|
|
ИНТЕРВЮТА
|
|
Днешният ни избор от Балканския конкурс е филмът „Концентрирай се, бабо“ на босненския режисьор Пиер Жалица. В него той ни въвежда в къщата на едно мултинационално семейство в Босна – с роднини в Сърбия, Хърватия, Черна гора и Италия, сред които католици, мюсюлмани, атеисти и т.н. – с две думи: хора като хора. Действието се развива в първите месеци на разпада на Югославия, преди реалното започване на войните, и всички роднини се завръщат в родната къща, за да погребат бабата, пълновластен диктатор в този микро-матриархат, с който Жалица прави съвсем директни алюзии с макро-модела на югославската държава. Бабата обаче е малко по-възрастна и малко по-зла от Югославия, уточнява режисьорът. И е още жива, просто докторът й е дал най-много още денонощие живот.Като в класическа театрална пиеса пласт по пласт се разкриват двояките взаимоотношения между героите – има от всичко по малко (или по много на моменти): и любов, и омраза, и човещина, и най-обикновено човешко сребролюбство, и тлеещи обиди, и подозрителност – всичко, което можете да срещнете в едно средностатистическо семейство, чиито членове са в плен на досадата на средната възраст. Разбира се, добре е тези банални ситуации на разпад да не завършват с война, но уви – понякога точно това следва.Г-н Жалица, нека започнем с темата за голямото мултинационално семейство в Югославия.Да, то си беше нещо често срещано. Ние бяхме една страна и въпреки акумулираните впоследствие истории, че разделението било започнало отпреди разпадането, това просто не е вярно. Ние живеехме заедно, но след разпадането изведнъж ни беше наложено схващането, че сме живели заедно едва ли не насила, че не сме контактували помежду си наистина – знаете, политически неща. Но де факто това не е истина – живеехме си като във всяка нормална страна, общувайки, създавайки семейства заедно. Дори и днес е така, но в по-малка степен, защото за разлика от тогава, когато принципът беше „братство и единство“, днес властва максимата „разделяй и владей“. При все това, дори днес да имаш предци от всички тези места наоколо си е съвсем нормално. Целите Балкани са така – балканците сме хора, които се смесват помежду си и обичат да общуват едни с други. Да живееш сам като вълк е досадно, освен всичко друго. Мисля, че националната принадлежност не е нещо, което избираш, то просто се е случило така – не отдавам голямо значение на това. Мога да те ценя, но не и да те оценявам на базата на това, че си един или някакъв друг по произход.Коя е основната разлика, когато се прави филм за разпада на Югославия и/или войните тогава и днес, 25-30 години по-късно?Преминах през онзи период и преживях войната – останах в Сараево и тогава разказвах истории за огъня, намирайки се в кратера на вулкан, което не е обичайна ситуация. Живеех с идеята, че цялата война е огромна и кошмарна грешка, глупава и ужасяваща едновременно, и не съм си променил позицията за последните 3 десетилетия. През всички тези години, правейки филми, засягащи и тези проблеми – тогава и днес – въобще не съм променил гледната си точка. Тя не е различна и по отношение на политиците ни. Знаех, че ни лъжат и тогава. Просто не вярвах, че нещата ще се развият в такава чак посока. Но стана тъкмо така, което и потвърди усещането ми, че политиците са измет. Същото смятам за тях и днес. А хората… и до ден днешен, както и тогава, обичам хората и вярвам в тях. Може би единствената разлика днес е, че ако започне нова война, този път ще емигрирам. Ще стана бежанец номер едно, защото смятам, че една война за един живот е повече от достатъчна.Вие сте един от творците, подписали Декларацията за общия език на хървати, сърби, босненци и черногорци преди няколко години. Доколко тази декларация разбуни по-радикално настроените духове?Ако ме разбират, докато говоря собствения си език, аз съм щастлив. Хората, които се противопоставят на идеята за „общия език“, все още напълно разбират човека от другата страна на границата. Естествено, има специфики. В Далмация използват думи, които ги няма в други земи от бивша Югославия. В Босна имаме останки от турски или от времето на Австро-Унгария. Нямам нищо против имената – в Сърбия езикът да се нарича сръбски, в Хърватия – хърватски, в Босна – босненски, но лингвистично това е един и същ език. Всеки има право да нарича езика си както иска, свободни страни сме в крайна сметка, но когато някой започне да настоява, че не се разбираме помежду си, ми изглежда абсурдно: както когато в Хърватия слагат хърватски субтитри на някой сръбски филм или в Сърбия – сръбски субтитри на хърватски филм.Действието на „Концентрирай се, бабо“ се развива в началото на 90-те, но усещаме напрежение, сходно с това от последната година: особено в случая, когато най-голямата дъщеря звъни в болницата, че бабата е зле, а отсреща й се тросват с думите „Зарежете бабата, започна война“. Само можем да заменим думата „война“ с „Ковид“, и вече звучи доста познато…За жалост, да. Винаги в критични ситуации всички се концентрират върху приоритетите си. А приоритетите са различни от тези в нормално време. Кризисна беше ситуацията, когато започна войната, кризисна е и сега с Ковид-пандемията и, разбира се, могат да с открият много прилики. По време на първия локдаун в Сараево всички, които помнехме обсадата на града, открихме странни и доста неприятни подобия в ситуацията. Но от друга страна, имайки този опит, си казвахме „Окей, все пак е по-добре от война“. И може би поради това по време на първата карантина в Босна бяхме много дисциплинирани. През следващите обаче – поради балканския си манталитет и политиците, които имаме – поразпуснахме нещата и сега има много повече смъртни случаи, ужасно е… Но да, ако се върнем на филма, тъкмо завършвахме монтажа, когато пандемията започна. Помня, че още по време на снимките някой от екипа, четейки новините в един вестник, възкликна „Гледайте, тези откачени китайци са поставили цял град под карантина!“… Тогава смятахме тези новини за някаква екзотика. А по време на завършването на монтажа… самите ние вече бяхме в карантина. Цялата ситуация с пандемията беше като аларма да се събудим и да осъзнаем, че сме едно и че не бива да се делим помежду си. После обаче борбата за ваксините показа отново жестоката ни и безчувствена страна – че не те е грижа за другия, а гледаш само себе си и че не сме узрели да приемем другия като брат или сестра. Знам как звучи, но аз съм си от хипи поколението. Все още вярвам в идеите на Уудсток, в братството и единството, все още слушам Джим Морисън и мечтая за едно такова човечество, което да живее в мир и любов.Гледайте филма ДНЕС – 15 март, от 18:30 часа, в кино „Одеон“ и на 25 март, от 13:00 часа, в Дома на киното. ... още »
|
|
|
|
ФИЛМ
|
|
Ето какво сподели специално за публиката в София продуцентката на голяма част от филмите на майстора-разказвач Нури Билге Джейлан – Зейнеп Йозбатур Атакан:Бих искала да поздравя София Филм Фест с неговото двайсет и пето издание. Това е един много специален фестивал, където се показват изключителни филми, където събираме значими спомени по време на забележителните събития. В програмата на юбилейното издание на фестивала ще имате възможност да видите отново „Зимен сън“ – филм, режисиран от Нури Билге Джейлан, и продуциран от мен. Както може би знаете, този филм спечели Златна палма в Кан през 2014. На следващата, 2015 година самата Зейнеп Атакан прие поканата на фестивалния екип да бъде член на Международното жури, което оценява дебютни и втори творби в София и присъжда Голямата награда „София – Град на киното“. Атакан завършва Факултета за изкуство, кино и телевизия в Университета Мармара през 1999 година, когато започва да продуцира международни кинопроекти. През 2007 основава „Zeyno Film”, а три години по-късно печели наградата „Евроимаж” за европейски копродуцент на Европейската киноакадемия и основава YAPIMLAB – компания, която в продължение на години подкрепя развитието на киното в региона на Балканите, като предоставя награди и в рамките на копродукционния пазар София Мийтингс.Творчеството на Нури Билге Джейлан е изключително ценено от специалистите на тема „кино“ в целия свят и е на особена почит в програмите на София Филм Фест през годините – той е един от носителите на Наградата на София на Столичната община, представяли сме почти всичките му филми, като част от тях са в разпространителския каталог на Арт Фест, а през 2019 година официалната програма на СФФ бе закрита с неговия най-нов, осми пълнометражен филм – „Дивата круша“, копродукция между Турция, Франция, Германия, България (РФФ Интернешънъл), Босна и Херцеговина, Македония и Швеция.През 2021 година публиката има възможност да види отново на голям фестивален екран една от най-добрите творби на Джейлан – „Зимен сън“, изваян с усет и деликатност, с талант и специално внимание към историята и нейните герои. Отправяме благодарност към творческия екип Джейлан-Атакан - за отзивчивостта и за незабравимите срещи през годините, за вдъхновението, за онова особено усещане за съзерцателно спокойствие, което поднася всяка нова среща с творбите на Нури Билге Джейлан. Гледайте филма ДНЕС – 15 март, от 18:30 часа, в Евро Синема и на 24 март, от 19:00 часа, в Кино „Влайкова“. ... още »
|
|
