„Под прикритие” не е нито първият, нито последният български сериал, който огрява родния ефир. „Под прикритие” обаче е първият български сериал, който показва, че взима светъл пример от най-добрите в занаята, които както обикновено са северноамериканските радетели за качествен кино и телевизионен продукт.
Защото каквото и да твърдят разни псевдоинтелектуалци (особено родни), то в днешно време игралните филми и поредици от малкия екран са преди всичко продукт, който се пласира на свободния пазар и при липса на интерес от страна на публиката угасва по-бързо, отколкото е отнело да се появи въобще.
Сериалите в САЩ винаги са били на почит и са се радвали на огромна популярност. Само си спомнете за емблематични за няколко поколения образци в жанра на телевизионната драматургия като „Бар „Наздраве”” и „Приятели". През тях са минали актьори като Тед Дансън, Уди Харелсън, Кърсти Али, Келси Грамър, Дженифър Анистън, Къртни Кокс. „Спешно отделение” направи от Джордж Клуни глобална звезда, която успя да се възползва максимално от набраната инерция и днес се радва на изключителна кариера и уважението на цялата филмова гилдия.
През последното десетилетие особено актуални станаха криминалните поредици, в които беше преоткрит таланта на актьори като Уилям Питърсън, Дейвид Карузо и Гари Синийз, чиито герои неуморно търсят улики „От местопрестъплението”, за да заловят лошите. Излъчваните и по българските канали „Криминални уравнения”, „Безследно изчезнали” и „Кости” са само малка част от поредиците, които обръщат поглед към работата на полицаите и техните заплетени случаи.
Холивуд обаче винаги като че ли е проявявал повече интерес към живота на престъпниците – били те не толкова значителни фигури на криминалната сцена или част от големи мафиотски фамилии, които спорят помежду си за надмощие. Сред безспорните образци в жанра фаворити са „Кръстникът” на Копола заедно със своите две продължения, а също и шедьоврите на Скорсезе – „Добри момчета”, „Казино” и „От другата страна.” А на малкия екран успех пожъна показвания и в България „Семейство Сопрано” – носител на редица награди Еми и Златен Глобус.
„От другата страна” може и да е римейк на хонконгски филм от 2002, но именно той донесе заветния "Оскар" за режисура на Скорсезе и събра на екрана Мат Деймън, Леонардо ди Каприо и Джак Никълсън плюс още поне половин дузина от най-известните актьори в Холивуд.
След това леко отклонение за поглед върху ситуацията отвъд Океана нека отново се върнем на родна почва и конкретно по темата за „Под прикритие.” Зад неговата реализация освен капитала на БНТ 1 стои и името на един човек, който вече е емблематична фигура за развитието на развлекателната индустрия в нашата страна. Едва ли има човек, който да не е разбрал за съществуването на Димитър Митовски след небивалия за филм родно производство успех на политическата сатира „Мисия Лондон”.
Комедията с Любо Нейков и Коцето Калки може да не е идеалния филм и въобще да не е по вкуса на т.нар кинаджии-интелектуалци, но тя нагледно показа, че родното кинопроизводство явно не е напълно умряло и не е нужно през цялото време да се реве, че пари няма, за да се изкара на пазара конвертируем продукт.
Митовски не бърза със заснемането на неизбежното продължение на тоталния си хит, но междувременно се занимава с продуцирането и разпространението на други български заглавия като „HDSP: Лов на дребни хищници” и „TILT”, които продължиха тенденцията на раздвижване у киното с BG марка. Паралелно на малкия екран вече трети сезон продължава да върви продуцираната от неговата SIA поредица „Стъклен дом”, която успя да стане събитие в началото, но все повече заприличва на зле скалъпен турски сериал.
Други продуценти също опитват да изкоренят доминацията на ориенталските сапунки, използвайки техните похвати. Космическите рейтинги, които агенциите отчитат за „Столичани в повече” са доказателство за правилната посока, в която вървят неговите създатели. Други по-бездарни и направо обидни опити за летене бяха реализирани чрез „Забранена любов”, който отново циклеше в семейните драми, но по особено ужасяващ за сетивата на нормалните хора начин.
На фона на целия този турско-български тюрлю-гювеч от размисли и страсти, който доминира родния ефир, е като студена бира посред жарък летен ден появата на сериал в различен жанр. БНТ 1 трябва да бъдат поздравени за смелото решение да продуцират криминална поредица, която не си служи с евтини гегове, за да разсмива масите.
Може би заради това и сериалът се излъчва в неделя вечер, за да хване зрителите в по-отпочинала кондиция и да не ги натоварва много с пресъздаването на родната престъпна реалия, която и без това шества редовно в новинарските емисии.
Съвсем в реда на нещата е да хвърлим един сравнително обективен поглед върху проекта, като започнем от самото начало, а именно кому е хрумнала идеята за това смело и амбициозно начинание.
„Под прикритие” смело заявява в началните си надписи, че е по идея на Димитър Митовски. Това може да го приемем за вярно, ако под идея се брои да се събудиш един ден и да си кажеш „а защо пък да не направим български римейк на „От другата страна”, който и без това е римейк. Ама като сериал.” Митовски може да не е Скорсезе за световното кино, но за родните мащаби е направо същински Спилбърг, така че речено-сторено и скоро идеята си проправя път към малкия екран.
Естествено за успеха на всеки филм или сериал основно значение има подбора на актьорите, а в България това е още по-важно, защото много родни артисти са склонни да преиграват безумно и то най-вече, когато ги снимат, а не толкова, когато са на сцена примерно. Това е ярко доказателство за липсата на опит при поведение пред камера, който недостатък може да се коригира само с количественото натрупване на повече роли и проекти във филмографията на дадения актьор.
Има разбира се и такива като Владо Пенев, които явно са имунизирани от родната среда и се справят с ролята си повече от добре. След като в пожъналия значителен успех „Дзифт” Пенев беше в ролята на гадното ченге, то тук като контраст влиза в образа на добрия представител на властта, който жертва личния си живот в името на професията.
Още едно лице от основния каст на „Дзифт” се подвизава в „Под прикритие” като дясна ръка на престъпния бос Джаро. Това е Захари Бахаров, който бавно, но уверено гради кариера в киното и театъра, която го утвърждава като един от водещите български актьори от по-младото поколение.
Ако се замислите колко много актьори са ви направили впечатление в американските филми чрез своето постоянно присъствие във второстепенния каст, ще си дадете сметка, че е важно да имаш солиден актьор във всяка една роля. И докато сред неизброимите холивудски продукции е по-трудно да запомните конкретно име, то тук Захари Бахаров със сигурност ще остави своя отпечатък с ролята на верния Иво.
Вече трета година сред най-стойностните предложения в родния театрален афиш продължава да се нарежда постановката на Явор Гърдев „Козата или коя е Силвия?” И докато силната игра на Бойка Велкова едва ли е изненада за зрителите, то безспорната изключително приятна изненада от постановката е въздействащото и убедително присъствие на завърналия се след дълги години престой във Франция Михаил Билалов. Сега неговият талант получава шанс да бъде забелязан и оценен от по-широка аудитория пред малкия екран.
Превъплащението му в безмилостен бос на престъпна групировка е перфектно изпипано и изчистено от каквото и да било преиграване или окарикатуряване на образа. Спокойно може да заявим, че Билалов успешно нахлузва обувките на големия Никълсън и едва ли има много други български актьори, които да се справят така добре със задачата. Хубавото в случая е, че публиката може да се докосне до един безспорен талант, който не е преекспониран в публичното пространство и не е изхабен от прекомерна употреба в културно-масови прояви от всякакво естество.
Също сравнително непознато на широката публика е и лицето на Мариан Вълев, който направи силна роля в миналогодишния „HDSP: Лов на дребни хищници.” Изпълнението му на затъващ в блатото на мрачната действителност престъпник и наркоман обаче едва ли е било видяно от твърде много зрители поради слабия интерес към филма, така че „Под прикритие” му предлага нов шанс да си спечели признанието и симпатиите на публиката.
Тук той е в ролята на Куката – верен до гроб член на бандата, който видно е преживял много в живота и който не изпитва удоволствие от безпричинните убийства, но е готов на всичко, за да предпази хората, които счита за свое семейство. Солидното присъствие на Вълев придава огромна доза автентичност на образа и без съмнение спада към козовете на сериала.
Съзнателно оставям за финал двама от основните актьори в поредицата на БНТ, защото те имат най-малък професионален опит и тепърва имат да учат много от останалите си колеги в екипа. Става въпрос за изпълнителят на главната роля и любовницата на престъпния бос – респективно Ивайло Захариев и Ирена Милянкова.
Видно е, че при тях ентусиазма от участието в първи по-голям проект е налице, което на моменти може и да води до преиграване, но то далеч не е в такива отчайващи размери за каквито вече стана дума. За завършилият наскоро НАТФИЗ Захариев „Под прикритие” е безценен шанс да натрупа самочувствие в течение на 12-те запланувани епизода. Милянкова продължава модната тенденция, манекенки да участват в родни филмови продукции и доказва, че не е нужно да си завършил специално образование, за да играеш по-добре от редица млади актриси, които имат претенциите да се занимават с това професионално.
Допълнително колорит и тежест на каста на „Под прикритие” придават Деян Донков, Александър Сано (Среброто) и Кирил Ефремов.
Единственият твърд минус в актьорския състав на продукцията е присъствието на певицата Миленита, която след централната роля в „Лора от сутрин до вечер” отново доказва, че няма никакви актьорски заложби и декламира репликите си досущ като в „Забранена любов”, надявайки се, че компенсира с това, че е вечното свежо лице на родната арт сцена. За щастие присъствието й като барманка в заведението на Джаро не е твърде голямо, така че мъките на зрителите са спестени.
Откъм технически характеристики – операторска работа, сценография, музика – сериалът се представя дори на по-добро ниво от снимания пак от SIA „Стъклен дом” и по нищо не отстъпва на чуждестранните продукции, които се въртят в родния ефир.
Сценаристите заслужават похвала за разчупеното действие и желанието да изведат различен герой на преден план в отделните епизоди, което е особено видно в 4-ия и последен засега епизод, в който в центъра на случващото се бе героят на Александър Сано, Косъма, който успя да се забърка в неприятности с почти фатални последици.
Финалната сцена от същия 4-ти епизод е директна препратка към „От другата страна” макар и в леко видоизменен вариант, като в същото време оставя зрителите в очакване на продължението й в края на следващата седмица.
Включването на имена като Христо Мутафчиев и Койна Русева в предстоящи епизоди предполага покачване на потенциала на сериите, ако разбира се и сценарият продължава да е на същото ниво.
На всички не-ориенталски ориентирани зрители, като автора на настоящата статия, им остава надеждата, че след приключване на първоначално замисления цикъл от 12 епизода рейтингът на сериала ще оправдае продуцирането на втори сезон, защото в противен случай националната телевизия просто ще се върне към излъчването на до безкрай изтъркани стари градски хитове или опази Боже – на продуцирането на собствена сапунка.
Защото, ако искаме да се наречем истински членове на ЕС и в това отношение, то трябва да предлагаме максимално жанрово разнообразие, а не да циклим в едни и същи теми. Всяка една страна с работещ пазар за телевизионни продукти има както своите „Перли”, така и своите „От местопрестъплението”.
На телевизията-майка в нашата родина се пада задачата да защити българската чест и да удари едно рамо на различното в ефира. Да й пожелаем успех и да се надяваме други да последват примера й със същия, а дори и с по-голям идеен заряд, плам и професионализъм.
Страхотен сериал! Наистина най-после нещо различно в родния ефирурааа
с нетърпение чакам следващия епизод и дано да има и втори сезон Статията е супер!
Защото каквото и да твърдят разни псевдоинтелектуалци (особено родни), то в днешно време игралните филми и поредици от малкия екран са преди всичко продукт, който се пласира на свободния пазар и при липса на интерес от страна на публиката угасва по-бързо, отколкото е отнело да се появи въобще.
През последното десетилетие особено актуални станаха криминалните поредици, в които беше преоткрит таланта на актьори като Уилям Питърсън, Дейвид Карузо и Гари Синийз, чиито герои неуморно търсят улики „От местопрестъплението”, за да заловят лошите. Излъчваните и по българските канали „Криминални уравнения”, „Безследно изчезнали” и „Кости” са само малка част от поредиците, които обръщат поглед към работата на полицаите и техните заплетени случаи.
„От другата страна” може и да е римейк на хонконгски филм от 2002, но именно той донесе заветния "Оскар" за режисура на Скорсезе и събра на екрана Мат Деймън, Леонардо ди Каприо и Джак Никълсън плюс още поне половин дузина от най-известните актьори в Холивуд.
Комедията с Любо Нейков и Коцето Калки може да не е идеалния филм и въобще да не е по вкуса на т.нар кинаджии-интелектуалци, но тя нагледно показа, че родното кинопроизводство явно не е напълно умряло и не е нужно през цялото време да се реве, че пари няма, за да се изкара на пазара конвертируем продукт.
Други продуценти също опитват да изкоренят доминацията на ориенталските сапунки, използвайки техните похвати. Космическите рейтинги, които агенциите отчитат за „
„
Има разбира се и такива като Владо Пенев, които явно са имунизирани от родната среда и се справят с ролята си повече от добре. След като в пожъналия значителен успех „
Вече трета година сред най-стойностните предложения в родния театрален афиш продължава да се нарежда постановката на Явор Гърдев „Козата или коя е Силвия?” И докато силната игра на Бойка Велкова едва ли е изненада за зрителите, то безспорната изключително приятна изненада от постановката е въздействащото и убедително присъствие на завърналия се след дълги години престой във Франция Михаил Билалов. Сега неговият талант получава шанс да бъде забелязан и оценен от по-широка аудитория пред малкия екран.
Също сравнително непознато на широката публика е и лицето на Мариан Вълев, който направи силна роля в миналогодишния „
Видно е, че при тях ентусиазма от участието в първи по-голям проект е налице, което на моменти може и да води до преиграване, но то далеч не е в такива отчайващи размери за каквито вече стана дума. За завършилият наскоро НАТФИЗ Захариев „
Единственият твърд минус в актьорския състав на продукцията е присъствието на певицата Миленита, която след централната роля в „
Финалната сцена от същия 4-ти епизод е директна препратка към „От другата страна” макар и в леко видоизменен вариант, като в същото време оставя зрителите в очакване на продължението й в края на следващата седмица.
1 гласа
Страхотен сериал! Наистина най-после нещо различно в родния ефир
урааа
Статията е супер!
с нетърпение чакам следващия епизод и дано да има и втори сезон