Кошмарът на терористите от цял свят, храбрият лейтенант от нюйоркската полиция Джон Маклейн се завръща триумфално на екрана в петата серия от франчайза за трудното умиране.
След като последователно спаси от злосторници небостъргач, международно летище, мегаполис и родината си, в Умирай трудно: Денят настъпи той разширява обхвата на дейността си и спасява човечеството от амбициозни руски мегаломани имащи достъп до ядрено оръжие.
В съвременното кино, това най-често е занимание за маскирани супергерои в чорапогащи, но за Маклейн, такива атрибути не са нужни. Опростена фризура, пистолет и позацапан потник са му напълно достатъчни.
Подобно на Индиана Джоунс, друг франчайз с чудовищен успех, и тук въвеждането на персонажа на сина е опит да се поизлъска формулата и да се задоволят високите очаквания на публиката, като се облекчи физическото натоварване на основния персонаж, който неминуемо понася щети от времето.
Този път историята пренася зрителя в Москва, където Маклейн младши - Джак, е попаднал в затвора по справедливо обвинение в убийство на руски олигарх. Оказва се, че полицейският служител Джон Маклейн, отдаден на професионалния си дълг, е прекъснал отдавна връзките със сина си, който е избрал самостоятелен и независим път на развитие. Сега, години по-късно, той разбира с известно чувство за вина, че синът му е станал нехранимайко и никаквец.
Бащата предчувства съдебен фарс и подобно на герой от гръцка трагедия се терзае от безсилието си срещу съдбата. С това вътрешните конфликти приключват, за да отстъпят място на външните. Зрителят не бива да се тревожи, защото скоро става ясно, че Маклейн-младши е достоен син на баща си и, че е закърмен с пистолетено мляко.
Малко преди да се качи в самолета на Аерофлот, на път от Ню-Йорк за руската столица, Джон Маклейн обещава на дъщеря си, (която зрителят помни от Live Free or Die Hard (2007) да бъде образцов турист и да не прави бъркотии. В устата на Брус Уилис това твърдение би трябвало да се тълкува като предизвестие за едромащабни поразии. И те фатално настъпват.
На път от летището, Джон Маклейн се запознава с московските автомобилни задръствания. Заедно с него, зрителят е принуден да изслуша Ню-Йорк, Ню-Йорк - хита на Франк Синатра, в изпълнение на таксиджия-интернационалист с ужасяващ акцент. Туристът Маклейн се озовава пред вратите на съдебната палата, където става свидетел на светкавична операция на цивилни командоси, които помитат охранителите от ОМОН. В суматохата, която логично настава, Джон съзира сина си Джак на волана на синьо фирмено микробусче. Баща и син, застават лице в лице, стъписани от изненада, след години раздяла.
Трогателна сцена, на фона на панически тичаща тълпа. От кратката размяна на мнения, става ясно, че подобно на голяма част от родителите в световен мащаб, Джон има неадекватно поведение и задава глупави въпроси в неподходящ момент. А моментът наистина е неподходящ, тъй като пасажерът в синьото микробусче е важен свидетел, преследван от напористи гангстери.
На зрителя предстои да види едно от най-зрелищните преследвания в градска среда, което световната кино-антология предлага за последните 50 години. Откакто британският шпионин Джеймс Бонд подкара разсеяно танк по улиците на Санкт Петербург, руското гражданство не беше сериозно обезпокоявано от хулиганстващи чуждоезични пратеници и миротворци. Присъствитето на Саймън Темплар – Светецът и Джейсън Борн в Русия беше по-скоро приятелска визита. Този път се оказа, че е дошъл е редът на московчани.
Без да чака покана, воден от бащински инстинкт и полицейски нюх, Джон Маклейн, се включва в гонитбата и добавя собствения си праволинеен стил към и бездруго напрегнатата ситуация. Безотговорното поведение на водачите на трите моторни превозни средства, (включително чудовищна блиндирана военна кола, мутация между бронетанспортьор и автобус), основателно би могло да разсърди КАТ-аджийското съсловие.
В бясното надпреварване, преследвачи и преследвани разменят ролите си и задружно отправят дръзко и безцеремонно предизвикателство към законите на гравитацията и правилата за уличното движение. Резултатът може да се окачестви като катастрофален за застрахователите на десетки автомобили, а зрителят не може да не потрие доволно ръце и да изпадне във възторг от монтажа и каскадите.
След гореспоменатото преследване, се очертават двете основни сюжетни линии в историята: (1) американските секретни служби се интересуват от важна и секретна информация за корумпирани руски политици и (2) най-подходяща форма за изглаждане на противоречията между баща и син е съвместно участие в престрелки с терористи.
Разрушителната война на семейство Маклейн срещу тероризма не пощадява шедьовъра на сталинската архитектура - хотел “Украйна”. В този легендарен обект, зрителят среща талантливата руска актриса Юлия Снигир, чиято удивителна физика бе щедро представена в списание MAXIM още през 2009. (Зрителят няма да открие съществена промяна, въпреки изминалото време).
Следват събития, разговори и разсъждения, които довеждат главните герои до силова развръзка на противоречията в сградата на спестовната каса в Припят – селището-фантом, обезлюдено след чернобилската ядрена катастрофа.
Продукцията на филма струва над 100 милиона долара и това проличава от всеки кадър на почти 100-минутната история. Целта е достигната, а средствата – оправдани. Аудио-визуалният спектакъл е грандиозен и, за да го вкуси с наслада, зрителят трябва да стане съучастник на авторите, като си спести въпроси по отношение на реализма и достоверността.
Има филми, които следват каноните в определен жанр. Има и други, които ги създават. Умирай трудно: Денят настъпи принадлежи към вторите и достойно носи фланелката с емблемата на франчайза.
dalt
ПОСЛЕПИС Почти се радвам, че Джон Маклейн не посети балетен спектакъл на Болшой, (реставриран наскоро за радост на руската общественост).