Вирус, зомбирали мутанти, жадни за кръв и карантии, и самотен герой - добре де, не толкова самотен - това не го ли гледахме сравнително наскоро? И за да изпреваря въпроса, който вероятно ще възникне у вас след края на настоящия текст - Стивън Сегал принадлежи към една група популярни навремето актьори, с които нашето поколение малко или повече е израснало. И именно затова от време на време си ги наглеждаме. Да, героите са уморени, понатежали и леко сбръчкани, но пък са си наши. Наречете го носталгия.
За жалост обаче, този детски спомен мой няма да се окаже достатъчен, та да изпитам желание да ви прилъжа да гледате поредното му DVD. Бих казал дори обратното. "Срещу мрака" е доста показателен пример за това защо вече толкова години Сегал така и няма лента, нагазила на широката бяла кино-ливада. Не, че съм очаквал нещо кой знае какво, но тукашното е твърде евтино дори по неговите стандарти.
За сюжет е много трудно да си говорим - той вече биде обобщен в първото изречение, а от там нататък няма особено какво да се добави. Може би - самите зомби повече се държат като вампири, макар че всъщност са мутанти, но това така или иначе са дълбоко метафизични особености, които никога не биха имали кой знае какво отношение към подобен тип филм. Нито кой да обръща толкова внимание. Голямото разочарование е другаде.
Самия Стивън Сегал, дори и на стари и по-широко скроени в талията години, винаги съм свързвал с раздаването на ритници и правосъдие - нищо че намаляваха като количество, и задължително подправени с малко хумор. Характерно не само за него, наистина, но всеки подобен актьор си имаше някакъв собствен стил - да не кажа стереотип. Тук обаче няма нищо такова. Героят му се разхожда през повечето време като на парад, размахвайки от време на време заплашително острие модел ала-заводско - от онези с твърде идеалния вид, на които нейде отдолу неизбежно пише "Made in China". Всичко това на фона на четири криво-ляво разнообразни декора - но хайде да кажем, че последното не е толкова изненада, колкото характеристика на жанра. Хореографията на бойните сцени обаче е просто обезверяваща, за сметка на което и времетраенето, и броят им са съкратени допълнително от опита за включване на някаква никому ненужна, съвсем елементарна дилема.
От тези, при които пътят е ясен, тъй като иначе филмът ще приключи преждевременно. Така де, зрителят не е чак толкова балама, та да му запълват екранното време с подобна баластра.
Последното за съжаление важи и за диалога като цяло, който е малко по-зле от обичайния наниз клиширани реплики - няма ги онези няколко бисера, на които поне леко да се подсмихнеш. И на този фон, две-три добри думи могат да се кажат като че ли само за ефектите - не защото не са абсолютно тривиални, а просто защото в подобен филм те се заключават в доволни количества кръв. Е, кръв има общо взето достатъчно.
Та въпреки че вероятно ще видя и следващото му DVD, и то пак по същата причина, не мога да не отбележа, че низходящата крива в кариерата е отнесла Стивън Сегал до доста дълбоки низини. И може би му е време да последва примера на славния Чък Норис, оттегляйки се от екрана с каквото му е останало достойнство. Макар че предвид факта, че още три филма с негово участие чакат да се сблъскат със зрителя, последното може и съвсем да се изпари. Но, ще поживеем - ще видим.
0 гласа
стивън сегал- уеа велик актьор