„Проблемът не е в това, че остаряваме, а в това, че не остаряваме!“ - Наблюдение на мъдър човек, който не е сред нас
Две десетилетия по-късно, те са отново в Единбург. Някои са в затвора (Франко Бегби/Робърт Карлайл), други са постоянно в облаците (Компира на невероятния Юън Бремнър), а Улавия Саймън (Джони Лий Милър), се занимава професионално с изнудвачество, като изсмуква парите на клиентите на приятелката си Вероника (Анжела Недялкова с неотразим славянски чар). Нещата излизат от равномерно праволинейното си движение със завръщането от Амстердам на Марк Рентън (Юън Макгрегър).
Групата от първия „Трейнспотинг“ е налице, но железопътното депо от юношеството им отдавна е разрушено. Годинките не са натежали, но тяхното присъствие е очевидно: неизбежните килограми и бръчки в повече. Неизбежно, духът също е претърпял известни (много по-слаби) изменения поради натрупания опит и нарасналата чувствителност. Появата на Марк е резултат от лична криза, предстоящ развод и известна носталгия. Той носи и част от откраднатите (отдавна) пари и желание да изкупи греха си спрямо „момчетата“. Очевидно, той е постигнал най-висок образователен и социален статус от четворката и се чувства длъжен да поеме патронажа над Компира и Улавия, за да ги измъкне от тинята. Отношенията на Франко Бегби с тройката са по-скоро враждебни, което се оказва фатално за статуса му на избягал затворник, но са много сполучлива пружина за поредица смехотворни ситуации.
Леко поизбледнелите ми спомени от „Т1“ придобиха цветно измерение на десетата минута от прожекцията „Т2“. Две десетилетия са сериозен повод за сериозна равносметка. Известна част от филма рискува да убегне на тийнейджърската публика, вероятно поради това, че когато всичко е пред теб, склонността да се гледа назад се проявява слабо. Може би, и защото социалните мрежи и виртуалните контакти са органична част от нейното ежедневие. Въпреки загубените илюзии, героите на филма са пълни с виталност и енергия, готови за всякакви лудории, здраво стъпили на територията на Лий, в тяхното „социално слабо“ предградие, където гробище за автомобили е в съседство с детска площадка. Наркотиците, които са техен спътник отдавна са по-малко, но все още част от кошмарите им.
Режисьорът Дани Бойл остава верен на визуалния си почерк във филма от 1996, който го направи популярен в цял свят, а музикалният избор несъмнено ще събуди носталгични и винилови 33-оборотни спомени. Хуморът е повсеместен, абсурден, смешен и тъжен едновременно, подобно на нещата от живота. Шотладщината, сексът и футболните страсти са постоянен източник на незлобливи закачки. Сценарият е на Джон Ходж, който е зад първото издание на историята, базирана върху текстове на писателя Ървин Уелш.
Изминаха две десетилетия, откакто Стефан Китанов, директорът на „София Филм Фест“, организира мастита пресконференция в залата на „София Прес“ и фестивална прожекция на „Трейнспотинг“, не особено известен втори филм на театралния режисьор Дани Бойл.
„Т2“ ми напомни за това събитие и за отлетелите някъде календари и понатрупаните цифри. Филмът е интересен експеримент и своеобразно предизвикателство към франчайз-тенденцията в киното. Продължението на историята за приключенията на четиримата е оптимистичен филм за надеждата, за приятелството, за помъдряването и за това, че времето променя всичко, но чак толкова много.
