Рецензии
„Наследството на Борн” е достоен за своите предшественици

„Никога не е имало само един.” Това рекламно мото за „Наследството на Борн” има почти оправдателен характер, като самото правене на филм за Борн без Мат Деймън (звездата от първите три филма и образец за съпричастната машина за убиване) бе доста безразсъден и рискован ход.

Както се оказва в последствие, не е имало смисъл от притеснения, защото малко филми не се нуждаят от оправдания, както е този.

Заплетен, неочакван и смайващ, редуващ неумолимо напрежение с плътни емоционални моменти, това е един образцов шпионажен трилър с точна преценка за това какво иска да постигне и как да го постигне. С безпогрешен кастинг на звездите Джереми Ренър, Рейчъл Уайз и Едуард Нортън.

Тони Гилрой, човекът виновен за постижението, е повече от режисьор и съсценарист на „Наследството”. Въпреки че това е първият му път зад камерата на „Борн”, той е написал всичките четири филми и е същински пазител на пламъка на поредицата. Гилрой знае основите на света отвътре и оценява колко важни са те за поддържането и разширяването на стила от хладнокръвно и правдоподобно разузнаване, типичен за предните три филма.

Осъзнаващ, че Деймън е абсолютно незаменим, Гилрой е човекът, който проницателно решава да тръгне в съвсем различна посока. „Наследството” разширява вселената на Борн, приемайки, че секретната американска правителствена програма, която създаде химически подсиления супервойник, е стигнала по-далече, отколкото някой е очаквал.

„Наследството” (написан от Тони и брат му Дан Гилрой) разкрива, че Министерството на Отбраната има своя собствена програма, с кодово име Изход и свои собствени изключителни войници, която е вървяла паралелно с програмата на ЦРУ – Тредстоун, която създаде Борн.

В края на „Ултиматумът на Борн”, Джейсън Борн публично разкри Тредстоун. В „Наследството”, научаваме, че ходът на Борн подтиква правителството внезапно да прекрати програмата "Изход", за да се предотврати вероятно разобличаване. Но когато тези хора закриват програмата, доста зловещи неща са на път да се случат.

Сюжетът може да звучи прекалено прост, но понеже става въпрос за филм за Борн, начина по който е представен е всичко. Вкарвайки ни точно по средата на бързо движеща се история, братята Гилрой са направили „Наследството” труден за проследяване от начало, изпълнен с герои, които се появяват без представяне и говорят по такъв начин, сякаш публиката е на темпото им.

Към тази заплетеност добавяме факта, че „Наследството” не само се развива в множество международни градове, но той едновременно проследява три различни сюжетни линии – истории, които първоначално вървят сами, преди неминуемо да се слеят.

Да разполагаш с трима превъзходни актьори, способни да се справят с всяка една от нишките е крайно необходимо за задържането на вниманието на зрителя, докато повествователната мъгла се вдигне.

Ренър играе ролята на агента на Изход – Арън Крос. Филмът започва с тренировки на Крос в снежната дива пустош на Аляска, маневрирайки в ледени води (актьорът сам изпълнява каскадите) и задържайки глутница вълци.

Ренър не притежава състраданието на Деймън, но както номинациите му за „Оскар” за „Войната е Опиат” и „Градът” демонстрират, той е страхотен актьор, който внася специфична и непреклонна интензивност към ролята на безпощадна машина за убиване. А и той добавя достатъчно човечност, за да ни държи заинтригувани, особено в тревогите си, че хапчетата, които го поддържат специален са на изчерпване.

Също нов за космоса на Борн е оттеглилия се военновъздушен полковник Ерик Байер (Нортън), директор на свръх секретната агенция NRAG, която ръководи всички подобни програми и човека, който взима решението за закриването на Изход. Убедителен и внушителен както го познаваме, Нортън надхвърля себе си като непреклонния Байер, твърдо решен да заличи тези агенти.

„Ние поглъщаме греховете” – казва той с плашещо убеждение. „Това, което правим е морално непростимо, но абсолютно задължително.

Носителката на „Оскар”, Рейчъл Уайз добавя съществен и винаги добре дошъл емоционален елемент в микса (и изважда най-доброто от Ренър в процеса) като Д-р Марта Шиъринг, биохимик за важна лекарствена корпорация.

Задачата на Д-р Шиъринг е главно да прави фармацевтична поддръжка на войниците от програмата Изход, към които тя се обръща с номера. Крос е нищо повече от Номер 5 за нея, и въпреки че едва го познава, обстоятелствата (твърде спиращи дъха, за да бъдат разкрити) ги събират и безмилостно вдигат мизата по отношение на неспирна опасност и разтърсващо-изненадващи обрати.

„Наследството” включва появи от шепа звезди от последния филм (Албърт Фини, Джоан Алън, Дейвид Стратрън и Скот Глен), както и появи от добре познати лица като Желко Иванек и Оскар Айзък. Също толкова впечатляващ е ранга на върхови театрални актьори от Ню Йорк, като носителите на награди – Дона Мърфи, Майкъл Чернъс и Денис Бутсикарис, използвани като част от правителствения екип.

Това е третия път, в който Гилрой режисира, и въпреки че беше номиниран за „Оскар” за своя дебют - „Майкъл Клейтън”, тази му колаборация с оператора Робърт Елсуит, сценографа Кевин Томпсън и монтажиста Джон Гилрой (още един брат) се чувста по-уверена и кинематографична от всякога. Сценарист-режисьорът е ефикасен, колкото безмилостния убиец за когото разказва, а това говори много.

от Кенет Тюран, LA Times
превод – Стефан Димов