Красив летен ден. Градина. Тераса. Мъж и жена са седнали на сянка, подухва приятен ветрец. В далечината се виждат силуетите на Париж.
Започва разговор. Мъжът и жената си задават въпроси и си отговарят. Говорят за секс, детство, спомени, усещане за лято и разликите между половете. Говорят за женска перспектива и мъжко светоусещане.
На заден план в къщата виждаме писателя, който в същия момент измисля диалога между двамата и го записва. Или пък нещата се случват в обратен ред? Възможно ли е мъжът и жената да казват на писателя какво да пише – един дълъг, последен разговор между двамата?
„Едно нещо е абсолютно сигурно: Никога не съм правил филм като Прекрасни дни в Аранхуес. Не само защото е базиран на текст, писан за театралната сцена, не само защото в него се говори на френски език, не само защото е заснет в „Natural Depth 3D”, не само защото действието се развива само на едно място, не само защото го направихме само за 10 дни, но най-вече защото това е първият ми филм, който се получи точно така, както си го представях още в самото начало.“ Вим Вендерс
НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ Венеция '16 – Официална селекция