Особена амалгама от комедия и драма с криминален нюанс, "В Брюж" се радва на изключително радушен прием от страна на кино-критиката от дебюта си в началото на почти изтеклата година насам, и някак си не идва като голям сюрприз тройната му номинация за предстоящите награди "Златен Глобус". А и безспорните качества на самия филм напълно я оправдават. Той е и първи пълнометражен опит за относително младия британски сценарист и режисьор Матю МакДона, чиито също единствен късометражен досега за сметка на това пък е отличен с Оскар.
Започвайки като лека комедия в стил двама обикновени британци в сърцето на континентална Европа, на фона на наистина прекрасните картини от Брюж, лентата постепенно набира инерция, трупайки нови и нови пластове около не съвсем незначителния културен разрив между островитяните и непосредствените им съседи. Още по-силно той бива подчертан и от включването на американски елемент, и достига по този доста широк път на размишление дори до отворени въпроси като дискриминация или расизъм.
Същевременно, с включването и на същинската завзръзка - фактът, че главните герои на практика са изпълнители на мръсни поръчения, и неволното убийство на малко дете при последната им задача - филмът получава тласък и в съвсем друга насока, вече на съвсем откровена и дори тягостна на места драма, в която плоскост главните герои се изправят пред коренно различни морални проблеми.
Доколкото на сценария и режисурата, обаче, до същата степен "В Брюж" дължи и на главните изпълнители - Колин Фарел и Брендън Глийсън. Двамата си разпределят ролите на по-младия потомък на сегашното общество, все по-рядко обръщащо поглед встрани, камо ли назад, устремено в тесния коридор на бързата и моментна реализация, и представителя на по-старото поколение, с неговите далеч по-разнообразни интереси. А като че ли и разбирания до известна степен. Всъщност това се явява и още една перспектива към филма на Матю МакДона, особено като се вземе предвид, че всъщност двамата герои не са толкова различни.
Макар и сложна и видимо многопластова творба обаче, в същото време "В Брюж" се гледа изключително леко и приятно, а разнообразните и и многобройни потенциални внушения не се натрапват в очите на зрителя - по-скоро изникват на фона на отделните сцени. Което го превръща всъщност в още по-великолепен филм, чието гледане безпрекословно си заслужава всяка минута.
2 гласа