Биографичната драма на Маргарете фон Трота е посветена на връзката между австрийската поетеса и писателка Ингеборг Бахман и швейцарския драматург и писател Макс Фриш.
Едновременното съществуване на любовта и подозрението е най-дълбоката неизказана истина в новия филм на фон Трота и нейната най-голяма сила е способността на режисьорката да изведе този парадокс в отношенията между мъжете и жените. Творбата е номинирана за „Златна мечка“ на Берлинале 2023.
🎯 МАРГАРЕТЕ ФОН ТРОТА 🎬 Легендарната германска режисьорка е родена през 1942 година в Берлин. След като завършва Мюнхенското училище по драма, започва да работи за различни немски театри. През 1972 година получава наградата на Германската критика за ролята си във филма на Фолкер Шльондорф „Strohfeuer“. „Изгубената чест на Катарина Блум“ (1975) е режисьорският ú дебют, заснет заедно с тогавашния ú съпруг Шльондорф (с когото живеят между 1971 и 1991 година). Кариерата ú е белязана от куп награди, превърнали я в най-успешната жена режисьор в Германия. Сред тях са наградите на УНИЦЕФ и СИГНИС за „Роза Люксембург“, както и „Златен лъв” и наградата на ФИПРЕССИ за „Оловно време“. Номинирана е за „Златна мечка” и печели приза OCIC – Специално поощрение за „Чиста лудост“. С номинация за „Златна мечка“ е и най-новият ѝ филм „Ингеборг Бахман – пътуване в пустинята“
23-тият София Филм Фест представя ретроспектива от ПЕТ от най-успешните филми на Нури Билге ДЖЕЙЛАНДжейлан е роден в Истанбул през 1959 година. Завършва факултета по инженерство в Босфорския университет и след това учи кинорежисура в университета „Мимар Синан”, Истанбул. В края на 1993 година започва снимките на късометражния си филм „Какавида“ като използва негатив от Русия и лента с изтекъл срок на годност от държавната телевизия. „Какавида“ е първият турски късометражен филм, селектиран в основния конкурс на Кан 1995. Пълнометражните му филми „Градчето“ (1997) и „Облаци през май“ (1999) получават международно признание и множество награди. След като е удостоен с Grand Prix и приза за най-добър актьор в Кан през 2003 година, третият му пълнометражен филм „Отчуждение“ обикаля десетки фестивали в цял свят и печели над 20 международни награди, като става най-награждаваният турски филм. „Градчето“, „Облаци през май“ и „Отчуждение“ оформят „трилогията на провинцията“ на Джейлан. В тях той снима свои близки приятели и семейството си като актьори, сам работи като оператор, монтажист, звуков дизайнер, сценарист и режисьор. През 2006 година „Климати“ печели приза на ФИПРЕССИ в Кан, през 2008 година „Три маймуни“ е отличен с наградата за най-добър режисьор отново в Кан. Година по-късно Джейлан е член на основното жури на фестивала, а през 2011 печели Grand Prix отново в Кан за международната копродукция „Имало едно време в Анадола“. „Зимен сън“ през 2014 година е удостоен с най-високото отличие в Кан – „Златната палма“. Ретроспективата на Нури Билге Джейлан в рамките на 23-тия София Филм Фест започва с „КЛИМАТИ“ (2006). Филмът е емоционален портрет на интимните отношения на една двойка, разказ за разпадането на връзката между университетския професор Иса (в ролята е самият Джейлан) и доста по-младата от него Бахар (ролята е поверена на съпругата му - Ебру). Историята между тях се разгръща в продължение на три сезона, за да представи на зрителите дълбока лична и трогателна реалност, в която единият убива любовта на другия. Според „Ню Йорк Таймс“, „Климати“ е един силен портрет на екзистенциалната самота, в който изображенията говорят по-силно и много по-въздействащо, отколкото каквито и да било думи“…„ТРИ МАЙМУНИ“ (2008) проследява един политик, по невнимание убил човек с колата си през нощта на безлюден път. Избягал от местопрестъплението, той убеждава с обещание за сериозна сума дългогодишния си шофьор да поеме вината му. Ала унижението от тази сделка става причина за допълнителни усложнения в драматичното битие на семейството на шофьора… „В този филм всеки кадър сякаш е свален от стената на художествена галерия – всички са толкова силни и изпълнени с емоция“ („The Hollywood Reporter“).„ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ В АНАДОЛА“ (2011) представя живота в малко провинциално градче през призмата на криминална история, умело преплетена с мотиви от разкази на Чехов. В историята има извършено престъпление, а нейният автор съчетава прийоми за пресъздаване на сюжета, заети от криминалните драми и дори от уестърн-традициите, за да запознае зрителите с един полицейски комисар, един следовател, местния доктор и двама предполагаеми убийци, които издирват труп, заровен нейде в полето, и в процеса на търсене стигат до важни житейски истини… „Имало едно време в Анадола“ е метафизичен “роуд муви“, посветен на живота, смъртта и границите на познанието“ („Ню Йорк Таймс“).Носител на „Златна палма“ в Кан, „ЗИМЕН СЪН“ е разказ за бивш актьор, който обича да си спомня своето бохемско минало от убежището си - уютен семеен дом в Кападокия. Обсебен от своята поза на просветен селски джентълмен, той тайно е измъчван от несигурността си, която се опитва да прокуди чрез безкрайни изследвания на турския театър и с писане на статии за местния вестник… „Зимен сън“ е умел поглед отвъд недоверието, предразсъдъците, самотата, страховете, заблудите, цинизма, безнадеждността и омразата, като представя борбата на един човек със самия себе си и опита му да се справи с отчуждението от света…“ („The Telegraph“). Осмият пълнометражен филм на Нури Билге Джейлан „ДИВАТА КРУША“ е копродукция между Турция, Франция, Германия, България (РФФ Интернешънъл – Стефан Китанов), Босна и Херцеговина, Македония и Швеция, реализирана с подкрепата на ИА „Национален филмов център“ и в партньорство с „Ню Бояна Филм Студиос“ (Nu Boyana Film Studios).Творбата беше представена премиерно в основния конкурс на Кан през 2018 година и бе приета изключително топло от публиката и критиката. Филмът разказва историята на младия Синан, страстно влюбен в литературата, чиято мечта е да стане писател. След завръщането си в своя роден град в Анадола, той се опитва да намери средства, с които да издаде книгата си, но е преследван от различни проблеми, включително и дълговете на баща му… Съдбата често си играе с хората и обича да поднася изненади… „Дивата круша“ е нежен, човечен и изящно заснет филм, с великолепна актьорска игра, дело на турския майстор на киното Нури Билге Джейлан, носител на „Златна палма“ – творбата е издържана в присъщия му философски, леко тъжен и изпълнен със специфично чувство за хумор стил, който е неподражаем и истински магнетичен. Филмът е своеобразна елегия, посветена на мечтите и родното място - и как завръщането към тях понякога е причина за особен, сладко-горчив вкус на носталгия… Това е поредната дълбока, изпълнена с мъдрост творба на изключителния артист Джейлан.“Питър Брадшоу, The Guardian ... още »
Hulu представиха първия трейлър на сериала, на който залагат големи надежди. Все пак „Параграф 22“ е екранизация по култовия роман на Джоузеф Хелър, чийто режисьор и изпълнителен продуцент е самият Джордж Клуни. Той изпълнява и една от поддържащите роли в сериала. По начало Клуни трябваше да е в една от главните роли, но я преотстъпи на Кайл Чандлър, за да има възможност да се фокусира повече върху работата си като режисьор. Младата звезда от сериала „Момичета“ Кристофър Абът е в главната роля на Йосариан, бомбардировач от американските военовъздушни сили по време на Втората световна война. Той е бесен не само на враговете от противниковия лагер, които непрестанно се опитват да го убият, но и на собствените си командири, които са не по-малко безмилостни.Трейлърът навява асоциации към стила на братя Коен, с които Клуни снима няколко филма, включително доста подценения „Изгори след прочитане“. Някои кадри доста напомнят този филм, а във визуално отношение всичко изглежда поразително, благодарение на немския оператор Мартин Рух, с когото Клуни работи по своя филм „Американецът“.Последният режисьорски опит на прочутата звезда „Райско кътче в ада“ не пожъна голям успех, но в този сериал всичко изглежда перфектно. Клуни е режисьор на два от епизодите, неговият партньор и режисьор Грант Хеслов („Мъжете, които се взират в кози“) е режисьор на още два епизода, а други два епизода са режисирани от Елън Кюрас („Озарк“).Сред останалите звезди в новия сериал са Хю Лори, Джанкарло Джанини, Рафи Гаврон, Греъм Патрин Мартин, Кевин Дж. О‘Конър и Луис Пулман. Премиерата му предстои на 17 май. ... още »
Това безспорно е един от най-коментираните трилъри на 80-те, предизвикал масова истерия, особено сред мъжете, лесно поддаващи се на изкушения. „Фатално привличане“ дължи голямата си популярност на Глен Клоуз, номинирана за „Оскар“ за ролята на Алекс Форест – жената, която преобърна наглед спокойния живот на героя на Майкъл Дъглас само заради една „невинна“ изневяра.В момента Клоуз е сред най-коментираните актриси и е основна фаворитка за „Оскар“ за ролята си във филма „Съпругата“. Самата тя призна, че се подготвя римейк на „Фатално привличане“, но се надява той да е нещо по-различно, с оглед на промените за последните 30 години.„Това беше филмът, който пресъздаде по доста суров начин напрежението между двата пола“, споделя Клоуз. Но във времената на #MeToo и Time’s Up историята може би трябва да бъде представена по друг начин.„Разговарях с шефовете на „Парамаунт“ за тази идея, защото все пак те държат правата върху заглавието. Те вече разработват римейк на познатия сюжет, но за мен би било интересно историята да бъде разказана от гледната точка на Алекс. Мисля, че тя е по-скоро трагичен герой, отколкото въплъщение на злото“, казва Клоуз.В кулминационните сцени от филма, в които героинята на актрисата влудява мъжа, който се опитва да й обърне гръб, включително сварявайки любимото зайче на дъщеря му, зрителите изпадат в истинска истерия. Много мъже крещят пред екрана на Майкъл Дъглас: „Застреляй тази кучка!“.Алекс често е определяна като една „луда жена“. „Лесно е хората с психически разтройства да бъдат дамгосвани като злодеи. Но за мен тя е много по-сложна личност. Затова се надявам да видим историята й от нейната перспектива“, допълва Клоуз. ... още »
След наградите Grammy е ред на техния британски еквивалент – наградите Brit. Те ще бъдат раздадени на 20 февруари в прочутата зала O2 Arena в Лондон. Начало на шоуто ще постави Хю Джакман, който прибави към многобройните си награди, сред които „Тони“, „Еми“ и „Златен глобус“, и Grammy.Прочутият актьор и певец получи отличието за саундтрака на касовия мюзикъл „Най-великият шоумен“. Именно песни от него ще изпълни Джакман при откриването на церемонията, а самият режисьор на филма Майкъл Грейси е работил с него по цялото му представяне на шоуто.Президентът на наградите Brit Джейсън Айли заяви, че изпълнението на Джакман ще е „повече от грандиозно“. „Съвсем логично началото на вечерта, в който отбелязваме успехите на британската музика, да бъде поставено с изпълнение от най-продавания албум във Великобритания за изминалата година“, допълни Айли.„Най-великият шоумен“ спечели почти 64 милиона долара във Великобритания и се нареди на шесто място по приходи за 2018 г. Саундтракът му обаче се превърна в истинска сензация и стана вторият албум за последните 30 години, останал на върха в британската класация в продължение на 11 поредни седмици. Така той се изравни с албума на Адел „21“, прекарал също толкова седмици на върха.През май Джакман започва свое турне, под надслов „The Man, the Music, the Show“. Той ще има цели пет концерта в същата зала в Лондон. ... още »
Отдавна се говори за продължение на комедията с Еди Мърфи, превърнала се в един от най-успешните му хитове през 80-те. Ето че сега „Парамаунт“ обявиха официалната премиерна дата на „Пристигане в Америка 2“. Тя ще се състои на 7 август 2020 г.Крейг Брюър, с когото Мърфи работи по „Dolemite Is My Name“, ще е режисьор на все още неозаглавеното продължение. Прочутият комик ще видим отново в ролята на Аким – африкански принц, отказал се от отегчителен брак в своята държава и озовал се в „Куинс“, където под прикритие издирва жена със силен характер, която ще стане негова съпруга.В продължението Аким научава шокиращата новина, че има свой отдавна изгубен син. Така той трябва отново да се завърне в Америка и да открие своя наследник, който ще е следващия владетел на Замунда.Кеня Барис („Girls Trip“) е автор на последната версия на сценария, подготвян от Бари Блустейн и Дейвид Шефилд, които са сценаристи на оригиналния филм. Мърфи ще е и продуцент, заедно с Барис и Кевин Мишър.Надяваме се скоро да разберем кога ще стартират снимките. Очаква се в продължението да се завърнат Арсенио Хол, който играеше най-довереният приятел на принца, Шари Хедли, която предизвика интереса на Акин, Джон Амос, който видяхме като нейния баща, и Джеймс Ърл Джоунс, който играеше краля на Замунда. ... още »
Филмът е отличен с 3 награди „Златен глобус“, награда БАФТА за ролята на Махершала Али, Наградата на публиката в Торонто и номинирания в 5 категории за Оскар!Димитър Маринов ще присъства и на премиерата на „Снимка с Юки“ на Лъчезар Аврамов, в който изпълнява една от основните роли.В очакване на апотеоза в сезона на наградите и с особено удоволствие екипът на София Филм Фест ще посрещне на родна земя Димитър Маринов - българският актьор, който получи признание от продуцента Стивън Спилбърг, режисьора Питър Фарели и безусловната звезда в „ЗЕЛЕНАТА КНИГА“ – актьорът Виго Мортенсен. Филмът е едно от най-забележителните постижения на 2018 година – след премиерата и наградата на публиката в Торонто има в актива си над 40 награди и повече от 80 номинации, включително и в пет „Оскарови“ категории.„Зелената книга“ е „вдъхновен от истинско приятелство“ и връща зрителите в началото на 60-те години, когато трио музиканти и доста отракан, цапнат в устата шофьор-бодигард обикалят „дълбокия Юг“ на Съединените щати в опит да променят трупаните с векове предразсъдъци към хората с цвят на кожата, различен от белия. Начело на триото е виртуозният пианист Дон Шърли, а „Зелената книга“ е специален сборник с хотели и места за хранене и забавление, които са безопасни за афроамериканци. По време на това турне пред очите на зрителите се ражда една сърдечна дружба между Дон (удивително превъплъщение на Махершала Али) и шофьора му Тони (прекрасен Виго Мортенсен), която продължава в реалния живот за прототипите на главните герои до 2013 година, когато Дон и Тони си отиват от този свят в рамките на няколко месеца.„Научих от Питър Фарели, че цял живот е мечтал да режисира драма“, сподели българският актьор Димитър Маринов, който изпълнява ролята на руския виолончелист Олег в „Зелената книга“ - „И когато този сценарий се появява пред него, първото нещо, което вижда, е надеждата. Надеждата с подадените ръце, как това се случва още по времето на най-тежките репресии над афроамериканците в САЩ през 60-те години – именно това грабва неговото внимание, силата на надеждата и възможността на едно истинско приятелство, което се ражда между два абсолютно противоположни характера…“„Уникално е усещането, наистина,“ допълва Маринов - и гордостта, че си свършил добре работата си и тази работа е оценена… Стъпвайки на червения килим в Холивуд с такъв филм искам да заявя на всички свои колеги и приятели, че светът на изкуството е за всички и има място за всички. Ако си достоен, можеш и искаш – пробвай! Няма нищо страшно. Поне 70% зависи от теб!“Димитър Маринов изпълнява и една от важните роли в игралния дебют на българския режисьор Лъчезар Аврамов „Снимка с Юки“. Той се превъплъщава майсторски в следователя майор Антонов, който е изключително различен като персонаж от актьора. „Това е човек, който има сърце, душа и разум, и въпреки закостенелостта си може да бъде променен – той може да направи онова, което моралът в даден момент изисква от него. Най-много ме впечатли в ролята способността на моя герой, въпреки традициите в службата, да погледне от другата страна, зад ъгъла, и да види един друг свят. А след това и да вземе важно решение, което да спаси младите хора – затова най-вече приех тази роля.“„Със сигурност мога да кажа,“ продължава Маринов, „че българската публика е значително по-критична и образована от американската. Образованието и интелекта на българите са много по-високи от по-голямата част на хората в Съединение щати – това не е тайна. Очаквам от срещите ми с публиката в София да ми се зададат доста въпроси – и професионални, и персонални, които да са провокиращи – очаквам го, готов съм! С огромно нетърпение очаквам да се срещна със зрителите в България!“Визитата на Димитър Маринов в България е по покана на София Филм Фест, Чучков Брадърс и в партньорство с Посолството на САЩ. ... още »
Балканският конкурс на София Филм Фест по традиция включва едни от най-успешните филми, произведени в региона през последната година. И през 2019 имаме удоволствието да споделим с публиката балканско кино от класа, представено от неговите автори.Стартирал като проект на София Мийтингс, „Нейна работа“ (“Her Job”, 2018) е пълнометражният дебют на гръцкия режисьор Никос Лабот. Главната героиня в копродукцията на Гърция, Франция и Сърбия е 37-годишна неграмотна домакиня, която води скромен живот със съпруга и децата си в Атина. За да се справи с финансовите проблеми, тя е принудена да започне работа като чистачка в търговски център. Въпреки странната работна среда, тя печели повече уважение и признателност, отколкото в семейството си – и това променя представата й за живота. „Нейна работа“ е вдъхновен от истинска история в Северна Гърция за жена, която чрез работата преоткрива личните си качества и независимостта. Тя толкова впечатлява Никос Лабот, че режисьорът решава да разкаже за нея в първия си игрален филм, получил наградите за най-добра актриса (Мариша Триантафилиду) в Солун, за най-добър филм в конкурсната програма „1–2“ във Варшава, както и наградата на ФИПРЕССИ и наградата на младежкото жури на ФИПРЕССИ отново там.Носителят на голямата награда на кинофестивалите във Варшава и Триест - „Делегацията“ (“The Delegation”, 2018) на албанеца Буяр Алимани е копродукция на Албания, Франция, Гърция и Косово. Действието се развива през октомври 1990 година, когато комунистическият режим в Албания се опитва да задържи властта. Тогава в Тирана идва европейска делегация, за да провери как правителството въвежда реформите – основно изискване, за да бъде приета Албания в Организацията по безопасност и сътрудничество в Европа. Делегацията е ръководена от правителствен служител, изпратен на мисия в далечен затвор, за да върне важен дисидент в столицата.Вторият игрален филм на Толга Карачелик „Пеперуди” (“Butterflies”, Турция, 2018) е горчива драма за отчуждението. Главните герои в него - двама братя и една сестра, тръгват обратно един към друг и към селото, в което са родени, за да съберат разпиляното си семейство. Заглавието идва от приказката, която майка им е разказвала като деца за лека нощ. Тримата не се познават и не знаят нищо един за друг. Събират се заедно след 30 години, на погребението на баща си... Филмът се представя в София след престижни фестивални отличия като Голямата награда на журито в Сънданс '18, призове в Адана, Анкара, Букурещ, Истанбул и Солун. Пълнометражният игрален дебют на сръбския режисьор Огньен Главонич - „Товарът“ (“The Load”, Сърбия-Франция-Хърватска-Иран-Катар, 2018), е представен премиерно в секцията „Петнайсетдневка на режисьорите“ в Кан. Главният герой в него – Влада, е шофьор на камион, натоварен със задачата да пренесе тайнствен товар от Косово до Белград. Действието се развива по време на бомбандировките на НАТО в Сърбия през 1999 година. Филмът е „впечатляващ поглед към военните престъпления по време на войната в Косово и последствията от тях, а хърватската звезда Леон Лучев е изключителен в главната роля“, пише в ревюто си „Cineuropa”. Творбата има 11 награди и 12 номинации в актива си, сред които приза „Федеора“ за най-добър чуждоезичен филм в Хайфа '18, „Сърцето на Сараево“ за най-добър актьор Леон Лучев и Специален диплом от кинофестивала в Любляна.С третия си филм „Историята на един летен любовник“ (“The Story of a Summer Lover”), копродукция на България-Румъния, обещаващият румънски режисьор Пол Негоеску напомня за връзката между името на Уди Алън и интелигентните романтични комедии и джаза. „Историята на един летен любовник” е замислен като реверанс към тези класически филми и разказва за професор по математика около 40-те, който има свободна връзка, но въпреки тази свобода, иска да скъса с приятелката си. Нещата се променят, когато тя му съобщава, че е бременна и че ще спрат да се виждат, без значение дали тя ще роди детето или не. Политическата сатира на македонския режисьор Владимир Блажевски – „Годината на маймуната“ (“Year of the Monkey”, Република Македония-Сърбия-Словения-Косово, 2018) е забавна и любопитна история за своеобразното приятелство между самотно шимпанзе и надзирател на затвор. Шимпанзето Коко по случайност се оказва на свобода, а Кобе, един от управителите на зоопарка, е уволнен поради икономическата криза и получава обещанието на директора, че ако върне маймуната-беглец, ще получи работата си отново. Главните роли са поверени на Игор Ангелов, маймуната Коко и хърватския диригент Мария Кон. Продуцент на „Годината на маймуната“, както и на предишния филм на Блажески – „Пънкът не е мъртъв“, е Дарко Попов, който участва и като барабанист в популярната македонска рок-група „ Суперхикс“.Дебютният филм на кипърската режисьорка Тоня Мисхиали – „Пауза“ (“Pause”, Кипър-Гърция, 2018), удостоен с наградата за най-добър филм и приза на националната телевизия от фестивала в Солун ’18, проследява историята на домакиня на средна възраст, хваната в капана на скучен брак със съпруг, когото вече не обича. Подобно на много хора като нея, тя бяга от реалността чрез въображението си, но когато на хоризонта се появява млад художник, нает да рисува сградата, в която живее, фантазиите й започват да се смесват с реалността и границата между тях избледнява. Една пауза в живота й би могла да постави ново начало….„Вътрешни хора“ (“Insiders”, Турция, 2018) на Хюсеин Карабей, удостоен с наградата на журито и приза за най-добра поддържаща роля за актриса в Адана, разказва история за измамните тактики, прилагани в затвор, за да бъде провокиран един арестант да говори. В очакване на съпружеско свиждане, затворникът се оказва лице в лице със сестрата на жена си, а незадоволеното желание провокира сериозен етичен конфликт и неочакван драматичен обрат...Продукцията на Босна и Херцеговина „Добър работен ден“ (“Good Day’s Work”, 2018) на режисьора Мартин Турк представя моралните избори в реалния живот чрез разказ за едно обикновено семейство, в което мъжът е безработен, жената - бременна, а синът има проблеми в училище. Мъжът отива на интервю за работа, но по пътя нещата се объркват, защото всичко в живота има висока цена – особено, когато човек следва убежденията си и винаги държи на истината…Пълнометражният дебют на румънската режисьорка Йоана Урикару „Лимонада“ (“Lemonade”, Румъния-Канада-Германия-Швеция, 2018) е драма за трудния избор да бъдеш емигрант. Филмът беше представен в секцията „Панорама“ на 68-ото издание на Берлинале, а по-късно получи наградата „Сърцето на Сараево“ за най-добра режисура. Продуцент на филма е носителят на „Златна палма“ в Кан Кристиан Мунджиу. Кинотворбата среща зрителя с 30-годишна самотна майка от Румъния, която се грижи за болни хора в САЩ. Точно преди временната й виза да изтече, тя се омъжва за един от хората, за които се грижи, за да осигури американската мечта за себе си и малкия си син… Филмът събира в един ден всички препятствия и трудности, пред които се изправя главната героиня. И докато тя се бори с властта на всевъзможни нива, най-важен за нея се оказва въпросът – каква е цената и струва ли си тя да бъде платена, за да получи това, към което се е устремила.Филмът на Раско Милкович „Лов на вещици“ (“The Witch Hunters”, Сърбия-Република Македония, 2018) е носител на наградата за най-добър филм в Рио де Женейро, наградата на публиката от детската секция на Международния кинофестивла в Торонто, а също така е представен с успех в Сънданс и Гьотеборг. „Лов на вещици“ пречупва сериозни проблеми през призмата на детския поглед и предлага зрял разговор за наболели проблеми. Историята е за едно момче с частична церебрална парализа – ежедневието му преминава в терапевтични упражнения, а в мечтите си той се превръща в супергерой и чрез въображението си се бори с тъмните сили в един измислен свят. Най-новият филм на българският режисьор Киран Коларов („Служебно положение ординарец“, „Бунтът на L“) - „Мълчанието на сестра ми“ (“My Sister’s Silence”, 2018) е българското предложение в Балканския конкурс. Филмът разказва трагикомична история за събитията в едно семейство – бащата е изоставил нерешителната майка, както и една колекция от пеперуди – „доказателство” за безбройните женски сърца, които е завладял. Малкият син иска да стане писател на еротични романи, а сестра му отказва да говори и общува само чрез компютъра си... „Недоимъкът на любов сред хората може би се дължи на това, че ние не искаме да разберем околните и се интересуваме прекалено много от собственото си битие”, споделя режисьорът. ... още »
През изминалата вечер в в Ройъл Албърт Хол за 72-и път бяха раздадени наградите на Британската киноакадемия, по-известни като БАФТА. За втори път водеща на церемонията бе легендарната актриса Джоана Лъмли, чийто шеговити коментари определено се получиха добре, особено шегата по отношение на „Оскар“-ите, че поне тези награди си имат водещ. „Фаворитката“ стана големият победител на вечерта, след като получи седем награди, включително за най-добър британски филм, оригинален сценарий, актриса на Оливия Колман и поддържаща актриса на Рейчъл Уайз. Все пак „Roma“ на Алфонсо Куарон бе обявен за най-добър филм, като самият Куарон получи отличия за най-добър режисьор и оператор. Сред звездите, връчващи награди, бяха Гари Олдман, Салма Хайек, Марго Роби, Люк Евънс, Кейт Бланшет, Мишел Родригес, Джейсън Айзък, Бил Най, Танди Нютън, Джоузеф Файнс. Трите звезди от предстоящия мюзикъл „Рокетмен“ Тейрън Еджъртън, Джейми Бел и Ричард Марсдън връчиха награда със съдействието на акробат от Cirque du Soleil. Прочутата трупа постави начало на шоуто със свое изпълнение, вдъхновено от филма „Първият човек“. По традиция принц Уилям лично връчи почетната награда за цялостен принос на популярната монтажистка Телма Шонмейкър. Тя е постоянен сътрудник на Мартин Скорсезе още от първите му късометражни филми до най-новото му творение „Ирландецът.Ето и пълният списък с наградените. Най-добър филм„Roma“ Най-добър британски филм„Фаворитката” Най-добър актьор Рами Малек - „Бохемска рапсодия“Най-добра актрисаОливия Колман - „Фаворитката” Най-добър поддържащ актьор Махершала Али - „Green Book” Най-добра поддържаща актриса Рейчъл Уайз - „Фаворитката”Най-добър режисьор Алфонсо Куарон - „Roma“Най-добър дебют„Beast“Най-добър оператор Алфонсо Куарон - „Roma“Най-добър оригинален сценарий„Фаворитката“Най-добър адаптиран сценарий„BlacKkKlansman“Най-добър чуждоезичен филм„Roma”, МексикоНай-добър анимационен филм„Спайдър-мен: В Спайди-вселената“Най-добра сценография„Фаворитката”Най-добри костюми„Фаворитката”Най-добър композиторБрадли Купър, Лейди Гага, Лукас Нелсън - „Роди се звезда“Най-добър монтаж„Вице“Най-добър звук„Бохемска рапсодия“Най-добри визуални ефекти„Черната пантера“Най-добър грим и прически„Фаворитката”Изгряваща звездаЛетиша РайтНаграда за цялостен приносТелма Шонмейкър ... още »