Начало »

Новини

Рецензии Сан Андреас – калифорнийският дамоклев меч или денят, когато...

Сан Андреас – калифорнийският дамоклев меч или денят, когато...

Рецензии
Сан Андреас – калифорнийският дамоклев меч или денят, когато...

25.05.2015, 11:28 | Видяна: 2834 | синефиш.бг | dalt | РЕЦЕНЗИЯ

„Природата всичко може!“
Мишел дьо Монтен

Когато нещата вървят зле, те просто вървят зле. Тази фатална равносметка се отнася с пълна сила за Сан Франциско. Едва стъпил на крака, след като Годзила изпотроши доста от световноизвестните му туристически обекти, градът-герой трябва да понесе нов, опустошителен и съкрушаващ удар от несправедливата съдба. Този път става дума за разлома Сан Андреас, който е реална заплаха и дамоклев меч висящ над главата на най-богатия американски щат.

За разлика от почти всички филми-катастрофи, в този случай въпросът по отношение на свличането на земните пластове в Калифорния не е „ако“ или „дали“, а „кога?“. „Сан Андреас“ е сеизмичен разказ за това, което ще се случи, „когато“. Кутсуз работа!“, би възкликнал изключително печеният пилот на хеликоптер Рей Гейнс, член на митичната пожарникарска служба на Лос Анджелис и човек, за когото смъртната опасност е рутинно ежедневие.

Най-скъпо платеният актьор на Холивуд (50 милиона долара годишно) Дуейн Джонсън отново е на екрана в апокалиптичното платно на режисьора Брад Пейтън. Нарочно не споменавам прякора му „Скалата“, от уважение към таланта му, работливостта му и размера на бицепсите му, които оправдават въвеждането на триизмерното изображение в киното.

Сан Андреас

Главният персонаж започва ден, отбелязващ една от най-ниските точки на личния му живот – жена му Ема (Карла Гуджино) е приготвила за подпис документите за развод, а дъщеря му Блейк (Александра Дадарио) се готви да последва майка си в Сан Франциско. Още повече, че доведеният й баща е, невероятно богат и почти толкова отблъскващ. И точно в този ден, земята се разтреперва.

„Сан Андреас“ е безспорно сред най-сполучливите представители на жанра „филм-катастрофа“. А това е изключително богата и благодатна филмова зона, изградила своите схеми и стереотипи. Кинофеновете без затруднение ще запълнят въпросника със заглавия за сеизми, торнадо, вулкани, бури, цунами, екологични катастрофи, метеоритни заплахи, технологични, самолетни и ядрени инциденти, корабокрушения, пожари, епидемии и нашествия от марсианци. Ако френският философ, цитиран в началото на този текст, живееше днес, той би се замислил дали да не добави „цифровите технологии“ към „природата“.

Сан Андреас

Зрелището е шеметно, красноречиво доказателство за творческа изобретателност и пълен контрол над пикселите. Сценарият е разработка на класическата тема „Природното бедствие като фактор за укрепване на семейната клетка“ и предлага варианти, в които населението на Сан Франциско оцеляло в развалините на падащите небостъргачи, е обречено, с малки изключения, на удавяне.

Голяма част от репликите се изчерпват с „Боже, мой!“ и „Гледай, гледай!“ И зрителят не може да не гледа, защото гледката е хипнотична и единствената му инстинктивна реакция би могла да се обобщи с „Не може да бъде!“.

Сан Андреас

Авторите са добавили и паралелна сюжетна линия, в която един сеизмолог (Пол Джамати) дава изчерпателно интервю на телевизионна журналистка, която бълва въпроси. Тази научна част добавя към филма елемента „автентичност“, за да превърне фикцията в почти документален поглед към деня, когато земята ще трепне. Разказът поддържа динамично темпо и периодично дава кратка почивка на зрителя от силно впечатляващите пейзажи.

Филмът може да се разглежда и като подробно аудио-визуално напътствие „Какво да се прави в случай на природно бедствие?“. За режисьора Брад Пейтън „Сан Андреас“ е успешен дебют в суперпродукция от този мащаб и той авторитетно се намества до всепризнатия експерт в тази специфична област - Роланд Емерих.

Едва ли някой ще оспори, че киното е мощен идеологически лост в услуга на този, който успее да си служи с него. Убеден съм, че брокерските асоциации няма да погледнат на „Сан Андреас“ с добро око, тъй като са налице всички условия за временна криза на пазара на имоти в тази част на Калифорния.

В случая не става дума за обичайно фикционално холивудско опустошение а, подобно на „Челюсти“, за реална опасност, вдъхновила апокалиптичната история.

И въпреки финала-апотеоз просмукан от патриотизъм и оптимизъм, „Сан Андреас“ не може да не раздруса всеки потенциален кандидат за недвижима собственост в региона. А за зрителя, остава удоволствието от двучасовото триизмерно визуално наслаждение.