„Никой другий добитък не прилича толкози на човека колкото маймуната“ - „Буквар с различни поучения“ („Рибен Буквар“) 1824г.
"Войната за планетата на маймуните“ е вторият филм за тази година (след „Конг – островът на черепа“), в който основният персонаж е примат. Режисьорът Мат Рийвс се е справил блестящо с нелеката задача да разкаже по увлекателен начин позната и, до известна степен, предсказуема история. В нея успешно се преплитат библейски елементи, препратки към филмовата класика и актуални политико-социални проблеми в световен мащаб. Предишните две издания на франчайза вече изградиха основната драматургична линия, която може да се обобщи като „маймуните са добри, а хората са лоши“.
Филмът ни препраща в неприветливо дистопично бъдеще, когато Вирусът и неговите мутации почти са обезлюдили планетата. Малка военна част от армията на фанатизирания Полковник (Уди Харълсън) претърпява поражение в битка срещу маймуните, ръководени от Цезар (Анди Съркис). Пленените бойци са пощадени и освободени, за да предадат съобщение за мирните намерения на приматите. Полковникът не се отказва от намеренията си да унищожи и подчини маймунския род и неговия водач. Не след дълго, конфликтът се превръща в личен двубой, който се увенчава с поредица стълкновения, драматичен апотеоз и развръзка в библейски стил.
Във „Войната за планетата на маймуните“ представителите на човешката раса са представени в относително опростено, почти еднопластово. „Полковникът“ на Уди Харълсън, е обаятелен полководец, обожествяван от войниците си, напомнящ до голяма степен си Кърц от „Апокалипсис сега“. Въпреки стриктния минимум екранно време, който му е предоставен, благодарение на безспорния си талант, той създава колоритен запомнящ се образ.
За Мат Рийвс хората са по-скоро сивеещ фон и контрапункт, върху който изпъкват качествата на техните опоненти. Режисьорът изследва в подробности психическото състояние на Цезар и емоциите на неговите верни и лоялни сподвижници. Жаждата за отмъщение, кошмари от миналото и отговорност към себеподобните разкъсват и глождят предводителя на племето маймуни в съзнателно създаден и поддържан шекспиров стил.
И ако „Войната за планетата на маймуните“ може да се разглежда като изпипана според класическите канони психологическа драма, вторият компонент, който ще доведе до екстаз кинофеновете е невероятно високото техническо изпълнение на филма. Средностатистическият зрител и любител на видеоигри е запознат повече или по-малко с принципите и етапите на създаване на компютърно изображение. Екранните превъплъщения на шимпанзета, горили и орангутани създават странна хипнотична автентичност, в която зрителят се чувства измамен и запленен. Документалната реалност на екрана надделява в борбата срещу здравия разум, който повтаря, че приматите не могат да говорят или да ходят на два крака. Мимиката и експресивните лица на персонажите, наред с всички останали визуални ефекти са нов жалон в постпродукционната намеса в изображението.
Когато френският писател Пиер Бул публикува през 1963 година „Планетата на маймуните“, едва ли си е давал сметка за мащабите на ехото породено в кинобизнеса от неговата занимателна история. След иконичната версия с участието на Чарлтън Хестън (1968), десетки филмови продукции извадиха на бял свят своята версия на романа. „Войната за планетата на маймуните“ засяга актуални политически теми. Хуманизъм, справедливост и толерантност към различията заемат основно място в повествованието, което косвено задава въпроса за развитието на човешката цивилизация и нашето място в този процес.
