През последните 3-4 десетилетия киното доказа неизчерпаемите си възможности да изцежда докрай теми и сюжети, които вълнуват публиката и са се превърнали в неизчерпаем източник на вдъхновение и гаранция касов успех. Затова читателите и кинофеновете не бива да се изненадват, ако открият в специализираните източници внушителен списък от заглавия, които включват фамилното име „Франкенщайн“.
„Виктор Франкенщайн“ – е нов и свеж поглед към романа, плод на закачка и облог между скучаещи аристократи, написан през 1818 от 19-годишната Мери Шели.
Режисьорът Пол Мак Гигън се е нагърбил с тежката задача, да хвърли нов поглед към изключително популярния литературен първоизточник, екранизиран многократно и утвърдил своите култови класици в киното. Заедно със сценариста Макс Ландис, той смесва успешно три истории и избягва умело сянката на сравненията с предишните реализации.
Скелетът на научно-фантастичния хорър е запазен, но към него са добавени елементи от „Парижката Света Богородица“ и франчайза на Гай Ричи - „Шерлок Холмс“. Интригата е усложнена с въвеждането на нови персонажи, които отсъстват от романа, но допринасят за колоритното и многопластово повествование.
Основната сюжетна линия се гради върху връзката „майстор и чирак“ между недоучилия студент по медицина, Виктор Франкенщайн (Джеймс Макавой) и неговото протеже, ученик и съратник Игор (Данел Радклиф).
Опростено, сценарната схема представя първия като фанатизиран, нарцистичен и вдъхновен гений („Новият Прометей“ според класическото определение), а втория като трезвомислещ, здраво стъпил на земята прагматик и лоялен сътрудник. Конфликтите им са напрегнати диалози и разсъждения върху (био)етиката, (не)ограничените възможности на науката и житейските приоритети. Дуетът се занимава с научни експерименти, които са дръзко предизвикателство към законите – природни и социални.
Дейностите в секретната лаборатория на Виктор привличат вниманието на детектива Търпин от Скотланд Ярд (Андрю Скот), който не крие католическата си привързаност към съществуващия ред и ненавистта си към тези, които го нарушават. На фона на тези мъжки персонажи се появява красавицата Лорелай (Джесика Браун Финдли), която е обект на чувствата на Игор.
Авторите насочват вниманието си към динамиката на взаимоотношенията между главните герои и поставят на заден план традиционното човекоподобно чудовище, плод на научните достижения, превърнало се в символ на идеята на Мери Шели. Филмът доставя истинско визуално наслаждение с пресъздаването на атмосферата на Лондон от началото на 19 век. Много ситуации предлагат приятелски намигвания към познати филмови произведения и черен (бързосъсирващ се хумор), граничещ с цинизъм.
С размаха и свободата на творческото си вдъхновение и реализация „Виктор Франкенщайн“ заема жанрово място между хорър, съспенс, черна комедия и научна фантастика.
Продукцията е блестяща илюстрация за постмодернистичните тенденции на филмовата адаптация в началото на 21-ви век. Като приема гледната точка на Игор (персонаж, който отсъства от текста на Мери Шели), авторите предлагат динамичен разказ с добре поддържан ритъм и великолепен актьорски състав, който несъмнено ще събуди мисли за морала, скрупулите и отговорностите на властимеющите в съвременното общество.
.jpg)
„
Основната сюжетна линия се гради върху връзката „майстор и чирак“ между недоучилия студент по медицина, Виктор Франкенщайн (Джеймс Макавой) и неговото протеже, ученик и съратник Игор (Данел Радклиф). 
Дейностите в секретната лаборатория на Виктор привличат вниманието на детектива Търпин от Скотланд Ярд (Андрю Скот), който не крие католическата си привързаност към съществуващия ред и ненавистта си към тези, които го нарушават. На фона на тези мъжки персонажи се появява красавицата Лорелай (Джесика Браун Финдли), която е обект на чувствата на Игор.
С размаха и свободата на творческото си вдъхновение и реализация „Виктор Франкенщайн“ заема жанрово място между хорър, съспенс, черна комедия и научна фантастика.
