Желанието да станеш богат е универсално, но само неколцина успяват да реализират мечтата си. Сред тях е и Джордан Белфорт, който получава лиценза си за борсов агент на 19 октомври 1987, денят, в който борсата се сгромолясва.
Напористият младеж от Куинс се възползва от ситуацията, за да създаде пирамидалната империя Стратън Оукмънт, която ще му донесе живот звучащ като съвремена картина на Римската империя и, която ще разори десетки дребни вложители.
„Вълкът от Уолстрийт” е петото сътрудничество на Леонардо ди Каприо и Мартин Скорсезе е най-дългата лента в творческата кариера на култовия режисьор. Филмът запознава зрителя с историята на един безскрупулен мошеник и е своеобразна приказка за алчността, богатството, парвенющината и консумацията. Започнал като дребен служител, от когото се изисква да се усмихва и да върти телефони в търсене на клиенти, той развива таланта си на мотиватор и манипулатор, и се превръща в харизматичен лидер ограден с лоялни служители, които го боготворят.
Филмът е забележителен с присъствието на Джона Хил, превъплъщаващ Дони Азоф - дясната ръка на Белфорт и кратката запомняща се поява на Матю Макконъхи – менторът от финансовия свят, който въвежда главния герой в измеренията на наркотиците, проститутките и океана от легално присвоени долари.
Специално главно място би следвало да се отдели на вдъхновителя и продуцента на филма - Леонардо ди Каприо, който недвусмислено подава заявка за Академично отличие. Включен за първи път преди двайсетина години в списъците с номинации за „оскаровия” трофей, той неколкократно усеща полъха на признанието.
С ролята му във „Вълкът от Уолстрийт”, ситуацията граничи с ултимативното Сега или никога!, но не бива да се забравя, че тази година конкуренцията за престижните награди в неговата категория е небивало силна. Подобно на моноспектакъл, 39-годишният актьор присъства буквално във всеки кадър на филма като с магнитното си присъствие пробива екрана, без да се замисля за критици или моралисти, воден очевидно от инстинкта си и натрупания опит.
Монолозите му са блестящ пример за това, което се нарича “умение да се пресъздаде реалистично човешко поведение” или “високо актьорско майсторство”. Не отхвърлям мисълта за неговия Гетсби като прелюдия към Джордан Белфорт.
Многопластовата личност на Белфорт смущава. Той притежава всички качества, за да плени сърцето на публиката, но в същината си остава алчен, корумпиран и циничен социопат, който краде от обикновените и уязвими хора.
Със статична камера, почти документално отразяваща събитията, авторите не произнасят собствената си присъда. Те умело поставят зрителя пред моралната дилема да приеме или отхвърли антигероя. И задават въпроса за агресивното и безскрупулно преследване на Американската мечта, водещо логично до самоунищожителен край.
Филмът ще остане в паметта на зрителя с щедрата употреба на скъпата за определена група кинофенове дума FUCK, (която лицемерно бих превел като “мамка му!”). Статистически, „Вълкът от Уолстрийт” се оказва филмът с най-висока употреба на това възклицание (506 пъти) изпреварвайки „Лятото на Сам” на режисьора Спайк Лий (435 пъти).
Пуританите ще бъдат скандализирани от многобройните и щедро показани вакханалии с проститутки и стриптизьорки, безразборната употреба на наркотици и садо-мазо забавления. Като се има предвид, че средната възраст на членовете на Филмовата Академия е 63 години, би следвало да се очаква доста хладен и по-скоро консервативен прием на сътрудничество на Скорсезе и Ди Каприо, отприщено от независимото финансиране на продукцията.
Напористият младеж от Куинс се възползва от ситуацията, за да създаде пирамидалната империя Стратън Оукмънт, която ще му донесе живот звучащ като съвремена картина на Римската империя и, която ще разори десетки дребни вложители.
Филмът е забележителен с присъствието на Джона Хил, превъплъщаващ Дони Азоф - дясната ръка на Белфорт и кратката запомняща се поява на Матю Макконъхи – менторът от финансовия свят, който въвежда главния герой в измеренията на наркотиците, проститутките и океана от легално присвоени долари. 
Монолозите му са блестящ пример за това, което се нарича “умение да се пресъздаде реалистично човешко поведение” или “високо актьорско майсторство”. Не отхвърлям мисълта за неговия Гетсби като прелюдия към Джордан Белфорт. 
Филмът ще остане в паметта на зрителя с щедрата употреба на скъпата за определена група кинофенове дума FUCK, (която лицемерно бих превел като “мамка му!”). Статистически, „Вълкът от Уолстрийт” се оказва филмът с най-висока употреба на това възклицание (506 пъти) изпреварвайки „Лятото на Сам” на режисьора Спайк Лий (435 пъти). 
