Премиерният пост-апокалиптичен фентъзи-хорър „Свещеник” е филм, който е изправен пред трудната задача да се нареди сред малцинството финансово успешни представители на жанра. Като цяло филмите, които ни представят мрачни истории от далечно бъдеще, в което светът е докаран до разруха от самите хора не се радват на особена популярност.
Със сигурност най-доходоносното заглавие в това отношение е „Аз съм легенда” с Уил Смит, който донесе на създателите си близо 600 милиона долара. Далеч повече обаче са големите провали, сред които се нареждат „Мисия Вавилон” с Вин Дизел (доказателство, че извън рамките на яростния франчайз не му върви особено кариерата); „Царството на огъня” с Крисчън Бейл и Матю Маконъхи; и безапелационния „призьор” в лицето на Кевин Костнър и неговите „Воден свят” и „Пощальонът” – докато за първия може да се каже, че накрая сметките са излезли нула на нула, то за втория има официално обявени само 18 милиона долара приходи срещу 80 милиона бюджет.
При „Свещеник” на помощ са призовани съвременните 3D технологии, които естествено имат за основна цел да изстискат повече приходи благодарение по-високата цена на билета за 3D прожекции. Премиерната дата на филма беше многократно отлагана, което обикновено не е добър знак. В допълнение режисьорът Скот Стюарт и звездата Пол Бетани вече бяха замесени заедно в миналогодишния „Легион”, който е доста сходен като усещане, но за съжаление му липсваше най-вече достатъчно количество качествен екшън.
От Screen Gems обаче са се профилирали в нискобюджетния хорър жанр („Подземен свят”, „Заразно зло: Апокалипсис”, „Пещерата”) и явно вярват в даването на втори шанс, така че Стюарт и Бетани са изправени на поправителен изпит и то в сезона на летните блокбастъри. Тези, които са останали разочаровани от „Легион” сигурно едва ли биха искали доброволно същото преживяване отново, но за тяхно успокоение още в началото трябва да отбележим, че „Свещеник” е значително по-добър филм поради ред причини.
Този път размахът на историята е далеч по-епичен и не се ограничава до обсадата на забутана закусвалня. В едно измислено бъдеще планетата е почти обезлюдена и безплодна, а оцелелите се крият в мрачни градове, контролирани от Църквата. Избледнява и споменът за войната с вампирите, чиито последни представители са затворени в резервати. Специално обучените и смъртоносни свещеници вече не са нужни и биват презряни от обществото, което са спасили от сигурна гибел.
Изненадващо нападение в пустошта обаче повдига наново въпроса доколко вампирите са изчезнали и един Свещеник (Пол Бетани) престъпва повелята на църковния клир и тръгва на опасна мисия, за да спаси племенницата си. На помощ идват наперен млад шериф (Кам Гигандет) и красива, но смъртоносна монахиня (Маги Кю), която преди години се е сражавала рамо до рамо със Свещеника. Следва бясна надпревара с времето, за да бъде спряна заплахата преди вампирите да са превзели градовете на хората.
„Свещеник” е кратък и стегнат филм, в който действието се развива доволно динамично. Това е и плюс, и минус. Плюс е за разпространителите на филма, които за времетраенето на „Бързи и яростни 5” или „Карибски пирати 4” могат да предложат цели 2 прожекции на своя филм, което е удобно за тази част от публиката, която не държи да гледа конкретно заглавие и не й се чака непременно за изявения хит. Минус е, защото много от героите не получават достатъчно екранно време, за да развият образите си, като особено жалко е това при основния злодей в „Свещеник.” Карл Ърбан е удачен избор като Черната шапка, но отреденето му присъствие не позволява нещо повече от схематично щриховане на стандартния екранен злодей.
Сред положителните страни на филма се нареждат сценографията, операторската работа и музиката, които определено допринасят за една по-грандиозна визия отколкото бюджета на филма предполага. Действието в началото се развива в мръсен и отблъскващ град, който е директно вдъхновен от „Blade Runner” на Ридли Скот.
Вече извън града се пренасяме в безплодна пустош, която се простира докъдето поглед стига и напомня за класика в жанра като „Лудия Макс”, а дори и за Татуин от „Star Wars”. За щастие създателите на филма са решили да снимат на истински локации, а не пред зелен екран, което придава по-автентичен вид на крайния материал. Така причудливите скални образувания в Трона, Калифорния, се превръщат в естествен декор и не се налага да бъде измислян компютърен аналог. Музиката на Кристофър Йънг („Спайдърмен 3”, „Отведи ме в ада”) подсилва значително всеки един момент от филма и е сред основните козове на „Свещеник”.
Екшън сцените са достатъчно, а хорър елемента не е широко застъпен, така че филмът е напълно подходящ за голям кръг потенциална публика, което явно е било и целта на продуцентите на филма. Постконвертирането в 3D е извършено прецизно и на зрителя е спестено меко казано неприятното преживяване от филми като „Сблъсъкът на титаните.”
Въпреки че „Свещеник” отделя прекалено време и внимание на битката с вампирите, то те нито изглеждат като хубавите си братовчеди от тийнейджърски драми под марката „Здрач”, нито са основната заплаха за просъществуването на човешкия род. Тук нощните създания се доближават повече до чудовищата, с които Уил Смит се бореше във вече споменатия „Аз съм легенда”, отколкото на Робърт Патинсън или Том Круз.
Истинските чудовища обаче и тук са хората, и в частност Църквата. Цяло чудо е, че истинската църква не е тръгнала на поход срещу филма „Свещеник”, както неведнъж се е случвало с холивудски продукции. И „Страстите Христови”, и „Шифърът на Леонардо” предизвикаха достатъчно полемики, които по-скоро послужиха като безплатна реклама за двата филма. Тук духовенството е представено като безмилостна корпорация, предвождана от маниакален диктатор, която се храни от човешкото нещастие и подхранва страховете на хората, за да й служат раболепно зад стените на малкото останали градове. Главният герой извървява своя път, за да разбере, че не корумпираната и прогнила Църква му е дала силите, които обладава, а те идват директно от вярата му в Бог.
Всички ние сме склонни да черпим силите си от заобикалящи ни фактори, като в крайна сметка ставаме зависими от средата, в която живеем и от хората, които ни заобикалят. Но само тогава, когато всичко ни бъде отнето и бъдем изправени до стената, всеки един ще може да разбере какво наистина е способен сам да постигне, вярвайки само на собствените си сили.
Защото вярата в Бог не е нищо нито повече, нито по-малко от това да повярваш в самия себе си и да извървиш пътя към своето спасение. Донякъде странно може да звучи подобни по-задълбочени теми да се разглеждат в повърхностно изглеждащия като обикновен хорър филм, но това само може да го отличи от стандартните летни блокбастъри, независимо доколко успешно и задълбочено са разработени темите.
Донякъде странно е и как актьор като Пол Бетани изведнъж се ориентира към попрището на екшън звезда. Британският актьор никога не е бил профилиран в точно определен жанр, като кариерата му включва разнообразни заглавия от ранга на „Като рицарите”, „Шифърът на Леонардо”, романтичната комедия „Уимбълдън” и семейната приказка „Мастилено сърце.” Но едва ли някой е очаквал да извае тяло като на Долф Лундгрен и да почне да раздава правосъдие „а ла Нео” в „Матрицата.”
Трансформацията му може донякъде да бъде сравнена с прехода на Лиъм Нийсън към по-динамични роли, което е в крак с модерните тенденции в киното силните мъже да не са просто планина от мускули, а да имат и по-интелигетно излъчване.
Остава да видим дали Бетани няма да се появи редом до Слай Сталоун в някоя продукция, режисирана от Майкъл Бей примерно. Но пък това последното звучи твърде фантастично дори и за Холивуд, така че ще почакаме, за да видим следващия ход на русолявият актьор.
На всеки е пределно ясно, че „Свещеник” не може да си съперничи за вниманието на публиката с дългоочаквани заглавия като „Карибски пирати: В непознати води”, но поне феновете на няколкото жанра, които смесва филмът със сигурност ще останат доволни. А при достатъчно постъпления по всичко изглежда, че тандемът Стюарт-Бетани няма да спре дотук, а ще ни предложи още нови приключения.
.jpg)
