„...Когато Кристофър Робин попита Прасчо какво значи това, той отговори, че е името на дядо му и на прадядо му...“ из „Мечо Пух“ на Алън А.Милн (превод на Вера Славова)
Кинг Конг - огромната маймуна излязла изпод перото на британския писател Едгар Уолъс се радва на отлично здраве, енергичен темперамент, буйна окосменост и постоянен интерес от страна на Холивуд, въпреки 85-годишната си възраст и безбройните версии предназначени за различни екрани и разнообразна публика.
Последният блокбастър с историята, в която представители на модерната цивилизация откриват горилата-мутант показва забележителна сюжетна гъвкавост и избягва клопката на сравнението, като предлага на зрителя това, което се е това, което се нарича спин-оф (spin-off), или рибууст (reboost), и може да се преведе като „по мотиви на“. А това обещава изненади, защото подобен подход отприщва въображението и художествената дързост.
Действието е изцяло пренесено на тайнствен и загадъчен остров, ограден от пръстен с постоянни магнитни бури, който го прави недружелюбен и почти недостъпен, а историята се развива през 1973 година, когато американската армия загубва войната във Виетнам. Благодарение на контактите си в Конгреса на САЩ, сенчестата организация „Монарх“ организира изследователска експедиция в Южния Пасифик с подкрепата на хеликоптерна ескадрила под командването на фанатизирания полковник Престън Пакърд (Самюъл Джаксън), който ближе незасъхнали рани от военното фиаско. В групата под ръководството на Бил Ранда (Джон Гудман) са включени британският наемник Джеймс Конрад (Том Хидълстън), военната фотографка Мейсън Уивър (Бри Ларсън) и няколко учени сред които откриваме миловидната китайска моделка и актриса Тиан Жинг. След като преодоляват природната стихия пазеща острова, участниците в експедицията се озовават насред девствена джунгла. По навик и с „научна цел“, военните започват да бомбардират недокоснатата от цивилизацията гора. Резултатът е, че разгневяват Конг - гигантската горила и господар на острова. Хеликоптерите са разпердушинени, има ранени и загинали, групата е разединена, а оцелелите трябва да пресекат острова, за да се срещнат в точката на изтегляне. Техният път е осеян с много (и предимно) неприятни срещи с различни праисторически влечуги, мекотели и насекоми. Оцелелият от Втората световна война пилот Ханк Марлоу (Джон Рейли) се присъединява към групата, за да внесе ред в паниката и очертае ситуацията.
Подобно на своите предшественици, „Конг – островът на черепа“ е здраво стъпил на техническите възможности на специалните ефекти и може да бъде определен като „чудовищен спектакъл“. Режисьорът Джордан Вогт-Робъртс предлага на вниманието на зрителя разнообразна гама от страшилища, летящи и пълзящи гадини, вероятно избягали от „Джурасик свят“ след поредната авария в охраната. Гигантската горила е забележително постижение на „IndustrialLight&Magic“, безспорен лидер в дигиталното киноизображение. На Конг е отредено водещо драматургично място, като талантът на блестящата подборка актьори остава леко в сянка. Филмът не е чужд и на някои елементи от сагата „Рамбо“ и „Апокалипсис сега“. Изображенията и монтажните препратки, които ще зарадват киноманиаците са подкрепени от музикална китка с големите рок-хитове на 70-те години. Зрителят ще се наслади и на новата версия на класическата сцена „красавица в дланта на Кинг-Конг“, но поради сценарно-технически причини, катеренето по небостъргач отсъства.
Въпреки, че филмът е подчертано зрелищен, „Конг – островът на черепа“ подхвърля няколко идеи за размисъл, свързани с опазването на околната среда, чудовищната същност на човека и представя Конг като разумен и благороден владетел, който отговаря на агресията с агресия в стремежа си да поддържа равновесие и мир. Лекият хумор не е чужд на киноразказа, а репликата на един от персонажите по повод на Виетнамската война, че „Никога не е имало по-шибано време за Вашингтон“, може да се тълкува и като актуален политически коментар.
