„Преминем ли линията, сме навеки заедно.” Любима реплика на Шон и Джими
С годините приятелството придобива невероятни и неочаквани измерения. Отношенията между Ню-Йоркските гангстери Джими Конлан (Лиъм Нийсън) и Шон Магуайър (Ед Харис) са нещо повече от приятелство, защото те споделят десетки съвместните спомени като съучастници в криминални престъпления. И ако първият е силно привързан към чашата уиски, то другият върти проспериращ, ''почти легален'' бизнес, ''без да прави грешки''. В навечерието на Коледа, когато всеки предпочита семейната обстановка, горчивата равносметка на Джими е, че той не поддържа отношения със сина си Майк (Джоел Кинаман) и снаха си, и никога не е разговарял с внучките си. Преодолявайки гордата си самота, той похлопва на вратата на семейството на тези, които би трябвало да са му най-близки. Позастаряващият престъпник попада в неподходящ момент – синът му е станал свидетел на убийство и панически се опитва да се измъкне от ситуацията, в която се е заплел случайно. Майк няма и не иска да има нищо общо с баща си, но Джими е единственият човек, който може да му помогне. И го прави като предизвиква законния отмъстителен гняв на най-добрия си приятел, обричайки себе си и сина си на сигурна гибел...Всъщност, може би има и друго решение, но за това е нужно да се дочака следния ден.
След ''Без име'' (2011) и ''Директен полет'' (2014), третото сътрудничество между режисьора Жауме Колет-Сера и актьора Лиъм Нийсън е нов екшън придържащ се към най-добрите традиции на жанра. Историята разработва два основни сюжетни плана – отношенията баща-син и отношенията между двамата бащи, отколешни приятели, превърнали се в смъртни врагове. Разказът се доближава в много отношения до класическата схема на уестърна и изобилства с фрази и диалози от бита на подмолния свят, които рискуват да се превърнат в любими христоматийни цитати на кинофеновете. Динамичното повествование обхваща 16 часа, през които зрителят се среща с корумпирани полицаи, професионални убийци, албански и ирландски мафиоти. Преследвания по улиците на мегаполиса, масова полицейска операция в цветнокожо гето и щедра размяна на изстрели съставят безсънната нощ на Джими. Наемният убиец, известен с прозвището 'Гробокопачът'', дори е склонен на преговори и сделка с инспектор Хардинг (Винсънт Д‘Онофрио), полицаят, който го преследва безрезултатно повече от 30 години и се оказва единственият човек, достоен за доверие.
В развитието на историята мнозина биха открили поразително сходство на ''Среднощно преследване'' култовия ''Път към отмъщение'' (2002). Тук е мястото да се отбележи, че в това няма нищо скандално и отразява съвременната маниеристична тенденция, с която редица автори засвидетелстват почитта си към класиците. Премиерният филм има своята неповторима индивидуалност изразяваща се в нажежената атмосфера, повишеното внимание към психологическите портрети на основните персонажи и най-вече, в погледа към преоткриването на занемарената роднинска връзка. Лиъм Нийсън споделя щедро багажа си от «Билет за отвъдното» и поредицата ''Твърде лично'', който вече го съпътства неизбежно, като добавя и няколко пласта към образа на грижовния баща, предпочел изгнанието и саможертвата. В изобразително отношение филмът пестеливо предлага интересен визуален подход напомнящ снимане с дрон, забавление с компютърна картографска апликация или видеоигра. Крайният резултат прилича на дръзко гмуркане в кварталите и улиците на Ню Йорк и облекчава филмовия разказ и зрителската задача.
''Среднощно преследване'' е филм за гангстери, но той е и филм за истинските мъже, за тяхното приятелство и за истинската родителска обич и дълг. И ако погледът към тази проблематика би могъл да се окачестви като неконвенционален, то екранното присъствие на изключителния екранен дует Нийсън-Харис е достатъчна причина за една разходка до киносалона.
