Най-специфичният шведски режисьор от Ингмар Бергман насам, Рой Андершон (Песни от втория етаж) се завръща с абсурдна, сюрреалистична и шокиращо черна комедия, която свободно преминава от кошмар към фантазия и хумор, докато размишлява над вечната човешка безчовечност.
Смесица от абсурд, черен хумор, шок и абсолютен ужас, Гълъб седна на клон, разсъждавайки върху съществуването представя серия мрачни и комични скици, организирани в две сюжетни линии. В едната двама неориентирани и неопитни търговци обикалят града, опитват се да продават инвентара си от вампирски зъби и гумени маски и през цялото време се карат като стара двойка. Паралелно с това Карл XII – най-войнственият шведски крал – се появява в наши дни и продължава серията си катастрофални поражения. Преминавайки от кошмар към фантазия, транс и дори импрозивиран музикален епизод, филмът завършва с безмилостно осъждане на представената от Андершон зашеметяваща липса на съпричастност.
Въпреки че го наричат „slapstick” Бергман и го сравняват с Фелини, Андершон остава най-близо до Бунюел със сюрреалистичните си похвати и с яростта си, както и с неподправената емпатия и тъга, които се крият зад извратения му хумор. Режисьорът споделя, че Гълъб седна на клон... е силно повлиян от Достоевки и подобно на творчеството на руския класик, филмът не е за хора със слабо сърце. Изключително провокативна и крайно смущаваща критика на епохата ни. Стив Грейвсток, МФФ Торонто
