|
|
ТВ
|
|
Какво Ви вдъхнови за създаването на комикса “Проповедникът“/ „Preacher”?Преди малко повече от двадесет години Стийв Дилън (съавтор на “Проповедникът“) и аз имахме много приятно сътрудничество по време на работата ни върху книгата “Hellblazer” (съвременна американски серия от хорър комикси – Б.пр.), с главен герой Джон Константин, която беше реализирана с успех на телевизионния и на големия екран. Това накара DC Comics да ни възложат да напишем собствена книга. Така започнах да трупам идеи. В началото нямаше оформена някаква глобална идея. Всичко се случваше на тласъци. Всъщност заглавието “Проповедникът“/ „Preacher” се появи малко по-нататък. Но, планът за книгата беше да бъде уестърн и да бъде в сферата на свръхестественото, но в хода на работата, тя придобиваше все повече характер на типична американска история. Джеси, от една страна, е типичният южняк, а Касиди е ирландски емигрант, представляващ другата част от американската история; всъщност – моята част, тъй като аз самият съм емигрант. Адът и раят се появиха в духа на типичния за онова време комикс. Първият, заел се с идеята за ада и рая, като места, в които можеш да отидеш и да се върнеш обратно, беше Алън Мур през 80-те години на миналия век със “Swamp Thing”. Тази тема беше използвана в много комикси, като “Sandman” и “Hellblazer” – както се случи и с “Проповедникът“/ „Preacher.” Но, влиянието на комиксите свършва дотук. Както можете да се убедите от прочетеното и видяното, основното влияние идва от филмите и телевизията – всички американски филми и телевизионни филми, които съм гледал като дете. Това направи комикса твърде необичаен тогава, тъй като до този момент повечето комикси бяха повлияни от други комикси. Можете ли да посочите някои от американските и телевизионните филми, които Ви оказаха влияние? В началото това бяха уестърните с Джон Уейн, които гледах като малко дете заедно с моя дядо. Когато пораснах малко повече, баща ми ме запозна с Клинт Йистууд и Сам Пекинпа… след това дойдоха криминалните филми и екшъните…и военните филми също ми оказаха голямо влияние. Докато растяхме през 70-те и 80-те години, ние гледахме повечето американски телевизионни филми, така че, когато в крайна сметка дойдох тук, вече познавах повечето от тях. Например, “Военнополева болница“/ „M.A.S.H.” – колкото и да е странно, без озвучаване на смеха, така че това беше от време на време смешна драма. Друго силно влияние изпитах, когато гледах оригинала на „Кинг Конг“/ „King Kong“ (1933). Но, дори когато бях малко дете, това, което ме впечатляваше повече от Кинг Конг, беше град Ню Йорк – това, че реално съществува град като Ню Йорк. Спомням си как питах баща си дали това място съществува в действителност и дали ще мога да отида там някой ден. Както се вижда в “Проповедникът“, това е мястото, където започва историята на Касиди – ирландския емигрант, слязъл току-що от кораба в Ню Йорк, който никога не е виждал нещо подобно. Какво можете да ни кажете за предишните опити за адаптация на “Проповедникът” за киното и телевизията? Още през 1996 година към Стив Дилън и мен се обърнаха хора, които искаха да направят от комикса самостоятелен филм, но идеята не се реализира, защото не успяха да осигурят финансиране. След това имаше един доста сериозен опит за реализация от страна на HBO, който се провали поради липса на достатъчна подкрепа. Последваха няколко опита за създаване на филми на тази основа от Сам Мендес („Американски прелести“/ „American Beauty“, „Път към отмъщение“/ „Road to Perdition“) и Д. Дж. Карузо – режисьорът на „Соленото езеро“/ „The Salton Sea“ (2002). Проблемът беше в това, че материалът в комикса беше прекалено много за игрален филм. “Проповедникът” е почти претрупан с гротескни образи и екстремни ситуации. Ако се опиташ да ги поместиш в един два и половина часов сценарий, няма да се получи. Някои се опитаха – например, сценарият на Джон Огъст („Голяма риба“/ „Big Fish“, „Ангелите на Чарли“/ „Charlie’s Angels“), който беше написан много добре, но той просто доказа, че не може да бъде реализиран, защото на всяка страница имаше някаква нова ужасна ситуация с поредния екстремен образ. Аз обичам да казвам, че трябваше да минат двадесет години, за да се направи “Проповедникът”, но след като Сет Роугън и Евън Голдбърг се заеха с това, бяха достатъчни само няколко. На какво се дължи фактът, че точно този творчески екип (изпълнителни продуценти Сет Роугън и Евън Голдбърг; шоурънър Сам Кейтлин) се оказа подходящият избор?Това, което ги отличава – а това е нещо, което съм видял в колектива – е, че всички, които са харесвали “Проповедникът”, преди десет-петнадесет години са заемали низши длъжности. Сега тези хора са се изкачили по служебната стълбица, но са запазили пристрастията и любимите си проекти и нещата, които винаги са искали да правят и които сега могат да реализират на големия екран. “Проповедникът” е най-убедителният пример за това, защото както Сет и Евън ще ви кажат, те винаги са искали да го осъществят, но просто не са били в състояние да направят това до преди няколко години. Това е, което създаде предпоставка за реализацията на комикса. Според Вас, как ще реагират феновете на комикса “Проповедникът” на промените, които сте направили в телевизионния сериал?Различните хора ще отговорят различно. Някои ще смятат, че промяната дори в най-малката подробност е кощунство, други ще разберат, че историята в първоначалния си вид не става за телевизионен филм, защото темпото е прекалено бързо. Както казва Сам Кейтлин: “Комиксът започва на високи обороти със 100 мили в час и бързо набира скорост.” Ако просто пренесете това на екрана, ще изчерпите материала за около сезон и половина. Затова те го адаптираха за темпото на телевизионен филм. Например, в книгата Джеси придобива своята сила и наръчника за ползването й, така да се каже, и взема решение за мисията си почти светкавично. В телевизионния филм са необходими няколко епизода, за да се установи какво е това, показва се какво според него той трябва да прави с това, какво е това и какво е предназначението му, но това отнема доста време, защото в началото той не е на прав път. Така че, необходимо е малко повече време. Що се отнася до това какво ще си помислят хората или как ще реагират? Това е нещо, което рядко се опитвам да предвидя, тъй като то е непредсказуемо. Но, двата въпроса, които винаги си задавам, са: „Дали ми харесва?“ и „Дали работи?“ – в смисъл, дали ще се задържи достатъчно дълго, за да се развие цялата история? А отговорът на втория въпрос може да не съвпада с рецензиите или с реакцията на феновете – той се крие в общия брой на гледанията. В крайна сметка, това е критерият дали сме успели или сме се провалили. И Доминик Купър (Джеси), и Джоузеф Гилгън (Касиди) приличат на своите първообрази от комикса, но русокосата и синеока Тюлип във филма е афроамериканка (ролята се изпълнява от родената в Етиопия актриса Рут Нега). Кое наложи тази промяна? Когато за първи път видях кадър с Доминик Купър в костюм, си помислих: “Боже мой, това е той! Това наистина е той.” Може би това беше моментът, в който всичко стана реалност. Но, аз смятам, че Сам Кейтлин искаше да… изследва темата за двойка от различни раси и как това би могло да утежни толкова много живота на Джеси и Тюлип. Мисля също, че в по-широк смисъл, налице е и темата за разнообразието. Мога да ви уверя, че ако се налагаше днес да работя върху “Проповедникът”, съставът би бил много по-разнообразен. Като изпълнителен продуцент на филма, какви са ежедневните Ви ангажименти към продукцията? Проявиха много добро отношение към мен от самото начало, като ми дадоха достъп до плановете, текстовете и ежедневните задачи, а сега – и до всеки епизод, след сглобяването му. А аз им правех някои забележки с конкретни адресати. Но, да ви кажа честно, колкото повече ги наблюдавам, толкова повече съм склонен да ги оставя да действат самостоятелно. Имам голяма увереност в направеното от тях. Изхождайки от промените, направени от тях, има ли нещо, което сега бихте искали да бяхте направили другояче в комикса? Нищо съществено. След като видях колко добре са се справили с някои от героите – особено, със Светеца на Убийците, намирам, че всичките ми възражения са оборени. Удоволствието, което изпитах, когато видях сцените със Светеца на Убийците – особено тази, в която той влиза на кон в малко градче от Запада, мислейки си: “Това е уестърн! Боже мой, това е уестърн! И той е мой” наистина стопи всичките ми резерви.Участието Ви във филма не породи ли у вас желание да се върнете назад и да напишете нов комикс “Проповедникът”?Мисля, че силата на този комикс е, че той е завършен и съществува под формата на тези шест книги на полицата. Наистина няма повече какво да се каже по отношение на историята. Предполагам, че бих могъл да се върна назад и да задълбая в това, което се е случило с Касиди през онези осем години в Америка до срещата му с Джеси, но какъв е смисълът? В сегашния си вид комиксът се справя добре със задачата си да покаже гледната точка на Касиди за събитията, противопоставена на това, което Джеси открива по-късно. Мисля, че няма нужда да се добавя нещо повече към това. Искам да кажа, че би могло да вземете някоя от тези книги-комикси и да я дописвате вечно, но колкото повече правите това, толкова по-слаба става историята. На кои телевизионни филми сте почитател в момента и според Вас, какво мястото заема “Проповедникът” в настоящия телевизионен пейзаж? Филмите, които харесвам в момента или съм харесвал наскоро, са “Американско престъпление“/ „American Crime”, “Хирургът“/ „The Knick”, “Дръзки“/ „Show Me a Hero” и английския “Happy Valley”. Намирам се по средата на “Нощният мениджър“/ „The Night Manager” и го гледам с голямо удоволствие. Но, си мисля, че “Проповедникът“/ „Preacher” по-скоро може да бъде отнесен към категорията на “Живите мъртви“/ „Walking Dead”; а поради участието на Сам Кейтлин (сценарист/продуцент на “В обувките на Сатаната“/ „Breaking Bad”) в екипа ни, се налага сравнението с “В обувките на Сатаната”. Мисля, че би могло да се каже, че между “В обувките на Сатаната” и “Проповедникът” има известна прилика, поради това, че и двата филма са снимани в Албакърки (Ню Мексико), и че голяма част от историята се развива в този сух пустинен регион, разположен на стотици ярда от пътя, където може да се случи всичко. Ако пътувате в тази част от света, ще почувствате тази неуловимо мистериозна атмосфера. Толкова много американски филми са построени върху това странно хрумване – някой спира на бензиностанция, за да зареди, или отсяда в мотел, където среща неподходящи хора и извън полезрението на пътя се случват катастрофални събития. “Проповедникът” също спада към този тип. ... още »
|
|
|
|
ГОРЕЩА ТЕМА
|
|
Специална панорама на полски планинарски и екстремни филми. На 7, 8 и 9 юни от 18:00ч. в залата на Полския институт в София ще имате възможност да се насладите на 15 филма, едни от най-добрите заглавия на тази тематика – лентите са с награди от световните кинофестивали (включително и БанскоФилмФест). Автори са известни режисьори оператори и сценаристи, а героите им са начертали голяма част от световната планинарска и приключенска култура. Някои от тях са били официални гости в България на международния БанскоФилмфест. Полската филмова школа е точно толкова емблематична и известна с майсторството и традициите си, колкото и постиженията на полските приключенци и алпинисти.Събитието е част от целогодишната програма на БанскоФилмФест, организирано съвместно с Полския институт в София.ПРОГРАМА7 юни, вторник18.00-18.45 – “Хималаисти – Войчиех Куртика” (Полша, Мирослав Клосович, 45’)Филмов разказ за Войчиех Куртика – един от най-големите алпинисти в света, основоположник и гуру на алпийския стил в най-високите планини. Изкачването с австриеца Роберт Шауер по 2500-метровата Сияйна (Западна) стена на Гашербрум-4 (7925 м) в Каракорум от 13 до 20 юли 1985 г. в чист алпийски стил се смята за едно от най-големите постижения в цялата история на алпинизма.18.45-18.59 – “Мястото” (Полша, 2015, Юлия Поплавска, 14’)Юлия Поплавска реализира този филм в реномираната полска киностудия “Мунк”, а задачата й е да покаже метеорологичната станция на Каспрови връх в Татрите. Това е най-високо разположеното работно място в Полша, върху скална грамада. Авторката успява да създаде символичен киноразказ за най-високото място, създаващо особена перспектива, от което по различен начин се гледа на околния свят. Впечатляващи са кадрите и звукът в този поетичен филм.– Номинация за “Най-добър документален филм” и за Наградата на публиката от фестивала на документалното кино “Hot Docs” в Торонто (Канада), 2015 г.19.00-19.30 – “Песента на пастира” (Полша, Армения, 2014, Вахрам Мхитарян, 30’)В Армения, във високите планини, живее слепият пастир Хачик. Въпреки обратите на съдбата създава семейство и живее спокойно, извеждайки всеки ден своето стадо кози на паша по околните склонове, по които се движи без ничия помощ. Когато се оказва, че неговият единствен син също започва да губи зрението си и трябва да замине за Ереван, за да учи в училище за незрящи, Хачик се изправя пред трудна дилема – да си остане козар или да се премести в столицата, за да бъде по-близо до сина си. Защото е убеден, че слепотата е божие наказание за семейството му, което може да бъде изкупено единствено чрез смирен живот в планината.– Отличие от Конкурса за документални филми в рамките на 43-тото издание на най-стария кинофестивал в Полша “Лубуско филмово лято” в Лагув, 2014 г.,– Почетен диплом от Фестивала на медиите “Човекът е в опасност”, Лодз (Полша), 2014 г.,– Наградата за аудио-визуално пресътворяване от Международния фестивал за документални филми на антропологическа тема в Пярну (Естония), 2015 г.19.30-19.50 – почивка19.50-19.58 – “Лавинните кучета” (Полша, 2012, Бартек Солик, 8’)Този едва няколкоминутен разказ за работата и тренировките на лавинните кучета на Спасителната служба в Полските Татри (ТОПР) показва най-важното – че те се основават на приятелството и привързаността между кучето и човека. „Вкъщи винаги е имало куче. Много обичам кучетата” – признава Йежи Мачията, спасител от ТОПР, галейки своя четириног приятел и помощник. Едновременно с това филмът показва, че обучението на лавинните кучета изисква непрекъснати, систематични, добре обмислени тренировки.19.58-21.08 – “Изкуството да си свободен”, Полша, 2011, Войтек Слота, Марек Клосович, 70’)Документален филм от цикъла „Полски пътеводител”, канещ зрителите на пътешествие към корените на съвременното полско чувство за свобода и съзидателност. Филмът търси отговор на въпроса какво е представлявал феноменът на полския хималаизъм през 70-те и 80-те години на ХХ век, когато в Полската народна република все още господстваше реалният социализъм. Въпреки трудната икономическа ситуация в страната поляците организираха скъпоструващи експедиции в Хималаите, ползвайки се с репутацията на най-добрите хималаисти в света. Режисьорите разказват за най-трудните полски експедиции в Хималаите и Каракорум. Показват и същината на хималаизма: надмогване на собствената слабост и устояване на изпитанията в екстремно трудни условия. Това е историята на смелостта, куража, солидарността и предприемчивостта. И в крайна сметка хималаизмът е житейска школа, школа по оцеляване и изкуство на истинската свобода. Във филма си Войтек Слота и Марек Клосович ни приближават до знаменити хималаисти, между които са Анджей Завада, Ванда Руткиевич, Йежи Кукучка.8 юни, сряда18.00-19.00 – “Алпинистите от Закопане” (Полша, 2014, Йежи Порембски, 60’)Йежи Порембски, авторът на документалните филми “Кукучка” и “Помощта идва от небето” (председател на журито на Банскофилмфест’ 2011), предлага своето поредно произведение. То показва изключително интересната общност на алпинистите от Закопане. Алпийският им клуб (“Klub Wisokogurski”) е най-малкият от този род в Полша, но обединява изключителни личности. Организирани от него експедиции и негови членове като участници в други начинания са постигали световни успехи. Достатъчно е да се споменат само първите зимни изкачвания на Манаслу през 1984 и на Чо Ойю през 1985 г. Филмът приближава до зрителите тази необикновена общност на хора, свързани с планината по силата на своето местоживеене, работа и неутолима страст. Йежи Порембски казва: “Животът на повечето от тях е изцяло свързан с планините. Те са спасители, гидове, инструктори. Работят в планината, а след работа отиват в планината, за да си починат”.19.00-19.03 – “Мечката” (Полша, 2011, Кшищоф Кокорин, Войчиех Кличка, 3’)Августовски следобед в Татрите. По пътеката бодро крачи цяло семейство – едно от многото: понатежал татко с мустаци, снимаща всичко, което й попадне, мама, и капризно синче. Когато умореното от пътя семейство сяда да похапне, от храстите се появява мечка… Къса анимационна история, разказана по небанален начин, показваща какво е важно за света на живата природа.19.03-19.16 – “Рюкан – леден рай в далечен край” (Полша, 2013, Ян Виежейски, 13’)Рюкан е малко и почти целогодишно заснежено градче на 170 км западно от Осло. Поради специфичните атмосферни условия в долината там всяка зима се появяват многобройни ледени каскади, които привличат катерачи по лед от цяла Европа. Герой на филма е Павел Карчмарчик с лиценз на Международния съюз на планинските гидове, който посещава Рюкан по няколко пъти на сезон.– Варшавски преглед на планинарски филми, 2013 г.,– Преглед на планинарския филм в Лондек Здруй (Полша), 2013 г.,– Фестивал “Срещи с планинарския филм” в Закопане, 2013 г.19.16-19.19 – “Мармотът” (Полша, Кшищоф Кокорин, Войчиех Кличка, 3’)Високо в Татрите мармотите се възползват от спокойствието и слънцето. А долу, в ниското, за лов се готвят бракониери. Нужна им мармотска мас. Какво ще произлезе от срещата между двата свята? Малките гризачи, въпреки че са защитен вид в националния парк, са заплашени от смърт. Двама „ловци” разкопават дупките им през нощта. В този случай всичко свършва добре за мармотите. За бракониерите – доста по-зле…19.20-19.35 – почивка19.35-20.21 – “1819 килограма вяра” (Полша, 2007, Анета Хвалба, Мачией Музичук, 46’)1819 – толкова килограма тежи железният, висок 15 метра, кръст, стоящ на връх Гиевонт в Татрите. Инициативата за поставянето му е на енорийския свещеник от Закопане отец Кажимиеж Кашелевски. Вярващите бързо я подхващат. 400-те елемента на кръста са отлети в Краков и са доставени в подножието на Гиевонт. До върха през 1901 г. ги изнасят на своите плещи хората от Закопане – за да отбележат началото на новия ХХ век. И така, от над 100 г. този кръст е символ на полската вяра и на твърдостта на местните планинци. Папа Ян Павел Втори също се отнасяше към това място с изключителна любов. И поради това от момента на неговата смърт група млади жители на Закопане всяка година на 2 април изнася на Гиевонт по неколкостотин килограма осветителна техника, за да може точно в 21.37 часа (кончината на Светия Отец) да освети кръста и по този начин да отдаде почит към Папата от Полша.20.21-21.08 – “Експедиция на Маунт Еверест” (Полша, 2012, Дарек Залуски, 47’)Този филм може да се разглежда (и гледа) като ръководство за изкачване на Еверест. Присъствието в състава на опитен лекар-хималаист – д-р Роберт Шимчак, дава възможност от първа ръка да научим как трябва да изглежда аклиматизацията. А за Войтек Кукучка, сина на легендарния алпинист Йежи Кукучка, това е първи сблъсък с височината, при това на първенеца сред осемхилядниците. Ще изпита ли магията на планината?9 юни, четвъртък18.00-19.12 – “К-2 – да докоснеш небето” (Полша, 2015, Елиза Кубарска, 72’)1986-та е записана в историята на световния алпинизъм като “черна година”. Тогава на К-2 загиват 13 от най-известните височинни алпинисти. Между тях са Тадеуш Пьотровски, Доброслава Мьодович-Волф и Джули Талис. Почти 30 години по-късно техните деца – Ханя Пьотровска, Лукаш Волф, Линдзи и Крис Талис тръгват към К-2, за да разберат с какво този връх така е примамвал родителите им. Защо са били готови да му посветят всичко. Това е едно от най-трудните пътешествия в живота им. Режисьорката на филма и инициаторка на експедицията – Елиза Кубарска, самата тя опитна алпинистка, си задава въпроса дали страстта, наречена алпинизъм, си струва толкова голям риск и може ли алпинистът да има деца… “Какво е алпинизмът – егоистично занимание за удовлетворяване на нашата суетност? А може би е нещо повече? На тези въпроси няма лесни отговори” – казва Кубарска.Филмът е копродукция на HBO и “Wajda Studio Film” (киностудията на носителя на “Оскар” Анджей Вайда).– В официалната селекция на Международните филмови фестивали в Локарно (Швейцария) и Краков (Полша), 2015 г.,– Наградата за най-добър пълнометражен филм от Международния фестивал на планинарския филм в Банф (Канада), 2015 г.,– Наградата “Alpine Camera in Gold” от Международния фестивал на планинарския филм в Грац (Австрия),– Голямата награда от Международния фестивал на планинарския филм в Кендъл (Великобритания), 2015 г.,– Наградата за най-добър режисьор от Международния фестивал на планинарския филм в Билбао (Испания), 2015 г.,– Наградата “Сребърен еделвайс”за най-добър филм за планинарска култура от Международния фестивал на планинарския филм в Торело (Испания), 2015 г.,– Голямата награда от Международния фестивал на планинарския филм във Ванкувър (Канада), 2016 г.,– Голямата награда от Холандския фестивал на планинарския филм в Лимбург, 2016 г.,– Наградата “Златната тинтява” за най-добър планинарски филм (награда на Италианския алпийски клуб) от Международния фестивал на планинарския филм в Тренто (Италия), 2016 г.19.12-19.15 – “Дивата коза” (Полша, 2011, Кшищоф Кокорин, Войчиех Кличка, 3’)Чудесен зимен ден в Татрите. Откъм Каспрови връх долитат непрекъсната врява и силна музика – забавляват се скиори, сноубордисти, туристи, които току-що са слезли от лифта. Дори дивите кози са свикнали, че Каспрови е пренаселен район и е по-добре да бъде заобикалян. В отдалечените места на планината царят спокойствие и тишина. Там могат да бъдат видени пасящи или полегнали диви кози. Такова тихо и притулно място, отдалечено от оживените ски-писти, е избрал един ски-алпинист. „Истинският почитател на Татрите” се спуска извън пистите, радвайки се на самотата и на „девствеността” на склона. Но какви са последствията за дивите животни?19.15-19.35 – почивка19.35-20.20 – “Пещерата” (САЩ, 2013, Марчин Гала, 45’)Чеве е най-дълбоката пещера на Западното полукълбо. Разположена е в масива Сиера Хуарес (шата Оаксака, Мексико). От входа й до последното познато място трябва да бъдат изминати 9 км и да бъдат преодолени 1484 м денивелация. А логистиката при проникването в такива обекти е подобна на тази при изкачването на хималайските осемхилядници в пионерските години на височинния алпинизъм – организиране на лагери, снабдяването им с храна, гориво, екипировка и съоръжения. Да стигнеш “дотам” и да се върнеш – тези думи не могат да предадат размера на усилията, които трябва да бъдат положени. Нещата се усложняват неимоверно, ако в експедицията участват леководолази. Тяхната дейност, според статистиките и изследванията, е една от най-опасните. Филмът разказва за предоляването на подводния сифон, който през 2009 г. спира напредването на международен екип от спелеолози. Осъществяват го американецът Фил Шорт и полякът Марчин Гала. Става дума и за опита да свързване на Чеве с откритата през 2004 г. друга пещера – J2, дълга 11,5 км и дълбока 1222 м. В нейния Сифон 4 през 2009 г. се гмурка пуерториканецът Хосе Моралес и след 300 м не успява да стигне края на подводния коридор…20.20-21.03 – “К-2 за двама” (Полша, 2013, Дариуш Залуски, 43’)Експедиция на К-2 от север. За Герлинде Калтенбрунер, Василий Пивцов и Максут Жумаев това е последен връх от колекцията “14 х 8000”. Ралф Дуймович, съпругът на Герлинде, вече има в актива си Хималайската корона. Но общата експедиция с любимия човек на толкова труден връх открива ново измерение на алпинизма…Организаторите си запазват правото на промени в програмата!Организатори:Сдружение „Международен фестивал на планинарския филм“Полски институт в София Вход: 4лв. Организаторите си запазват правото на промени в програмата! ... още »
|
|
.jpg "Очаквайте \"Фюриоза: Сага за \"Лудия Макс\" след точно един месец в кината, 4DX и IMAX")
