”, да преживеят с деца или без деца този изключително добре направен филм
Невероятно е от време навреме да си припомняме кое точно му е вълшебното на киното, а именно - да разказва истории в образи. Колкото и новите технологии да залагат на ефектното изложение, по-старомодните от нас, на които то все не е достатъчно, ни става радостно когато на екрана се появи герой, облечен с история.
На такива мисли ме наведе прекрасната 3D анимация на Хенри Селик „Коралайн и тайната на огледалото”. Режисьорът ни спечели още през 1993 г. с „Кошмари преди Коледа”, чийто сценарист е Тим Бъртън. Именно на него прилича почеркът на Селик през 100-те цветни анимационни минути на екрана. За основа е използвана едноименната книга на Нийл Геймън, като почти през цялото време Селик плътно се придържа към литературния текст.
Самата история не е нещо грабващо, но в „нарисуваната” покадрова анимация тава не е и най-важното. Още от първите разшиващи минути прави впечатление отношението на авторите към детайла. Нещо, което отдавна харесваме у Бъртън, а вече можем да признаем, че и Хенри е наистина добър в украшенията.
Начинът, по който се изразяват Коралайн, Уайби, мис Спинс и мис Форсибъл, както и четиримата родители е толкова подробен и говорещ, че те кара да се замислиш как в игрален филм тази визия няма да ти направи подобно впечатление. Всеки предмет, дреха, човешки и животински образ имат своята пълна характеристика. „Коралайн и тайната на огледалото” всъщност въобще не е детски филм. Той съдържа много възрастни проблеми и разкрива протичащите от тях детски производни такива.
Хенри Селик създава модерна и динамична анимация, която на моменти е мистична и плашеща. Освен детайлната визия, ще „забележите” и саундтрака на Брюно Куле, създал музиката на „За любовта” (2001), „Хористите” (2004), „Улжан” (2007) и др. Песните и мелодиите са идеално ушити за действията и мислите на Коралайн, нейните приятели и неприятели. Като е избегнат инфантилния нюанс, характерен за повечето анимационни филми.
Та, горещо препоръчвам на порасналите, вместо да изберат постна история „за големи”, да преживеят с деца или без деца този изключително добре направен филм в любим прохладен киносалон.
0 гласа
бива си я анимацията