Рецензии
„Шпиони“ – размерът е от значение, или Боянов срещу Бонд и Купър

Ако Джеймс Бонд беше реален персонаж,
той едва ли би оцелял в бизнеса повече от 24 часа
Разпространено мнение, приписвано на Ян Флеминг

Сюзън Купър (Мелиса МакКарти) е приятно закръглена дама на средна възраст. Тя е аналист в ЦРУ – една от трибуквените организации, които бдят над щастието на гражданите на планетата и по-специално на тези, които обитават САЩ. От един от подземните комуникационни пунктове, благодарение на компютри и сателити, тя е окото и ухото на оперативния служител Брадли Файн (Джуд Лоу).

Неговата секретна мисия е да проникне във варненската вила на злосторника Тихомир Боянов и да разбере къде е скрита атомната бомба, технологичен продукт, който може причини много неприятности. След провала на операцията, срещу разузнавателната мрежа се възправя отмъстителната Райна Боянов (Роуз Бърни), осиротялата дъщеря на Тихомир, способна да идентифицира всички оперативни служители на гореспоменатото ведомство.

В тази нестандартна ситуация, неочакваното решение е неизвестната никому Сюзън Купър. Въпреки, че никой от отдела не вярва в шансовете й да успее в деликатната мисия, тя получава задачата да довърши делото на нейния любимец Файн.

В „Шпиони“ логичната връзка и здравият разум заемат твърде ограничено място и търсачите на реализъм ще останат доста разочаровани. Филмът определено не е вдъхновен от истински събития и е близък по дух до цирковия спектакъл, до буфонадите от златните години на нямото кино, битките със сметанови салати и акробатичните каскади с подхлъзвания.

С веселата ретроспекция на шаблоните в жанра, историята разбива на пух и прах образа на шпионина граден в продължение на десетилетия от митични персонажи като Джеймс Бонд, Джейсън Борн, Исаев-Щирлиц или Майор Деянов.

Бурлесковите приключения на симпатичната лелка, която превръща несръчността си в непобедимо оръжие са само част от абсурдния хумор с който е пропита историята. Без да е социо-антропологичен анализ, филмът е и поглед към неврзрачните личности около нас, криещи неподозирани качества (и чувства), наблюдение върху попрезрелите дами, страдащи от липсата на самочувствие, свикнали с горчивината да бъдат пренебрегвани в едно общество на мъжкари, които не познават думата „феминизъм“.

Историята представя един нормален персонаж, попаднал в изключителни обстоятелства. Той разклаща клишетата на екшън-жанра с амбицията си да успее там, където другите са се провалили. Като разчита на идентификацията с протагониста, режисьорът Пол Фийг открито призовава зрителя да не унива и да потърси истинската си стойност.

„Шпиони“ е привлекателен със забележителната галерия от карикатурни герои, създаващи колоритен фон, на който изпъква агент Купър. Първото място сред тях е поделено между истеричната и отлично вчесана Райна Боянов, (от вярност към оригинала не съгласувам името й по род!) и разузнавачите Рик Форд (Джейсън Стейтъм) и Брадли Файн.

Стейтъм се появява в нова неочаквана светлина – той е там, където не трябва да бъде и прави това, което не бива да прави, без да загубва от нахаканата си арогантност и просташко самочувствие. Достатъчно е да спомена абсурдния му план да се разходи с яхтата си от Балатон до френската Ривиера. Лично за мен, тази негова комична роля е невероятна сполука, в която британският актьор се подиграва от все сърце на екшън-персонажите си, създали световната му репутация. От своя страна, Джуд Лоу, се забавлява откровено с пародията на Джеймс Бонд.

Прави впечатление, че режисьорът Пол Фейг е по-скоро ориентиран към актьорската игра, отколкото към екшън сцените. Повече от очевидно е, усилието му да изготви висококачествен сценарий, в който намират място послания, които биха предизвикали размисъл у тези, които желаят да се гмурнат под повърхността на циркаджилъците на дебеланата.

А за тези, които предпочитат да се задържат на гладката повърхност на зрелището „Шпиони“ остава 115 минути смях до сълзи.