|
Новото творение на режисьора Тод Филипс е комедия за един ергенски купон, който свършва много, много зле.
Два дни преди сватбата си, Дъг (Джъстин Барта) кара към Лас Вегас с най-добрите си дружки Фил и Стю (Брадли Купър и Ед Хелмс) и бъдещия му шурей Алан (Зак Галифанакис), за да си спретнат ергенско парти, което никога няма да забравят.
Когато тримата шафери се събуждат на следващия ден с натежали глави, нищо не помнят. Луксозният им хотелски апартамент е меко казано разхвърлян, а младоженецът липсва.
Без идея какво се е случило и с малко оставащо време, триото трябва да опита да си спомни глупостите, които са навършили предишната вечер за да се сетят кога нещата са се объркали, с надежда да открият и върнат Дъг в Ел Ей, на време за сватбата.
Колкото повече си спомнят, обаче, толкова повече разбират колко много са загазили.
Warner Bros. Pictures, съвместно с Legendary Pictures представят една продукцията на Green Hat Films Production и режисьора Тод Филипс: „Последният ергенски запой”, с участието на Брадли Купър („Той не си пада по теб”( “He’s Just Not That Into You”)), Ед Хелмс („Офисът” (“The Office”)), Зак Галафанакис („Да си остане във Вегас” (“What Happens in Vegas”)), Хедър Греъм (“Baby on Board”)), Джъстин Барта (Съкровището (“National Treasure”)), Джефри Тамбър („Развитие в застой” (“Arrested Development”)).
Филмът е режисиран от Тод Филипс („Старата школа”( “Old School”)) по сценарий на Джон Лукас и Скот Мур („Четири коледи” (“Four Christmases”)). Тод Филипс и Дан Голдбърг („Старата школа”( “Old School”)) са продуценти. Томас Тул („Пазителите” (“Watchmen”), Джон Джашни („Наблюдавай и докладвай” (“Observe and Report”), Уилям Фей (“Observe and Report”), Скот Будник („Училище за мошеници” (“School for Scoundrels”), Крис Бендер („Американски пай”( “American Pie,”)) са изпълнителни продуценти.
Творческият екип на филма се състои от директора на фотографията Лоурънс Шер („Дан в истинския живот”( “Dan in Real Life”), дизайнера на продукцията Бил Брзески („Гушни букета” (“The Bucket List”) и филмовия редактор Дебра Нийл-Фишер („Майка под наем” (“Baby Mama”). Музиката е на Кристоф Бек („Да си остане във Вегас” (“What Happens in Vegas”).
„Да пием за една нощ, която ние четиримата никога няма да забравим”
Ергенското парти е вековна традиция. Всеки уикенд по цялата страна, огромен брой мъже на прага на сватбения си ден излизат с най-добрите си приятели за да се развихрят за като за последно. „Толкова е обичайно, те дори не искат да го наричат ергенско парти. По-скоро го възприемат като вечерно излизане с приятели”, казва режисьора Тод Филипс. „Хубава вечеря, малко хумор и наздравици за бъдещия младоенец. Безобидно.”
Нощното излизане е ужасно близо до сватбения ден на Дъг….
И да, бъдещият тъст му поверява безценния си Мерцедес…..
Разбира се Стю трябва да излъже приятелката си, къде всъщност отиват….
И да, взимат със себе си новият шурей на Дъг, Алан, който е стеснителен и малко загубеняк….
За какво друго да се притесняват?
Когато четворката се регистрира в Цезарс Палас, всички са спокойни и се чувстват добре. За начало на вечерта, излизат на покрива на Цезарс, за да вдигнат тост за предстоящия нов живот на Дъг сред блясъка на от светлини на Вегас под пустинното небе. Всички пият за „Нощта, която четиримата никога няма да забравят”.
И това е последното нещо, което си спомнят.
„Какво стана?”
Следващото нещо, което Фил, Алан и Стю знаят със сигурност е, че на следващата сутрин са проснати по лице на мраморния под. Слънцето огрява разхвърляния апартамент.
Не е толкова необичйно за ергенските партита, съгласява се Филипс. „Да се напиеш и да се събудиш сред купчина празни бутилки е в реда на нещата. За филм посветен на махмурлука на махмурлуците, трябваше да отидем още по-далеч. Запитахме се, каква може да бъде най-лудата нощ, която някога би преживял, след която да оцелееш и да разказваш за нея.”
„Защо да не сложим бебе, което никога не са виждали, в стаята им и тигър в банята?”, добавя продуцентът Дан Голдбърг.
Парти кукли плуват в джакузито, а в един от столовете тлее огън.
А, и още една дреболия,…. младоженецът липсва.
Всеки от четиримата гуляйджии реагира по различен начин на гледката наоколо, докато се борят да се върнат в съзнание. Тартора на групата, Фил оглежда щетите с уверен, но замъглен поглед, преценявайки, чеса си прекарали добре и Дъг ще се появи скоро. Вечно безпокоящия се Стю, чиято кредитна карта е на регистрацията изпада в паника, която изкалира все повече с всяка нова щета, която сред останките на луксозния апартамент, който им струва 4000 на вечер. Алан осъзнава всичко, след като застава полугол на един скок от истински, жив, голям тигър.
Брадли Купър играе Фил „човека с плана, който има дар слово”, казва Голдбърг. Единствения изпитал семейния живот и бащинството, Фил се чувства ограничен от живота си на семеен мъж и гимназиален учител и очаква с нетърпение това пътуване, като рядка възможност да разпусне с тайфата от колежа. Той не е склонен да позволи на тази малка пречка да провали уикенда му.
„Фил разсъждава така: „Нека вземем по един аспирин и го караме стъпка по стъпка. Няма нужда да се паникьосваме.””, казва Купър. „Без значение колко ситуацията става неконтролируема, той смята, че може да се справи.”
Междувременно, Стю, симпатяга, зъболекар с болезнено чувство за отговорност и приятелка, която го държи изкъсо, далеч не е спокоен. Единственото нещо, което отклонява мисълта му от страха, скъпата му Мелиса да разбере, че е платил с кредитната си карта за цялата бъркотия е загубата на един зъб. Първи преден кътник, ако трябва да сме точни, горе в дясно, където в момента има кървава дупка, за която няма обяснение.
От тримата, Алан, чиято роля изпълнява Зак Галафанакис, най-добре се вписва в ситуацията, но това не означава, че и той има отговори. Докато Стю се тюхка за зъба си, а Фил се опитва да съсредоточи вниманието им, говорейки за закуска и план, Алан увит в чаршаф, рови гордо из боклуците с детско любопитство, ръфайки пица, отлепена от възглавниците на дивана.
И сякаш нещата не са достатъчно зле, Алан открива щастливо здраво и абсолютно непознато бебе, скрито в ъгъла.
Почитател на комедийните изяви пред публика на Галафанакис, Филипс знае, че ще блесне в роля съответстваща на неповторимия му стил и така го избира за ролята на Алан „непохватко, който винаги взима погрешно решение.”
Това, от което тези тримата имат нужда ни повече, ни по-малко е Дъг.
Изпълняващ ролята на мистериозно изчезналия бъдещ съпруг, Джъстин Барта казва „Дъг е здравият разум в компанията. Исках той да бъде този, който свързва всички останали. Той е общият знаменател и когато изчезва, се отприщва истински ад.”
„За щастие”, казва Мур, „те всички се безпокоят за него и са готови на всичко и остават заедно, за да го открият, без значение, колко се дразнят един друг.”
„Какво направихме?”
ОК, те са сами и Дъг има нужда от тях. Какво могат Фил, Стю и Алан да направят, за да сглобят в едно събитията от нощта, която не си спомнят? Време е да изпразнят джобовете си и да търсят улики: касови бележки, бележки от банкомати, паркинг билети, онези малки пластмасови гривни, които ви дават в болниците…..
Историята във филма е изградена отзад напред, особено що се отнася до Филипс като разказвач. „Започва от сутринта, когато тези тримата трябва да си съберат мислите и да проследят всяка следа, която би ги отвела през всичките обрати и издънки, на предишната нощ, с надеждата, че ще ги открият мястото, където са видели Дъг за последно. Зрителите ще извървят този път с тях. „Сглобявате картината едновременно с тях. Прилича на класическа детективска история.”, твърди режисьора.
Освен това както отбелязва Голдбърг „Тези детективи са с ужасно главоболие”.
„В началото историята ви подвежда в една посока и после поема в абсолютно различна”, казва Купър.
„Не предполагате какво следва.”, добавя Хелмс. „Всичко е извън всякакви рамки, всяка сцена е, леле, това от къде се взе? Но всичко пасва. Всяко действие или откачена сцена тласка филма напред с безумна скорост, докато всичко не си идва на мястото на края.”
Уликите, които нашите махмурлии намират ще ги преведат през някои от по-малко известните „горещи” места и по точно: спешното отделение, полицейския участък, забутана църква. Очевидно това не са местата, които туристическия борд на Лас Вегас има предвид с девиза „Да си остане във Вегас….”.
Един от участниците в това срамно разследване е Хедър Греъм, в ролята на Джейд. Греъм описва героинята си като „стриптизьорка/компаньонка с приятен нрав и спокоен мироглед, с фокус върху истинската любов”. Джейд също така би могла от 4 часа да е съпруга на втрещения зъболекар, останал без преден зъб.
За нещастие, не всички, на които попадат приятелите са толкова мили.
Роб Ригъл се появява в ролята на полицай Франклин, който не е от най-добрите, но е изключително талантлив в боравенето с електрошоков пистолет. Кен Джеонг е смъртоносния и напълно откачен мистър Чоу, търсещ отмъщение за обида, която нито Фил, Стю или Алан имат спомен да са му нанасяли. Накрая комедийният ас Майк Епс въвлича тримата в постановка с объркана самоличност, която може да им струва 80 000, с които не разполагат.
Но най-драматична е срещата им с Майк Тайсън. Той играе себе си и със заплашителния си образ изпълнява въздушно соло на барабани и напомня на всички, че все още го бива.
Докато се случва всичко това Фил, Стю и Алан отчаяно търсят Дъг. „Това е като комична версия на „Спасяването на редник Райън”, отбелязва Рифс. „С Дъг за изчезналия войник, тези момчета минават през ада за да го спасят.”
Междувременно, от другата страна на благоприятно далечната мобилна връзка е доминиращата приятелка на Стю, Мелиса, която не е доволна, че за пръв път е изгубила контрол над мъжа си, откакто са заедно. По подобен начин разумната, но ставаща все по-изнервена, потъналата в сватбени приготовления годеница на Дъг, Трейси, в ролята Саша Барес, също затаява дъх от другата страна на телефона. Тя не се е чувала с бъдещия си съпруг от 48 часа. Всеки път, когато звъни, попада на гласова поща или бърз отговор от Фил, че всичко е наред.
Бащата на Трейси Сид, в ролята Джефри Тамбър, е единственият запазил забележително спокойствие, предвид факта, че е баща на булката и собственик на класически Мерцедес, даден на заем на бъдещия му зет.
„Лас Вегас на дневна светлина: рядка възможност за някои”
„Последният ергенски запой” е сниман на множество истински места във и около Вегас и Южна Калифорния. „За да се направи един такъв филм, е важно той да бъде възможно най- реалистичен. Ако ще ходим във Вегас, нека да снимаме в лобито, асансьорите и коридорите на Цезарс Палас.”, казва Филипс.
Продуцентите правят именно това, заснемайки значително количество лента в известния хотел. Снимките в хотела-забележителност, устоял на времето още от 60-те, включват и сцената с тоста на покрива и закуската при басейна на следващата сутрин.
Казино-интериора е осигурен от друга забележителност във Вегас – Ривиера.
Екипът установява, че присъствието им не притеснява редовните клиенти на казиното, много от които влизат в кадър по време на снимките. „Никой не се интересуваше, че снимаме филм. Всички бяха съсредоточени в играта и доброто си прекарване. Трябваше да работим сред възгласите на хората около рулетните маси. Един човек спечели 5000 и след това ги загуби, дори и нашият екип го подкрепяше.”, спомня си Брадли Купър.
„След пет седмици осъзнаваш, че Вегас е място, където хората ходят, за да вземат ужасни решения.”, споделя Ед Хелмс. „Градът е устроен прекрасно за това и нашият филм го изобразява най-добре.”
Сред другите места за снимки в Невада е Фремонт Стрийт, бензиностанция и сухо езеро в близкия град Джийн, където песъчливите пориви на вятъра обикновено достигат 50 мили в час, включително и в дните на снимките.
Фиктивната църква Бест Литъл Уединг Чапъл е на Лас Вегас Булевард. Въпреки, че изглежда сякаш винаги е била част от квартала, тя всъщност е построена на свободен парцел, за да се осигури максимален контрол върху мястото по време на снимките на открито.
Снимачният екип използва детективското управление Рампарт на Юниън и Трета улица в Лос Анджелис за да пресъздаде полицейското управление в Лас Вегас.
Брзески и екипът му изграждат от нула в студио на Уорнър и пищния и пищно разхвърлян, в последствие, хотелски апартамент. Дизайнерите работят по истински модели на съществуващи стаи в Цезар Палалс и други хотели от същата класа.
За решението да построят апартамента, режисьорът коментира: „Не искахме да опустошим истински хотелски апартамент” и вмъква още една забележка: „Не можеш да вкараш тигър в истинска хотелска стая.”
Е, възможно е, но не бива.
Четири тигъра са дресирани да изпълняват различни задачи на екрана, като актьорите са обучени как да се държат в тяхно присъствие.
За определени сцени се е налагало да използват аниматроничен тигър в цял ръст, осигурен от работилницата на Джим Хенсън. За управлението му са необходими двама кукловоди. Мимиките на муцуната му се задвижват от 30 малки серво-мотори, докато специална смес от K-Y желе служи за слюнката по впечатляващите му зъби.
Брзески научава малко факти за големите котки: тигрите предпочитат да ходят по твърди повърхности. За това и в сцените с тях, в които трябва да са на задната седалка на Мерцедес-а, задните седалки са заменени с твърд материал.
Колата сама по себе си е произведение на изкуството: Мерцедес Бенц ,модел от 1969, кабриолет, великодушно даден на заем на Дъг от бъдещия му тъст, Сид.Общо пет еднакви автомобила са използвани, за да се илюстрират различните начини, по които колата се очуква и разбива.
|
