В своя най-нов филм „Неудобна материя“ авторитетният австрийски режисьорНиколаус Гайрхалтертръгва по следите на битовите отпадъци из цялата планета и хвърля светлина върху безкрайната борба на хората да установят контрол над огромните количества боклук. Филмът му пристига в София с наградата „Зелен леопард“ на Световния фонд на природата от фестивала в Локарно 2022.Може да гледате филма ДНЕС, 23 март, от 18:00 часа във Френски институт - зала „Славейков“ или на 26 март, от 16:15 часа в Euro Cinema.Още една документална творба бе отличена в Локарно – „Джиджи Закона“ получи Специалната награда на журито. Според неговия сценарист и режисьор Алесандро Комодин, този филм е „фрагмент от живота на погранична Италия“ и разказва за един провинциален полицай, който наблюдава необяснима вълна от самоубийства и разследва странния свят между реалността и фантазията, в който една градина се превръща в джунгла, а един вечно усмихнат човек на закона е отворил сърцето си за любовта...Може да гледате филма УТРЕ, 24 март, от 18:15 часа във Френски институт - зала „Славейков“ или на 25 март, от 16:00 часа в Културен център "G8". ... още »
След сериозния успех на „Господ съществува, името ѝ е Петруния“ наТеона Стругар Митевска– с две награди на Берлинале 2019 и номинация за „Златна мечка“, с наградата LUX на Европейския парламент, следващият проект на режисьорката е мащабна копродукция между Северна Македония, Босна и Херцеговина, Белгия, Хърватия, Дания и Словения, дебютирал в програма „Хоризонти“ на Венеция, а съавтор на сценария заедно с Митевска е Елма Татараджич, дългогодишен селекционер на фестивала в Сараево. Историята в„Най-щастливият човек на света“е свързана със спомените от войната, разтърсила бивша Югославия през 90-те години на ХХ век – в опит да открие така мечтаната романтична любов, една жена на средна възраст се сближава със свой връстник, с когото преди години са били от двете страни на огневата линия в Сараево и най-важното в неговия живот е да получи опрощение.Може да гледате филма на Теона Стругар Митевска ДНЕС - 23 март, от 20:30 часа в Кино „Одеон“ и утре - 24 март, от 20:45 часа, в Културен център “G8”. ... още »
Новият филм „Мъже на делата“ на румънския режисьор Паул Негоеску, познат на българската публика с „Месец в Тайланд“ и „Историята на един летен любовник“, се състезава в Балканския конкурс на София Филм Фест.„Мъже на делата“разказва за плахия и отнесен полицай Илие, който избира да работи на село - далеч от събитията, проблемите, престъпленията и всяко нещо, което би застанало на пътя му към мечтаната тиха овощна градина. На село обаче има други правила - всички са роднини и всички си затварят очите пред контрабандата и дребната корупция. Илие се оказва принуден да участва в някои не особено чисти дела. А една най-обикновена кокошка успява да избяга от съдбата си...И двата филма, с които ви познаваме в България, са посветени на любовта. Тук обаче имаме съвсем друг сюжет - черна комедия, „ийстърн“, който ни води далеч на село. Как се роди историята?Аз не съм писал тази история. Сценарият дойде при мен през 2018 година. В „Историята на един летен любовник“ имах много добро сътрудничество с Раду Романюк. Там той е в ролята на актьора, приятел на главния герой. Всъщност ролята беше писана специално за него и той точно като героя си е актьор, но и писател и сценарист. Раду написа сценария на „Мъже на делата“ и заради нашите добри отношения реши да ми го предложи. Но в началото му отказах, защото имах много малко време да реша какво да правя преди поредната сесия за финансиране на Националния филмов фонд. А и за пръв път се очакваше да режисирам филм по чужд сценарий. За мен в онзи момент беше много трудно да почувствам историята като своя, може би защото тя се развива на село, на север, в румънската част на Молдова. Там говорят на диалект, имат свои различни традиции, които са ми непознати, а и аз цял живот съм живял в града. Нямам дори роднини на село и почти нищо не знам за този начин на живот. Тогава отказах, защото си помислих, че филмът говори за вселена, която на мен ми е чужда. Приех само да продуцирам филма, ако той намери друг режисьор. Това не успя да се случи и Раду продължи да настоява, че аз трябва да го заснема.Постепенно, след като прочетох сценария отново, разбрах, че филмът не е за живота на село. Негов фокус е Илие - главният герой-полицай. Хора като него са ми много добре познати. Той е герой, какъвто винаги ме е интересувал - несигурен, затворен във въображението си, без контакт с емоциите си и с реалността. Съдбата изведнъж го смъква на земята. Осъзнах, че сетингът в Молдова е просто фон, който трябва да опозная и дори не е необходимо да е напълно реалистичен, защото целта ми не е да правя документален филм за селския бит. И така приех. После, винаги когато имах въпрос, особено за развитието на героите, Радо и жена му Оана Тудор, която е другия сценарист, ми помагаха с отговорите.Филмът изобразява повсеместната корупция и шуробаджанащина на най-ниско ниво. Следейки програмата на фестивала, забелязвам, че в момента това е гореща тема в източноевропейското кино. Не корупцията на огромната, бездушна система, а „фамилната“ корупция на лично ниво... Вие конкретно защо решихте да разкажете историята през призмата на комичното?Първо, целта ми не беше да направя филм за корупцията. Абсолютно вярно - това е много гореща тема на Балканите, където вече ни е дошла до гуша от тази реалност. Мисля обаче, че историята на филма ми е много универсална и би могла да се случи навсякъде по света. Фактът, че ние сме толкова чувствителни към тази тема, говори за това какво тревожи в момента публиката, а не за филма. Всъщност това е филм за герой, който си има своите трудности и не е роден да се изправи лице в лице с тях. За мен корупцията също е част от фона на историята. Но нашата реакция тук показва какво ние преживяваме в реалния живот.А защо комедия? Защото сценарият според мен е наистина смешен. Особено финалът - той ме накара да разбера, че това не е реалистичен филм, а черна комедия. Беше много забавно написан, но разбира се, няма да ви кажа какво точно става там, за да не ви разваля удоволствието от гледането. Само ще кажа, че беше толкова смешен, че именно заради него реших да направя този филм.Изниква въпроса за избора. Какъв избор имаме в живота си, особено ако съществуваме „на тясно“, в малка общност сред роднини и познати.Мисля, че това всъщност е темата на филма. Как да си подредиш живота, така че да ти бъдат предложени избори. Ако живееш в малко населено място, където всички са свързани, всеки разчита на останалите и дребната корупция, затварянето на очите са напълно приети, малко по малко изборът ти се стеснява. Оставаш ограничен между очевидните избори и това може да доведе до хаос, до катастрофа в живота ти. Макар че нашият герой нямаше много избор още от самото начало. Цял живот той е живял в култура, която му е ограничавала избора. Винаги е бил учен да се държи не съвсем както се чувста и той бавно се е адаптирал към обществото и към изискванията му. Дори с малките си провали и загуби Илие се оказва притиснат в ъгъла.Казвате, че за пръв път снимате филм чужд сценарий. Какви са разликите в работата? Създава ли чуждият текст някакви ограничения? В това твърдение не се включват сериали, реклами - неща, с които не съм бил емоционално ангажиран. В този филм трябваше да открия нещата в сценария, които да ме ангажират с него емоционално. След като осъзнах, че Илие наистина много ме вълнува и ми е много близък, че такива герои съм изследвал и в предишните си филми, след този момент се свързах емоционално с проекта и той стана личен за мен. От там нататък работих, все едно аз съм написал тази история. Но от друга страна беше много полезно да има и други умове, които да отговарят на въпросите ми, когато се чувствах несигурен в някои неща. Така че всъщност с този филм ми беше по-лесно.Сигурно много ви питат, но не мога да се въздържа - защо кокошката пресече пътя?За да остане жива и да ви разкаже тази история. А и кокошките винаги оцеляват. Ние ги мислим за страхливи, а те са директни наследници на динозаврите.Не пропускайте срещата с режисьора на„Мъже на делата“ ТАЗИ ВЕЧЕР в кино „Одеон“ – прожекцията започва в 18:00 часа, аПаул Негоескуще отговаря на въпросите на публиката непосредствено след края на филма. Следващата прожекция на филма е УТРЕ, 24 март, петък, от 18:30 часа в „Културен център “G8”. ... още »
Копродукцията на Мексико и Италия „Червените обувки“ е пълнометражният дебют наКарлос Айхелман Кайзер. Той е роден в Мексико, учи режисура и продуцентство в Мадрид. Между 2006 и 2010 година работи като изпълнителен продуцент на телевизионни сериали, а през 2011 основава „Wabi Productions“, която продуцира документалния филм на Триша Зиф „Човекът, който видя твърде много“ (2016).„Червените обувки“ разказва за възрастен селянин, живеещ в мексиканските планини, който е принуден да замине за столицата, за да погребе дъщеря си, загинала при трагични обстоятелства. По пътя той се сблъсква с брутален и непознат свят, но намира и ново приятелство.Режисьорът Карлос Айхелман Кайзере специален гост в София и ще представи лично своя филм пред публиката.Може да гледате „Червените обувки“ ДНЕС - 23 март, от 18:00 часа и утре - 24 март, от 13:30 часа, в Дома на киното.Василис Кацуписе режисьор, чиито дебютен игрален проект „В капан“ привлича вниманието на Уилям Дефо – именно той е в главната роля на професионален крадец на произведения на изкуството, абсолютен гений в своята област. Той прониква в луксозния мезонет на известен колекционер, но след като охранителната система неочаквано заключва всички входове и изходи и се поврежда, крадецът претърпява тотална трансформация, принуден да прекара месеци в тотална изолация, опитвайки се да оцелее. Премиерата на съвместната продукция на Гърция, Германия и Белгия беше само преди седмици в програмата „Панорама“ на Берлинале 2023.Режисьорът Василис Кацуписще представи лично своя филм в София и ще бъде готов да отговаря на въпросите на публиката!Може да гледате „В капан“ ДНЕС - 23 март, от 20:30 часа и утре - 24 март, от 15:30 часа, в Дома на киното. ... още »
След „Спомен за страха“ (2016) Иван Павлов отново прави филм по сценарий на Красимир Крумов-Грец и за разлика от многообразието в пролетните нюанси на цветовете, той избира да направи своето „Пролетно равноденствие“ в черно-бяло.Сюжетът се завърта около три хумористични, но горчиви истории, които се превръщат в екзистенциална драма в живота на малките хора, принудени да понесат всичко с достойнство и да намерят смисъл в абсурда. Приемливият начин да бъде представено това е със средствата на реалността, суровостта, откровеността, стегнатия диалог и документалната простота.Иван Павлов съзнателно редува деня и нощта, светлината и тъмнината в битуването на своите герои. Те са толкова обикновени, че главните от тях са дори безименни; те са объркани, изгубени във времето и в себе си, смутени и уплашени от несигурното си бъдеще. В образите на тези хора влизат Ивайло Христов, Светлана Янчева, Иван Савов и Красимир Доков. Оператор е Емил Христов.На 40-ия фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ 2022 филмът „Пролетно равноденствие“ бе отличен със Специалната награда на журито, Диплом за Светлана Янчева и Награда на Гилдия „Критика“ за пълнометражен филм.Не пропускайте срещата с филма ДНЕС, 23 март, от 20:30 часа в кино Люмиер! ... още »