След „Момиче за милиони” (2004) на големия Клинт Истууд и „Късметлията” (2005) на не по-малко талантливия Рон Хауърд, настана истинска суша на добри боксьорски заглавия. Време беше да се появи такъв, който да ги замести, загърби, избута, засенчи и отдалечи от спомените на феновете им. Шансът да се превърне в новия любим спортен мъжки (а защо не и на част от дамите) филм получи лентата на Дарън Аронофски „Кечистът”. Уви, това не се случи.
Като се замисля, то и едва ли е възможно. От една страна двата филма са наистина много въздействащи и нивото на техните автори и наистина високо. Друга причина „Кечистът” да не успее да омагьоса зрителите освен различния режисьорски почерк, е и спортът, който е много далечен братовчед на красивия бокс. Едва ли има жена, която да харесва този спорт. Повечето го дефинират (за ужас на половинките си) като безсмислен бой, който въобще не става за гледане. Така, че това е губещ коз за евентуалната нежна аудитория на филма на Аронофски. Може би това е една от причините, филмът да не спечели нито една важна статуетка, след „Златния лъв” на кинофестивала във Венеция миналата година, въпреки многото номинации.
По различен начин изглеждат наградите на събудилия се от зимен сън Мики Рурк. Въпреки че не можа да се пребори за „Оскар”- а за главна роля, той получи повече призове, сред които най-престижни са „БАФТА”- та и „Златния глобус”. И с право. Защото ако „Кечистът” не успя да ни сграбчи за гърлото със сценарий и режисура, успя с наистина добра актьорска игра. Мики Рурк се оказа точния размер за своя герой Ранди Робинсън. Лошото момче от „Девет седмици и ½” успява да изгради образа на залезлия кечист с невероятна енергия и точност . Рурк дотолкова прилича на своя герой, че в някои моменти трудно се различават. Подпухнал, изрусен, почервенял, загрубял, усамотял и остарял. Всичко това е съчетано с необходима доза холивудска драматичност и перфектен грим, който често забравяш, че не е кръв. Другата запомняща се игра е тази на Мариса Томей.
0 гласа
Рурк е много добър актьор