Най-добрите финални надписи 05.01.2018, 11:34 | синефиш.бг
Изминалата година беше изпълнена с толкова невъзможни събития, че по-скоро приличаше на филм – къде сполучлив, къде –не. А какво се случва след края на филма? Задължително следват финалните надписи. Този аспект от правенето на кино често е пренебрегван. Почти винаги, още като тръгнат надписите от екрана, публиката напуска киносалона, освен ако това не е филм на Марвел и чакаме скритата допълнителна сцена сложена накрая. Истината е, че е важно да изчакаме те да се извъртят, за да уважим работата на толкова много хора. Някои креативни режисьори поставят оригинални финални надписи, като по този начин не просто ни карат да останем в киносалона, но те често са и част от атмосферата на филма, а и понякога дори от сюжета му…
Около света за 80 дни
Дизайнът е на легендарния Сол Бас. Тази анимация обобщава всички събития, които току-що сме видели във филма. Имат страхотна визуална енергия, която напълно се връзва с атмосферата на филма. Работата на този артист е революционна и той отваря вратите за други креативни начини, с които може да завърши даден филм.
Шерлок Холмс
Надписите сякаш са част от самия филм. Освен че са наслада за окото, те са попили посланието на филма и специфичния стил на Гай Ричи – съчетавайки класическо и модерно, лекомислено и интелигентно…
Великата красота
Понякога финалните надписи просто удължават чувството, което е оставил филмът у нас. Така е с този красив филм на Паоло Сорентино. Това е сложен филм, отворен за интерпретации и заглавието му много отговаря на висотата на кадрите. Именно върху последния красив кадър с реката текат финалните надписи, за да не сме лишени нито секунда от тази „велика красота“.
Убий Бил 2
Докато гледаме как филмовото пътуване на Булката приключва /Бил вече е мъртъв, а дъщеря ѝ е обратно в ръцете ѝ/, финалните надписи на филма ни припомнят за невероятният път, който е изминат, за да се случи този красив момент. Спомени, напомнящи ни за най-въздействащите сцени от двата филма. А да не забравяме и песента, която обръща сърцата ни.
Блу Валънтайн
Това е един от най-емоционално изстискващите филми. И той завършва с надписи, които са естествено продължение на романтичната любов, болката и евентуалната загуба. В красив монтаж виждаме фойерверки да експлодират – сякаш отражения на щастливите моменти в живота на героите, които те не са могли да задържат. Надписите визуално превъплъщение и елегия на тяхната любов.
Мълчанието на агнетата
В последната сцена, легендарният Ханибал Лектър, вече беглец от затвора, се обажда на Кларис Стърлинг, за да ѝ каже зловещо: „Ще вечерям с един приятел“. След това се отдалечава и изчезва в тълпата. Макар че няма нищо загадъчно в тази постановка, мисълта и кадърът, в който най-опасният психопат в света се разхожда свободно сред хората, докато текат финалните надписи, ни преследва дълго време и ни кара все още да се чудим какво ли се случва след това…
Седем
Филмът има едни от най-запомнящите се начални надписи. Те дават тон и настроение на това, което ще се случи по един много завоалиран начин. Финалните надписи обаче, колкото и да не са претенциозни, са доста ефективно въздействащи. Оригиналното решение да се въртят отгоре надолу, заедно с нетрадиционния им дизайн, създават чувство на дезориентация и объркване, което е напълно в синхрон с тона на филма.
Догвил
Финалните надписи на този филм много точно демонстрират какво силно послание може да сътвори разминаването между музиката и кадрите на екрана. Песента силно контрастира на болката и нищетата на забравените хора на Америка. Именно това несъответствие сякаш обозначава лицемерието на привилегированите, които се фокусират върху маниерните страни на обществото и забравят за страдащите. Това до голяма степен е и посланието на филма.
Цели 7 години след „Мулен Руж” Баз Лурман засне следващия си филм „Австралия”. Главната женска роля в историческата драма отново е поверена на австралийката Никол Кидман. За разлика от Лурман, през тези 7 години филмографията на Кидман нарасна с 14 заглавия, като актрисата успя да прибави както „Оскар” за „Часовете”, така и „Златна малинка” за „Омагьосване” към филмовите си отличия.
Първият филм на Том Круз и Никол като семейство, след като се запознават на снимачната площадка на „Дни на грохот”. Явно любовта им е била много силна, защото достоверно пресъздават влюбена двойка ирландци, която отива да търси късмета си в Щатите в края на 19 век. На режисьорския стол е Рон Хауърд.
„Да умреш за ...” (1995)
Първи „Златен глобус” за ролята на откачена съпруга, готова да убие половинката си, за да може да бъде в светлината на прожекторите. Под режисурата на Гюс Ван Сант, Никол Кидман окончателно излиза от сянката на Том Круз.
Новозеландката Джейн Кемпиън кани Кидман за главната роля в първия си филм, след като е спечелила „Оскар” за „Пианото”. Леко протяжната история за американска аристократка, която пътува из Европа, не допада на зрителите, но е високо оценена от критиката.