Винаги съм харесвал Ръсел Кроу. Не знам защо - сигурно защото има навика да прави силни роли дори в слаби филми. Но още повече го харесвам, когато прави същото в една наистина добра продукция. И когато лентата е от онзи, може би напоследък леко позабравен тип, с водеща част сюжет и диалог, и щипка екшън, който се наричаше трилър. По-точно, в случая - политически такъв.
"Правилата на играта" започва като поредната абсолютно предвидима, добре позната история. Конгресмен помага на полицията в разследване на сенчеста компания, занимаваща се с военни доставки. Репортер, който се забърква в разследване на убийство на жена, свързана с него. Нищо чак толкова ново. Но нещата бързо преминават отвъд и лентата се превръща в нещо повече - в един убедителен и носещ уникален дух трилър, който държи зрителя в напрежение до края.
Най-впечатляваща обаче е великолепната игра на Ръсел Кроу в ролята на Кал Макафри, и тази на Бен Афлек в кожата на конгресмена Стивън Колинс. И двамата играят с финес и харизма, която се предава по уникален начин на зрителя. Особено вторият е изключително убедителен, за моя изненада, в ролята на политическа пешка, бореща се да се превърне друга фигура от шахматната игра. Кроу пък от своя страна прави едно от най-силните си екранни присъствия в последно време.
Въпреки че като цяло играта му е почти винаги на ниво, в конкретния случай успява да изнесе филма на плещите си. Още повече, че да направиш изключително завладяващ и симпатичен един леко противен, забравящ правилата герой, не е лесно, особено като става дума за журналист с някои неприятни черти.
Един от основните плюсове на лентата - наистина добрият диалог, обаче, е и основната тежест, която зрителя трябва да преодолее. Няма как човек да не остане с впечатление, че можеше да се съкрати на места. Макар че, ако се замисли, ще разбере, че всъщност няма откъде да се реже. Но в последно време свикнахме на далеч повече динамика, така че това може да се превърне в проблем.
Въпреки всичко, лентата - от музиката, през режисурата и операторската работа, та чак до актьорската игра и сценария, е демонстрация на това как се прави добър трилър. И никак няма да се изненадам, ако го видим като едно от заглавията претендиращи за някоя и друга награда в края на тази и началото на следващата година.
Но, естествено, всичко зависи от конкуренцията. Която засега изглежда слабовата. И в този ред на мисли, спокойно мога да ви препоръчам "Правилата на играта" като един от най-добрите филми излизащи на екран в България от началото на тази година.
0 гласа
хубав филм